Епистоларна литература: Разлика между версии
м преп |
дребни, меп |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Епистоларната литература''' (от [[гръцки език|гръцки]] epistolé — „писмо“) е жанр на [[художествена литература|художествената]] [[проза]], граничещ с [[белетристика]]та и [[есе]]то, чиято основна особеност е, че сюжетното развитие, отношенията между героите и духа на епохата се изразяват посредством размяна на [[писмо|писма]]. |
'''Епистоларната литература''' (от [[гръцки език|гръцки]] epistolé — „писмо“) е жанр на [[художествена литература|художествената]] [[проза]], граничещ с [[белетристика]]та и [[есе]]то, чиято основна особеност е, че сюжетното развитие, отношенията между [[литературен герой|героите]] и духа на епохата се изразяват посредством размяна на [[писмо|писма]]. |
||
В основата на епистоларната литература стои утвърдената в миналото традиция идеи и възгледи да се споделят с близките чрез писма и послания. Като [[литературен жанр]] тя се развива в епохата на [[романтизъм| |
В основата на епистоларната литература стои утвърдената в миналото традиция идеи и възгледи да се споделят с близките чрез писма и послания. Като [[литературен жанр]] тя се развива в епохата на [[романтизъм|Романтизма]] и [[Просвещение]]то, когато рационалният момент на кореспонденцията бива обагрен със силен [[емоция|емоционален]] заряд и стремеж към саморазкриване. |
||
Спецификата на епистоларната литература е, че ограничава възможността за развитие на [[сюжет]]а, но дава простор |
Спецификата на епистоларната литература е, че ограничава възможността за развитие на [[сюжет]]а, но дава простор пред героите да разкрият най-съкровените си чувства. Възможно е не цялото, а само част от литературното произведение да е написано във вид на писма. |
||
Видни представители на епистоларната литература са: |
Видни представители на епистоларната литература са: |
||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
[[Категория:Литературни жанрове]] |
[[Категория:Литературни жанрове]] |
||
[[da:Brevroman]] |
|||
[[de:Briefroman]] |
|||
[[en:Epistolary novel]] |
|||
[[es:Novela epistolar]] |
|||
[[fr:Roman épistolaire]] |
|||
[[it:Romanzo epistolare]] |
|||
[[ka:ეპისტოლური ლიტერატურა]] |
|||
[[nl:Briefroman]] |
|||
[[ja:書簡体小説]] |
|||
[[pl:Powieść epistolarna]] |
|||
[[pt:Romance epistolar]] |
|||
[[sv:Brevroman]] |
|||
Версия от 14:39, 14 август 2007
Епистоларната литература (от гръцки epistolé — „писмо“) е жанр на художествената проза, граничещ с белетристиката и есето, чиято основна особеност е, че сюжетното развитие, отношенията между героите и духа на епохата се изразяват посредством размяна на писма.
В основата на епистоларната литература стои утвърдената в миналото традиция идеи и възгледи да се споделят с близките чрез писма и послания. Като литературен жанр тя се развива в епохата на Романтизма и Просвещението, когато рационалният момент на кореспонденцията бива обагрен със силен емоционален заряд и стремеж към саморазкриване.
Спецификата на епистоларната литература е, че ограничава възможността за развитие на сюжета, но дава простор пред героите да разкрият най-съкровените си чувства. Възможно е не цялото, а само част от литературното произведение да е написано във вид на писма.
Видни представители на епистоларната литература са:
- Николай Гогол — „Преписка с приятели“
- Иван Гончаров — „Фрегата Палада“
- Йохан Волфганг фон Гьоте — „Страданията на младия Вертер“
- Алфонс Доде — „Писма от моята мелница“
- Фьодор Достоевски — „Бедни хора“
- Жан-Жак Русо — „Жюли или Нова Елоиза“
- Елза Триоле — „Луна парк“