Антон Митов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м кат.
м форматиране: 5x интервали (ползвайки Advisor.js)
Ред 1: Ред 1:
{{друго значение|художника|лекаря|Андон Митов}}
{{друго значение|художника|лекаря|Андон Митов}}
{{Биография инфо
{{Биография инфо
| име=Антон Митов
| име=Антон Митов
| портрет=
| портрет=
| описание=български художник
| описание=български художник
| роден-дата=[[1 април]] [[1862]]
| роден-дата=[[1 април]] [[1862]]
| роден-място=[[Стара Загора|Ески Заара]], [[Османска империя]]
| роден-място=[[Стара Загора|Ески Заара]], [[Османска империя]]
| починал-дата=[[20 август]] [[1930]]
| починал-дата=[[20 август]] [[1930]]
| починал-място=[[София]], [[България]]
| починал-място=[[София]], [[България]]
Ред 11: Ред 11:
}}
}}


'''Антон Стефанов Митов''' е български [[живописец]], [[изкуствовед]], [[критик]], историк на изкуството, обществен деец, дописен член на [[БАН]] (1918). Роден е на [[1 април]] [[1862 ]] г. в Ески Заара (днес [[Стара Загора]]). Починал на [[20 август]] [[1930 ]] г. в [[София]]. Завършва (1885) Академията за изящни изкуства във [[Флоренция]] при проф. [[Джузепе Чаранфи]]. Гимназиален учител в Стара Загора, [[Пловдив]], [[Варна]] и София. Професор по история на изкуствата, перспектива и методика на рисуването (1896-1927) и директор на Художествената академия (от 1912-1918 и от 1924-1927). Активно участва в обществено-културния и политически живот и се изявява като страстен публицист. Сред многото художествени критики и полемични статии в периодичния печат изпъкват неговите „Писма върху България“, които от 1890 започват да излизат във в. [[Балканска зора]]" и още десетина години във в. „[[Вечерна поща]]“, в. "Свят", в. "Мир", сп. "Изкуство" под различни псевдоними (Томазино, Тонино, Арнолд).
'''Антон Стефанов Митов''' е български [[живописец]], [[изкуствовед]], [[критик]], историк на изкуството, обществен деец, дописен член на [[БАН]] (1918). Роден е на [[1 април]] [[1862 ]] г. в Ески Заара (днес [[Стара Загора]]). Починал на [[20 август]] [[1930 ]] г. в [[София]]. Завършва (1885) Академията за изящни изкуства във [[Флоренция]] при проф. [[Джузепе Чаранфи]]. Гимназиален учител в Стара Загора, [[Пловдив]], [[Варна]] и София. Професор по история на изкуствата, перспектива и методика на рисуването (1896-1927) и директор на [[Национална художествена академия|Художествената академия]] (от 1912-1918 и от 1924-1927). Активно участва в обществено-културния и политически живот и се изявява като страстен публицист. Сред многото художествени критики и полемични статии в периодичния печат изпъкват неговите „Писма върху България“, които от 1890 започват да излизат във в. [[Балканска зора]] и още десетина години във в. „[[Вечерна поща]]“, в. „Свят“, в. „Мир“, сп. „Изкуство“ под различни псевдоними (Томазино, Тонино, Арнолд).


[[Категория:Български художници]]
[[Категория:Български художници]]

Версия от 03:07, 24 март 2011

Тази статия е за художника. За лекаря вижте Андон Митов.

Антон Митов
български художник
Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил въвФлорентинска академия за изящни изкуства
Семейство
Братя/сестриГеорги Митов
Антон Митов в Общомедия

Антон Стефанов Митов е български живописец, изкуствовед, критик, историк на изкуството, обществен деец, дописен член на БАН (1918). Роден е на 1 април 1862 г. в Ески Заара (днес Стара Загора). Починал на 20 август 1930 г. в София. Завършва (1885) Академията за изящни изкуства във Флоренция при проф. Джузепе Чаранфи. Гимназиален учител в Стара Загора, Пловдив, Варна и София. Професор по история на изкуствата, перспектива и методика на рисуването (1896-1927) и директор на Художествената академия (от 1912-1918 и от 1924-1927). Активно участва в обществено-културния и политически живот и се изявява като страстен публицист. Сред многото художествени критики и полемични статии в периодичния печат изпъкват неговите „Писма върху България“, които от 1890 започват да излизат във в. „Балканска зора“ и още десетина години във в. „Вечерна поща“, в. „Свят“, в. „Мир“, сп. „Изкуство“ под различни псевдоними (Томазино, Тонино, Арнолд).