Елизабет Вителсбах: Разлика между версии
м Add image from http://tools.wikimedia.de/~emijrp/imagesforbio/ |
м биоинфо |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Биография инфо |
|||
[[Файл:Elisabeth von Bayern (1227–1273).jpg|thumb|right|Елизабет Вителсбах]] |
|||
| име = Елизабет Вителсбах |
|||
| портрет = Elisabeth von Bayern (1227–1273).jpg |
|||
| описание = кралица на Германия, Сицилия и Йерусалим |
|||
| наставка = а |
|||
| роден-дата = около 1227 |
|||
| роден-място = [[Ландсхут]], [[Бавария]] |
|||
| починал-дата = [[9 октомври]] [[1273]] |
|||
| починал-място = [[Тирол]] |
|||
| починал-години = около 46 |
|||
}} |
|||
'''Елизабет Вителсбах''' (около 1227, Ландсхут – 9 октомври 1273, Тирол) е кралица на [[Свещената Римска империя]] (IX.1246 – V. 1254), Йерусалим (IX.1246 – V. 1254) и [[Кралство_Сицилия|Сицилия]] (1250 – V.1254) като съпруга на император [[Конрад IV]]. Чрез втория си брак с [[Майнхарт II, херцог на Каринтия|Майнхарт II]] е графиня на [[Гориция (провинция)|Гориция]] и [[Тирол]] (1259 – 1273). |
'''Елизабет Вителсбах''' (около 1227, Ландсхут – 9 октомври 1273, Тирол) е кралица на [[Свещената Римска империя]] (IX.1246 – V. 1254), Йерусалим (IX.1246 – V. 1254) и [[Кралство_Сицилия|Сицилия]] (1250 – V.1254) като съпруга на император [[Конрад IV]]. Чрез втория си брак с [[Майнхарт II, херцог на Каринтия|Майнхарт II]] е графиня на [[Гориция (провинция)|Гориция]] и [[Тирол]] (1259 – 1273). |
||
Версия от 20:05, 13 юли 2010
Елизабет Вителсбах | |
кралица на Германия, Сицилия и Йерусалим | |
Родена |
около 1227
|
---|---|
Починала | |
Погребана | Австрия |
Религия | християнство |
Семейство | |
Род | Вителсбахи |
Баща | Ото II (Бавария) |
Майка | Агнес фон Брауншвайг |
Братя/сестри | Хайнрих XIII (Бавария) Лудвиг II Строги |
Съпруг | Конрад IV (1 септември 1246) Майнхард II (1258) |
Деца | Конрадин Хайнрих Елизабета Тиролска Ото III |
Елизабет Вителсбах в Общомедия |
Елизабет Вителсбах (около 1227, Ландсхут – 9 октомври 1273, Тирол) е кралица на Свещената Римска империя (IX.1246 – V. 1254), Йерусалим (IX.1246 – V. 1254) и Сицилия (1250 – V.1254) като съпруга на император Конрад IV. Чрез втория си брак с Майнхарт II е графиня на Гориция и Тирол (1259 – 1273).
Ранен живот
Елизабет е най-голямата дъщеря на Ото II Вителсбах, херцог на Бавария, и Агнес фон Брауншвайг. Баща й е поддръжник на Фридрих II, император на Свещената Римска империя, и политическият им алианс логично довежда до омъжването й за престолонаследника на династията Хохенщауфен – Конрад IV. Сватбата им се състои на 1 септември 1246 в родния й Ландсхут и превръща династията Вителсбах в най-важен съюзник на немската корона. Двойката има само един наследник – Конрадин (25. III. 1252 – 29. X. 1268), ранната насилствена смърт на когото означава край на Хохенщауфените.
Бракове и смърт
Нейният свекър, император Фридрих II, умира от дизентерия през 1250 година, докато е във война срещу папа Инокентий IV и съюзниците му. Съпругът й – император Конрад IV, умира от малария четири години по-късно. Немската корона трябва да премине в ръцете на невръсния Конрадин, но папата, който в завещанието на Конрад е обявен за защитник на детето, забранява това и отлъчва Конрадин от църквата, продължавайки конфликта си с династията. Наследникът на Хохенщауфените получава единствено короните на Йерусалим, Сицилия (по-късно узурпирана от чичо му Манфред) и Швабия. Пет години по-късно, през 1259, Елизабет се жени за близо единадесет години по-младия от нея Майнхарт, граф на Гориция и Тирол, от когото има шест деца. Умира на 9 октомври 1273 в Тирол. Погребана е в цистерианския манастир Щамс в Тирол, който година по-рано основава в памет на екзекутирания си през 1268 първороден син Конрадин. Съпругът и Майнхард живее още 22 години и е погребан в същия манастир.
Потомство
Най-голямата й дъщеря, носеща името на майка си – Елизабет (1262-1313), става съпруга на Алберт I Хабсбургски, херцог на Австрия и по-късно император на Свещената Римска империя. Другата й дъщеря – Агнес, е омъжена на Фридрих I, маркграф на Майсен. Синът й Ото III става граф на Гориция и Тирол и херцог на Каринтия, а друг нейн син - Хайнрих VI, става крал на Бохемия и Полша.