Голям юс: Разлика между версии
Облик
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м fr:Ѫ |
||
Ред 32: | Ред 32: | ||
[[Категория:Български исторически правопис]] |
[[Категория:Български исторически правопис]] |
||
[[cs:Ѫ]] |
|||
[[et:Ѫ]] |
[[et:Ѫ]] |
||
[[fr:Ѫ]] |
|||
[[ka:Ѫ]] |
[[ka:Ѫ]] |
||
[[ru:Ѫ]] |
[[ru:Ѫ]] |
Версия от 15:08, 10 декември 2011
Кирилска буква Ѫ | ||||||
---|---|---|---|---|---|---|
Уникод (hex) | ||||||
Главна: U+0468 | ||||||
Mалка: U+0469 |
Ѫ, ѫ или Голям юс, Голяма носовка е наименованието, давано на специфична фонема, съществувала в старобългарския език и съответстващите ѝ графеми в кирилицата и глаголицата. Буквата изразява носовия гласен звук [ɔ̃] (он, ън).
Големият юс в старобългарския
Развой на големия юс в българските диалекти
От почти всички български диалекти е отпаднал изговорът на големия юс. Но в Солунския и Костурския говор все пак е запазен палаталният изговор: "КъНде греНдеш, мило чеНдо?"
Големият юс в правописа след Освобождението
Наричана и „широко ъ“ или „ъ кръстато“, графемата ѫ е запазена в българския правопис до правописната реформа от 1945.
При положение, че в повечето диалекти е отпаднал специфичният изговор на големия юс, мястото на изписване на буквата се учи само наизуст и без езиков усет.
Вижте още
Външни препратки
- Употрѣба на Ѫ в Иванчевия правопис.
|