Стефан Кисов: Разлика между версии
кат |
|||
Ред 34: | Ред 34: | ||
{{сорткат|Кисов, Стефан}} |
{{сорткат|Кисов, Стефан}} |
||
[[Категория:Български полковници]] |
|||
[[Категория:Български офицери от Бесарабия]] |
[[Категория:Български офицери от Бесарабия]] |
||
⚫ | |||
[[Категория:Български опълченци]] |
[[Категория:Български опълченци]] |
||
⚫ | |||
[[Категория:Носители на орден За храброст]] |
|||
[[Категория:Носители на орден Свети Александър]] |
|||
[[ru:Кисов, Стефан]] |
[[ru:Кисов, Стефан]] |
Версия от 14:31, 19 януари 2009
Стефан Кисов | |
български военен деец | |
Роден | Стефан Иванов Кисов
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Награди | орден на свети Владимир, 4-та степен |
Стефан Кисов в Общомедия |
Стефан Иванов Кисов е български офицер (полковник), командир на 2-ри пехотен полк и на Брезнишкия отряд по време на Сръбско-българската война (1885).
Биография
Стефан Кисов е роден на 15 ноември, 1861 г. в Болград, Бесарабия. Произхожда от семейство на български преселници. Завършва Военно пехотно училище в Одеса. Участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876).
По време на Руско-турската освободителна война участва в българското опълчение, като командир на рота в III Опълченска дружина. Участва и се отличава в сраженията срещу турските войски в Стара Загора и Шипка. Кисов е един от спасителите на Самарското знаме.
Участва в Сръбско-българската война като командир на 2-ри пехотен полк и на Брезнишкия отряд. Отличава се в боевете при Брезник и Пирот.
След края на войната става командир на I пехотна Софийска бригада.
Заради неодобрението на анти-руската политика по времето на Регентството (1886-1887) е уволнен от армията.
Библиография
- „Българското опълчение в Осовободителната руско-турска война 1877-1878“ — мемоарни съчинения
- „Възпоменания и бележки от Сръбско-българската война 1885“' — мемоарни съчинения
Награди
- Орден „За храброст“ IV степен
- Орден „Св. Александър“ II степен
- Руски орден „Св. Владимир“ IV степен