Голям юс: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: sk:Ѫ
EmausBot (беседа | приноси)
м r2.6.4) (Робот Добавяне: mhr:Ѫ
Ред 36: Ред 36:
[[fr:Ѫ]]
[[fr:Ѫ]]
[[ka:Ѫ]]
[[ka:Ѫ]]
[[mhr:Ѫ]]
[[ru:Ѫ]]
[[ru:Ѫ]]
[[sk:Ѫ]]
[[sk:Ѫ]]

Версия от 15:17, 6 април 2012

Кирилска буква Ѫ
Уникод (hex)
Главна: U+0468
Mалка: U+0469

Ѫ, ѫ или Голям юс, Голяма носовка е наименованието, давано на специфична фонема, съществувала в старобългарския език и съответстващите ѝ графеми в кирилицата и глаголицата. Буквата изразява носовия гласен звук [ɔ̃]н, ън).

Големият юс в старобългарския

Развой на големия юс в българските диалекти

Развой на големия юс в българските диалекти

От почти всички български диалекти е отпаднал изговорът на големия юс. Но в Солунския и Костурския говор все пак е запазен палаталният изговор: "КъНде греНдеш, мило чеНдо?"

Големият юс в правописа след Освобождението

Наричана и „широко ъ“ или „ъ кръстато“, графемата ѫ е запазена в българския правопис до правописната реформа от 1945.

При положение, че в повечето диалекти е отпаднал специфичният изговор на големия юс, мястото на изписване на буквата се учи само наизуст и без езиков усет.

Вижте още

Външни препратки

Шаблон:Лингвистика-мъниче