Векил Ванов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
добавки
Ред 1: Ред 1:
{{Биография инфо
{{Биография инфо
| име= Векил Ванов
| име = Векил Ванов
| портрет=
| портрет =
| описание= български политик
| описание = български политик
| роден-дата= [[17 октомври]] [[1937]]
| роден-дата = {{дрг|1937|10|17}}
| роден-място=[[Връв]], [[Царство България]]
| роден-място = [[Връв]], [[България]]
| още=
| още=
{{Депутат-България|36н=1}}
{{Депутат-България|36н=1}}
}}
}}
'''Векил Ванов''' е български икономист и [[политик]] от [[Демократическа партия|Демократическата партия]], която е част от [[Съюз на демократичните сили|Съюза на демократичните сили]].


'''Векил Василев Ванов''' е [[България|български]] [[икономист]] и [[политик]] от [[Съюз на демократичните сили|Съюза на демократичните сили]] (СДС), [[министър на труда и социалните грижи]] през 1991-1992 година.
Роден е на 17 октомври 1937 г. в [[село]] [[Връв]]. Завършва висшето си образование през 1966 г. във Висшия икономически институт (настоящ УНСС), гр. София, специалност “Икономика на промишлеността”. На 22 октомври 1982 г. придобива научната степен Доктор на икономическите науки (диплом № 12127) по проблемите на работната сила и управление на човешките ресурси. На 06 февруари 1986 г. Висшата атестационна комисия при Държавния комитет за наука и технически прогрес му присъжда научното звание Старши научен сътрудник (свидетелство за научно звание № 8931).


== Биография ==
Трудовата си дейност започва на 10 февруари 1966 г. в Научния институт по планиране към Държавния комитет по планиране. Там работи до 20 август 1973 г. В периода 20 август 1973 г. - 14 октомври 1991 г. работи в Икономическия институт към БАН. В периода 8 ноември 1991 г. - 30 декември 1992 г. е [[министър на труда и социалните грижи]]. В периода 30 декември 1992 г. - 17 октомври 1994 г. е депутат в 36-то Народно събрание. От 18 октомври 1994 г. до 23 януари 1995 г. работи в Икономическия институт към БАН. От Българската академия на науките е отличен за дългогодишна научноизследователска дейност и за приноса му в утвърждаване авторитета на Икономическия институт на БАН, а от Министерство на труда на Република България - за приноса в социалната политика. От 25 януари 1995 г. до 01 октомври 1997 г. е началник на отдел “Отраслови проучвания в БНБ”. След това в периода 17 октомври 1997 г. до 03 март 2001 г. работи като пълномощен министър и търговски представител в посолството на Р. България в Република Беларус, гр. Минск. След 01 юли 2005 г. е консултант с контролни функции към Столичния общински съвет.
Векил Ванов е роден на [[17 октомври]] [[1937]] година в село [[Връв]], Видинско.<ref name="ташев">{{ташев|75-76}}</ref> Завършва висшето си образование във [[Университет за национално и световно стопанство|Висшия икономически институт „Карл Маркс“]] в [[София]], специалност „Икономика на промишлеността“<ref name="ташев"/> (1966).


На 10 февруари 1966 г. започва работа в Научния институт по планиране към [[Държавен комитет по планиране|Държавния комитет по планиране]]. В периода 20 август 1973 г. - 14 октомври 1991 г. работи в [[Институт за икономически изследвания|Икономическия институт]] към [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]]. На 22 октомври 1982 г. придобива научната степен {{факт|Доктор на икономическите науки (диплом № 12127)|2012|12|31}} по проблемите на работната сила и управление на човешките ресурси. На 06 февруари 1986 г. Висшата атестационна комисия при Държавния комитет за наука и технически прогрес му присъжда научното звание Старши научен сътрудник (свидетелство за научно звание № 8931).
== Източници ==

* [http://www.events.bg/bg/holidays/3408/Векил-Ванов---бивш-министър-на-труда-и-социалните-грижи Кратка биография на Векил Ванов]
В началото на 90-те години Ванов се включва в политическия живот като участник в [[Демократическа партия|Демократическата партия]], част от СДС. В периода 8 ноември 1991 г. - 30 декември 1992 г. е министър на труда и социалните грижи в [[Правителство на България (79)|правителството]] на [[Филип Димитров]].<ref name="ташев"/> В периода 30 декември 1992 г. - 17 октомври 1994 г. е депутат в 36-то Народно събрание.<ref name="ташев"/> През 1994 година, когато Демократическата партия излиза от СДС, Ванов напуска партията и остава лоялен към СДС.<ref>{{cite web | last = Рудникова | first = Ива | year = 1997 | url = http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/1997/10/18/241230_ohdc_-_ascendentut_na_kabineta_kostov/ | title = ОХДЦ&nbsp;— асцендентът на кабинета Костов | work = capital.bg | publisher = Икономедиа | accessdate = 2012-12-31}}</ref>

От 18 октомври 1994 г. до 23 януари 1995 г. Векил Ванов работи в Икономическия институт към БАН. От Българската академия на науките е отличен за дългогодишна научноизследователска дейност и за приноса му в утвърждаване авторитета на Икономическия институт на БАН, а от Министерство на труда на Република България&nbsp;— за приноса в социалната политика. От 25 януари 1995 г. до 01 октомври 1997 г. е началник на отдел „Отраслови проучвания“ в [[Българска народна банка|Българската народна банка]]. След това в периода 17 октомври 1997 г. до 03 март 2001 г. работи като търговски представител в посолството на България в [[Беларус]]. След 01 юли 2005 г. е консултант с контролни функции към Столичния общински съвет.

== Бележки ==
<references/>


{{пост начало}}
{{пост начало}}
Ред 23: Ред 29:
{{СОРТКАТ:Ванов, Векил}}
{{СОРТКАТ:Ванов, Векил}}
[[Категория:Български политици след 1989]]
[[Категория:Български политици след 1989]]
[[Категория:Съюз на демократичните сили]]

Версия от 10:29, 31 декември 2012

Векил Ванов
български политик
Роден
17 октомври 1937 г. (1937-10-17) (86 г.)

Учил вУниверситет за национално и световно стопанство
Народен представител в:
XXXVI НС   

Векил Василев Ванов е български икономист и политик от Съюза на демократичните сили (СДС), министър на труда и социалните грижи през 1991-1992 година.

Биография

Векил Ванов е роден на 17 октомври 1937 година в село Връв, Видинско.[1] Завършва висшето си образование във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ в София, специалност „Икономика на промишлеността“[1] (1966).

На 10 февруари 1966 г. започва работа в Научния институт по планиране към Държавния комитет по планиране. В периода 20 август 1973 г. - 14 октомври 1991 г. работи в Икономическия институт към Българската академия на науките. На 22 октомври 1982 г. придобива научната степен Доктор на икономическите науки (диплом № 12127)[източник? (Поискан преди 4134 дни)] по проблемите на работната сила и управление на човешките ресурси. На 06 февруари 1986 г. Висшата атестационна комисия при Държавния комитет за наука и технически прогрес му присъжда научното звание Старши научен сътрудник (свидетелство за научно звание № 8931).

В началото на 90-те години Ванов се включва в политическия живот като участник в Демократическата партия, част от СДС. В периода 8 ноември 1991 г. - 30 декември 1992 г. е министър на труда и социалните грижи в правителството на Филип Димитров.[1] В периода 30 декември 1992 г. - 17 октомври 1994 г. е депутат в 36-то Народно събрание.[1] През 1994 година, когато Демократическата партия излиза от СДС, Ванов напуска партията и остава лоялен към СДС.[2]

От 18 октомври 1994 г. до 23 януари 1995 г. Векил Ванов работи в Икономическия институт към БАН. От Българската академия на науките е отличен за дългогодишна научноизследователска дейност и за приноса му в утвърждаване авторитета на Икономическия институт на БАН, а от Министерство на труда на Република България — за приноса в социалната политика. От 25 януари 1995 г. до 01 октомври 1997 г. е началник на отдел „Отраслови проучвания“ в Българската народна банка. След това в периода 17 октомври 1997 г. до 03 март 2001 г. работи като търговски представител в посолството на България в Беларус. След 01 юли 2005 г. е консултант с контролни функции към Столичния общински съвет.

Бележки

  1. а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 75-76.
  2. Рудникова, Ива. ОХДЦ — асцендентът на кабинета Костов // capital.bg. Икономедиа, 1997. Посетен на 2012-12-31.
Емилия Масларова министър на труда и социалните грижи (8 ноември 1991 – 30 декември 1992) Евгени Матинчев