Автоматично патрулирани, Разширено потвърдени потребители, Изключения от блокирането по IP-адрес, Патрульори
427 986
редакции
Правописни поправки: преспектива; |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Биография инфо |
име=Антон Митов |
Ред 11:
}}
'''Антон Стефанов Митов''' е български [[живописец]], [[изкуствовед]], [[критик]], историк на изкуството, обществен деец, дописен член на БАН (1918). Роден е на [[1 април]] [[1862 ]] г. в Ески Заара (днес [[Стара Загора]]). Починал на [[20 август]] [[1930 ]] г. в [[София]]. Завършва (1885) Академията за изящни изкуства във [[Флоренция]] при проф. [[Джузепе Чаранфи]]. Гимназиален учител в Стара Загора, [[Пловдив]], [[Варна]] и София. Професор по история на изкуствата, перспектива и методика на рисуването (1896-1927) и директор на Художествената академия (от 1912-1918 и от 1924-1927). Активно участва в обществено-културния и политически живот и се изявява като страстен публицист. Сред многото художествени критики и полемични статии в периодичния печат изпъкват неговите "Писма върху България", които от 1890 започват да излизат във в."[[Балканска зора]]" и още десетина години във в. "[[Вечерна поща]]", в. "Свят", в. "Мир", сп. "Изкуство" под различни псевдоними (Томазино,Тонино,Арнолд).
==Известни картини==
* "Връщане от гроздобер" (1893) ([[Национална художествена галерия]])
Ред 31:
* "Варненско море" (1895)Национална художествена галерия]])
{{сорткат|Митов, Антон}}
[[Категория:Български художници
[[Категория:Член-кореспонденти на БАН
|