Антон Митов: Разлика между версии
довършване + категория |
био инфо |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Биография инфо | |
|||
име=Антон Митов | |
|||
портрет=dot.png| |
|||
описание=български художник | |
|||
наставка= | |
|||
роден-дата=[[1 април]] [[1862]] | |
|||
роден-място=[[Стара Загора]], [[България]] | |
|||
починал-дата=[[20 август]] [[1930]]| |
|||
починал-място=[[София]], [[България]] |
|||
}} |
|||
'''Антон Стефанов Митов''' е български [[живописец]], [[изкуствовед]], [[критик]], историк на изкуството, обществен деец, дописен член на БАН (1918). Роден е на [[1 април]] [[1862 ]]г. в [[Стара Загора]]. Починал на [[20 август]] [[1930 ]]г. в [[София]]. Завършва (1885) Академията за изящни изкуства във [[Флоренция]] при проф. [[Джузепе Чаранфи]]. Гимназиален учител в Стара Загора, [[Пловдив]], [[Варна]] и София. Професор по история на изкуствата, преспектива и методика на рисуването (1896-1927) и директор на Художествената академия (от 1912-1918 и от 1924-1927). Активно участва в обществено-културния и политически живот и се изявява като страстен публицист. Сред многото художествени критики и полемични статии в периодичния печат изпъкват неговите "Писма върху България", които от 1890 започват да излизат във в."[[Балканска зора]]" и още десетина години във в. "[[Вечерна поща]]", в. "Свят", в. "Мир", сп. "Изкуство" под различни псевдоними (Томазино,Тонино,Арнолд). |
'''Антон Стефанов Митов''' е български [[живописец]], [[изкуствовед]], [[критик]], историк на изкуството, обществен деец, дописен член на БАН (1918). Роден е на [[1 април]] [[1862 ]]г. в [[Стара Загора]]. Починал на [[20 август]] [[1930 ]]г. в [[София]]. Завършва (1885) Академията за изящни изкуства във [[Флоренция]] при проф. [[Джузепе Чаранфи]]. Гимназиален учител в Стара Загора, [[Пловдив]], [[Варна]] и София. Професор по история на изкуствата, преспектива и методика на рисуването (1896-1927) и директор на Художествената академия (от 1912-1918 и от 1924-1927). Активно участва в обществено-културния и политически живот и се изявява като страстен публицист. Сред многото художествени критики и полемични статии в периодичния печат изпъкват неговите "Писма върху България", които от 1890 започват да излизат във в."[[Балканска зора]]" и още десетина години във в. "[[Вечерна поща]]", в. "Свят", в. "Мир", сп. "Изкуство" под различни псевдоними (Томазино,Тонино,Арнолд). |
||
==Известни картини== |
==Известни картини== |
||
Версия от 13:36, 12 май 2006
| Антон Митов | |
| български художник | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил във | Флорентинска академия за изящни изкуства |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Георги Митов |
| Антон Митов в Общомедия | |
Антон Стефанов Митов е български живописец, изкуствовед, критик, историк на изкуството, обществен деец, дописен член на БАН (1918). Роден е на 1 април 1862 г. в Стара Загора. Починал на 20 август 1930 г. в София. Завършва (1885) Академията за изящни изкуства във Флоренция при проф. Джузепе Чаранфи. Гимназиален учител в Стара Загора, Пловдив, Варна и София. Професор по история на изкуствата, преспектива и методика на рисуването (1896-1927) и директор на Художествената академия (от 1912-1918 и от 1924-1927). Активно участва в обществено-културния и политически живот и се изявява като страстен публицист. Сред многото художествени критики и полемични статии в периодичния печат изпъкват неговите "Писма върху България", които от 1890 започват да излизат във в."Балканска зора" и още десетина години във в. "Вечерна поща", в. "Свят", в. "Мир", сп. "Изкуство" под различни псевдоними (Томазино,Тонино,Арнолд).
Известни картини
- "Връщане от гроздобер" (1893) (Национална художествена галерия)
- "Пазар на грозде в Евксиногад край Варна" (1893) (Национална художествена галерия)
- "Златар на Софийския пазар" (1898)
- "Из Софийския пазар" (1899)
- "Група селяни на пазар в София" (1903) (Национална художествена галерия)
- "Група селянки на пазар в Силистра" (1913) (Национална художествена галерия)
- "Пазар на зеленчуци и грънци" в София (1917)
- "Майка и син на пазар за дърва в София" (1920) (Национална художествена галерия)
- "Портрет на Радул Канели" (1898) (Национална художествена галерия)
- "Портрет на Иван Мърквичка" (1908) (Национална художествена галерия)
- "Автопортрет" (1921) (Национална художествена галерия)
Първи морски пейзажи в българската живопис
- "Варненско пристанище" (1892)
- "Варненски бряг" (1894)
- "Варненско море" (1895) (Национална художествена галерия)