Сицилианска вечерня: Разлика между версии
премести „Сицилианска вечерня“ като „Сицилианска вечерня (опера)“ (върху пренасочване): същественото е историческото събитие |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Сицилианската вечерня''' е анти[[анжу]]йско [[въстание]] в [[Сицилия]], насочено срещу властта на [[крал]] [[Карл I Анжуйски|Шарл I Анжуйски]], което избухва на [[31 март]] [[1282]] г. Въстанието е инспирирано от [[Император на Византия|византийския император]] [[Михаил VIII Палеолог]], който вербува за целта на плана [[Кралство Арагон|арагон]]ския крал [[Педро III]], който с оглед на събитията поставя острова под [[суверенитет]]а си. По този начин е провалена [[Втора анжуйска коалиция|Втората анжуйска коалиция]] под егидата на Шарл I Анжуйски, насочена срещу възстановената от [[Палеолози]]те Византия през [[1261]] г. |
|||
#пренасочване [[Сицилианска вечерня (опера)]] |
|||
== Причини == |
|||
Съзаклятническото въстание избухва в [[Палермо]] и е насочено срещу френското (на [[франки]]те) господство над Сицилия под формата на учреденото на територията и от [[1268]] г. [[Сицилианско кралство]]. Въстанието става известно като Сицилианска вечерня. |
|||
Сред причините за въстанието се сочат окончателното закрепостяване на селяните, насилията на френските [[рицар]]и, злоупотребите на длъжностните лица, преместването на [[столица]]та на [[кралство]]то от Палермо в [[Неапол]] и т.н., но скритата и истинска причина за вълненията е [[заговор]] срещу властта на Анжуйците. |
|||
Повод за [[бунт]]а стават оскърбленията, отправени към сицилианските жени от френски войници. През [[април]] вълненията обхващат целия [[остров]] и повечето французи които пребивават в Сицилия (около 4 000) са убити. Арагонският крал Педро III е повикан на помощ и пристига с арагонския флот в Сицилия през [[септември]] 1282 г. Сицилианска вечерня е подмолно подпомагана и инспирирана от византийския император Михаил VIII Палеолог, обслужвайки най-вече неговите интереси по утвърждаването на нововъзстановена Византия след [[превземане на Константинопол (1261)|превземането на Константинопол]] през [[1261]] г. |
|||
== Дипломатически успех за Палеолозите == |
|||
Сицилианската вечерня се приема за най-успешната [[дипломация|дипломатическа]] [[офанзива]] на късна Византия, тъй като "вади от играта" най-големия византийски противник и инициатор на антивизантийски коалиции. |
|||
През [[1281]] година за [[папа]] е избран [[Мартин IV]], който преди това е послушен на Анжуйците френски [[кардинал]]. Следвайки внушенията на Шарл I Анжуйски, новия папа обявява византийския [[император]] за детрониран заради неуспеха си да приложи [[Лионска уния|Лионската уния]] на практика. Папата призовава всички християнски владетели да преустановят отношенията си с нововъзстановена Византия. От своя страна Шарл I Анжуйски е постигнал споразумение с титулярния [[Латинска империя|латински император]] на [[Константинопол]] Филип за съвзместни действия срещу Византия. Сицилинската вечерня осуетява антивизантийските планове и намерения на Шарл I Анжуйски.<ref>{{cite book |last= Матанов |first= Христо |authorlink= Христо Матанов |title= Балкански хоризонти (част 1), стр. 143 |year= 2007 |publisher= Парадигма, ISBN 954-9536-98-X }}</ref> |
|||
== Източници == |
|||
<references /> |
|||
== Вижте също == |
|||
* [[Карл I Анжуйски]] |
|||
== Външни препратки == |
|||
* [http://www.ndt1.com/article.php/20050330223628780 Сицилианска вечерня] |
|||
[[Категория:Въстания]] |
|||
[[Категория:История на Италия]] |
|||
[[Категория:Сицилия]] |
|||
[[an:Bespras Sezilianas]] |
|||
[[bs:Sicilijansko večernje]] |
|||
[[ca:Vespres Sicilianes]] |
|||
[[cs:Sicilské nešpory]] |
|||
[[da:Den sicilianske vesper]] |
|||
[[de:Sizilianische Vesper]] |
|||
[[el:Σικελικοί Εσπερινοί]] |
|||
[[en:Sicilian Vespers]] |
|||
[[eo:Sicilia vespro]] |
|||
[[es:Vísperas sicilianas]] |
|||
[[fr:Vêpres siciliennes]] |
|||
[[he:ערבית סיציליאנית]] |
|||
[[hr:Sicilijanska večernja]] |
|||
[[hu:Szicíliai vecsernye]] |
|||
[[it:Vespri siciliani]] |
|||
[[ja:シチリアの晩祷]] |
|||
[[lt:Sicilijos mišparai]] |
|||
[[nl:Siciliaanse Vespers]] |
|||
[[nn:Den sicilianske aftansongen]] |
|||
[[pl:Nieszpory sycylijskie]] |
|||
[[pt:Vésperas sicilianas]] |
|||
[[ru:Сицилийская вечерня]] |
|||
[[scn:Vespri siciliani]] |
|||
[[sk:Sicílske nešpory]] |
|||
[[sr:Сицилијанска вечерња]] |
|||
[[sv:Sicilianska aftonsången]] |
|||
[[war:Bisperas Sicilianu]] |
|||
[[zh:西西里晚祷]] |
|||
Версия от 18:25, 5 януари 2010
Сицилианската вечерня е антианжуйско въстание в Сицилия, насочено срещу властта на крал Шарл I Анжуйски, което избухва на 31 март 1282 г. Въстанието е инспирирано от византийския император Михаил VIII Палеолог, който вербува за целта на плана арагонския крал Педро III, който с оглед на събитията поставя острова под суверенитета си. По този начин е провалена Втората анжуйска коалиция под егидата на Шарл I Анжуйски, насочена срещу възстановената от Палеолозите Византия през 1261 г.
Причини
Съзаклятническото въстание избухва в Палермо и е насочено срещу френското (на франките) господство над Сицилия под формата на учреденото на територията и от 1268 г. Сицилианско кралство. Въстанието става известно като Сицилианска вечерня.
Сред причините за въстанието се сочат окончателното закрепостяване на селяните, насилията на френските рицари, злоупотребите на длъжностните лица, преместването на столицата на кралството от Палермо в Неапол и т.н., но скритата и истинска причина за вълненията е заговор срещу властта на Анжуйците.
Повод за бунта стават оскърбленията, отправени към сицилианските жени от френски войници. През април вълненията обхващат целия остров и повечето французи които пребивават в Сицилия (около 4 000) са убити. Арагонският крал Педро III е повикан на помощ и пристига с арагонския флот в Сицилия през септември 1282 г. Сицилианска вечерня е подмолно подпомагана и инспирирана от византийския император Михаил VIII Палеолог, обслужвайки най-вече неговите интереси по утвърждаването на нововъзстановена Византия след превземането на Константинопол през 1261 г.
Дипломатически успех за Палеолозите
Сицилианската вечерня се приема за най-успешната дипломатическа офанзива на късна Византия, тъй като "вади от играта" най-големия византийски противник и инициатор на антивизантийски коалиции.
През 1281 година за папа е избран Мартин IV, който преди това е послушен на Анжуйците френски кардинал. Следвайки внушенията на Шарл I Анжуйски, новия папа обявява византийския император за детрониран заради неуспеха си да приложи Лионската уния на практика. Папата призовава всички християнски владетели да преустановят отношенията си с нововъзстановена Византия. От своя страна Шарл I Анжуйски е постигнал споразумение с титулярния латински император на Константинопол Филип за съвзместни действия срещу Византия. Сицилинската вечерня осуетява антивизантийските планове и намерения на Шарл I Анжуйски.[1]
Източници
- ↑ Матанов, Христо. Балкански хоризонти (част 1), стр. 143. Парадигма, ISBN 954-9536-98-X, 2007.