Сграда на Президентството на Република България: Разлика между версии
м →История: елементи от [[Неокласическа архитектура|неокласицизъм] |
м правопис/общо форматиране, replaced: мил. → млн. |
||
Ред 2: | Ред 2: | ||
| име = Сграда на Президентството на Република България |
| име = Сграда на Президентството на Република България |
||
| картинка = Presidency & Ministry of Education of Bulgaria.jpg |
| картинка = Presidency & Ministry of Education of Bulgaria.jpg |
||
| картинка-описание = Сградата на |
| картинка-описание = Сградата на Президентството през 2014 г. |
||
| вид = [[административна сграда]] |
| вид = [[административна сграда]] |
||
| страна = [[България]] |
| страна = [[България]] |
||
Ред 24: | Ред 24: | ||
== Разположение == |
== Разположение == |
||
Президентството на Република България е разположено в София и е част от [[Независимост (площад в София)|архитектурния комплекс „Ларгото“,]] разположен на булевард „Дондуков“. Комплексът включва сградите на [[ЦУМ]], [[Министерския съвет]], [[Партиен дом|сграда на Народното събрание]], и хотел „Балкан“. Непосредствено до сградата на |
Президентството на Република България е разположено в София и е част от [[Независимост (площад в София)|архитектурния комплекс „Ларгото“,]] разположен на булевард „Дондуков“. Комплексът включва сградите на [[ЦУМ]], [[Министерския съвет]], [[Партиен дом|сграда на Народното събрание]], и хотел „Балкан“. Непосредствено до сградата на Президентството са също [[Българска народна банка|Българската народна банка]], площад „Атанас Буров“ и метростанция „Сердика“. Освен от държавния глава и екипа му, сградата се използва също от [[Министерство на образованието|Министерството на образованието]], [[Министерство на правосъдието|Министерството на правосъдието]], [[Държавна агенция за българите в чужбина|Държавната агенция за българите в чужбина]] и други институции.<ref name=":0" /> |
||
Заедно със сградата на [[София Хотел Балкан|хотел „Балкан“]] образуват каре в двора на което се намират една от най-старите запазени сгради в София – [[Свети Георги (ротонда в София)|ротондата „Свети Георги“]] и руините на късноантичен обществен комплекс и останки от двореца на [[Константин I|Константин Велики]]. |
Заедно със сградата на [[София Хотел Балкан|хотел „Балкан“]] образуват каре в двора на което се намират една от най-старите запазени сгради в София – [[Свети Георги (ротонда в София)|ротондата „Свети Георги“]] и руините на късноантичен обществен комплекс и останки от двореца на [[Константин I|Константин Велики]]. |
||
Ред 31: | Ред 31: | ||
Проектирането и разчистване на терена започват още през 1950 г. Същинското строителство започва през 1954 г. и сградата е завършена през 1956 г. Главен архитект е [[Иван Данчов (архитект)|Иван Данчов]]. Архитектурата на сградата е [[Сталинистка архитектура|Сталинистка]], а стилът на оформяне [[Неокласическа архитектура|неокласически]] – с масивен цокъл, облицована с [[риолит]] и русенски [[варовик]]. Сградата е една от най-масивните сгради в София. Нейната застроена площ е от около 40 000 кв. м. Първоначално там се е помещавало [[Министерство на енергетиката на България|Министерството на електрификацията]], след 1971 г. е седалище на [[Държавен съвет на Народна република България|Държавния съвет]] на [[Народна република България]]. След 1989 г. в нея се помещава Президентството на Република България.<ref name=":0">[https://rezervaciq.com/zabelejitelnosti/sgradata-na-prezidentstvoto/1264 Сградата на Президентството]</ref> |
Проектирането и разчистване на терена започват още през 1950 г. Същинското строителство започва през 1954 г. и сградата е завършена през 1956 г. Главен архитект е [[Иван Данчов (архитект)|Иван Данчов]]. Архитектурата на сградата е [[Сталинистка архитектура|Сталинистка]], а стилът на оформяне [[Неокласическа архитектура|неокласически]] – с масивен цокъл, облицована с [[риолит]] и русенски [[варовик]]. Сградата е една от най-масивните сгради в София. Нейната застроена площ е от около 40 000 кв. м. Първоначално там се е помещавало [[Министерство на енергетиката на България|Министерството на електрификацията]], след 1971 г. е седалище на [[Държавен съвет на Народна република България|Държавния съвет]] на [[Народна република България]]. След 1989 г. в нея се помещава Президентството на Република България.<ref name=":0">[https://rezervaciq.com/zabelejitelnosti/sgradata-na-prezidentstvoto/1264 Сградата на Президентството]</ref> |
||
Сградата е ремонтирана основно през 1999 г., като е вложена в нея сумата от 410 |
Сградата е ремонтирана основно през 1999 г., като е вложена в нея сумата от 410 млн. лв. Тогава при ремонта на сградата се акцентира на елементи от [[Неокласическа архитектура|неокласицизъм]], които придават на архитектурата монументален и триумфално-тържествен характер. Външното оформление е заложено на крупни [[Коринтски стил|коринтски ордени форми]] и строго симетрични фасади. |
||
== Интериор == |
== Интериор == |
Версия от 00:48, 3 декември 2021
Сграда на Президентството на Република България | |
Сградата на Президентството през 2014 г. | |
Местоположение в София | |
Вид | административна сграда |
---|---|
Местоположение | София, България |
Архитект | Иван Данчов |
Стил | Сталинистка архитектура |
Конструкция | стоманобетон |
Изграждане | 1954 – 1956 г. |
Площ | 40 хил. кв. м |
Състояние | Седалище на президента на България |
Сграда на Президентството на Република България в Общомедия |
Сградата на Президентството на Република България е административна сграда в София, в която се помещава Президентството на Република България.
Разположение
Президентството на Република България е разположено в София и е част от архитектурния комплекс „Ларгото“, разположен на булевард „Дондуков“. Комплексът включва сградите на ЦУМ, Министерския съвет, сграда на Народното събрание, и хотел „Балкан“. Непосредствено до сградата на Президентството са също Българската народна банка, площад „Атанас Буров“ и метростанция „Сердика“. Освен от държавния глава и екипа му, сградата се използва също от Министерството на образованието, Министерството на правосъдието, Държавната агенция за българите в чужбина и други институции.[1]
Заедно със сградата на хотел „Балкан“ образуват каре в двора на което се намират една от най-старите запазени сгради в София – ротондата „Свети Георги“ и руините на късноантичен обществен комплекс и останки от двореца на Константин Велики.
История
Проектирането и разчистване на терена започват още през 1950 г. Същинското строителство започва през 1954 г. и сградата е завършена през 1956 г. Главен архитект е Иван Данчов. Архитектурата на сградата е Сталинистка, а стилът на оформяне неокласически – с масивен цокъл, облицована с риолит и русенски варовик. Сградата е една от най-масивните сгради в София. Нейната застроена площ е от около 40 000 кв. м. Първоначално там се е помещавало Министерството на електрификацията, след 1971 г. е седалище на Държавния съвет на Народна република България. След 1989 г. в нея се помещава Президентството на Република България.[1]
Сградата е ремонтирана основно през 1999 г., като е вложена в нея сумата от 410 млн. лв. Тогава при ремонта на сградата се акцентира на елементи от неокласицизъм, които придават на архитектурата монументален и триумфално-тържествен характер. Външното оформление е заложено на крупни коринтски ордени форми и строго симетрични фасади.
Интериор
Коридорите в сградата са дълги около 3 км. На долния етаж е разположена зала с 900 места – „Света София“, а на втория етаж с размери 18 на 11 м е най-представителната зала „Гербовата“. Тя е мястото за посрещане на делегации, подписване на договори, връчване на държавни отличия и други официални церемонии.[1]
Срещите в по-тесен кръг се провеждат в „Червената зала“. „Огледалната зала“ се използва за официални обеди и тържествени вечери, а за работни срещи се използва „Синята зала“.
Редовни събития
Пред главния вход на сградата на всеки кръгъл час се сменя гвардейски караул. Той е облечен с униформи, които са образец на тези от Априлското въстание през 1876 г.