Джизакска област: Разлика между версии
м Робот Промяна: ja:ジザフ州 |
м от общомедия |
||
Ред 3: | Ред 3: | ||
<th colspan="2" align=center bgcolor=#CD5700><span style="color:white"><big>'''Джизакска област'''</br><small>Jizzax viloyati </small></span></th></tr> |
<th colspan="2" align=center bgcolor=#CD5700><span style="color:white"><big>'''Джизакска област'''</br><small>Jizzax viloyati </small></span></th></tr> |
||
</td></tr> |
</td></tr> |
||
<tr><td colspan="2" align=center><br>[[Картинка:UZ- |
<tr><td colspan="2" align=center><br>[[Картинка:UZ-Jizzax.PNG|250px]]<br></td></tr> |
||
<tr><td colspan="2" cellspacing="0" cellpadding="2"></td></tr> |
<tr><td colspan="2" cellspacing="0" cellpadding="2"></td></tr> |
||
<tr><th colspan="2" align=center bgcolor=#CD5700><span style="color:white">'''карта'''</small></th></tr> |
<tr><th colspan="2" align=center bgcolor=#CD5700><span style="color:white">'''карта'''</small></th></tr> |
Версия от 22:06, 8 декември 2011
Джизакска област Jizzax viloyati | |
---|---|
карта | |
Админ. център: | Джизак |
Площ: | 20 500 км² |
Население: | 910 500(2005) |
Гъстота: | 44 д/км² |
статистически данни |
Джизакска област (Шаблон:Lang-uz) е една от 14-те области (вилояти) в Узбекистан. Административен център на областта е град Джизак.
История
През 1936 г. територията на Джизакската област влиза в състава на РСФСР. До 1956 г. е в състава на Казахска ССР, но след това минава в състава на Узбекска ССР.
Джизакска област е била част от Сърдаринската, но през 1973 г. се отделя като самостоятелна област.
География
Джизакска област се намира в централната част на страната. Граничи с Таджикистан на юг, Самаркандска област на запад, Навойска област на северозапад, Казахстан на север и Сърдаринска област на изток. Покрива територия равна на 20 500 km2
Административен център е град Джизак (население 127 500 души).
Климатът е типично континентален с меки зими и горещи, сухи лета.
Население
Населението е 910 500 души, като около 80% живеят в селата.
Икономика
Основа на икономиката на областта е земеделието. Основни земеделски култури са памук и пшеница. Използват се големи системи за напояване. Природни ресурси са олово, цинк, желязо и варовик.
В тази област има добре развита пътнотранспортна инфраструктура с дължина на сухоземните пътища 2 500 km.
Външни препратки
|