Рамсарски места: Разлика между версии
Ред 19: | Ред 19: | ||
==Гърция== |
==Гърция== |
||
В Гърция има |
В Гърция има 10 рамсарски места. |
||
{| width=60% |
{| width=60% |
Версия от 06:10, 4 февруари 2013
Рамсарско място е влажна зона от международно значение (Шаблон:Lang-en), определена от Рамсарската конвенция от 1971 година.
България
В България има 11 Рамсарски места с обща площ 35 273 хектара.[1][2] В България Рамсарската конвенция влиза в сила на 24. 01. 1976 г. Тя е осмата страна подписала конвенцията. Преди това е утвърдена от Министерски съвет на 18. 11. 1974 г. В договора са обявени първите 2 места – резерватите Сребърна и Аркутино (сега в резерват Ропотамо). През 1984 г. са обявени следващите 2 места – резерват Атанасовско езеро (сега поддържан резерват) и природна забележителност Дуранкулак (сега защитена местност). Конвенцията е ратифицирана и обнародвана в Държавен вестник, бр. 56 / 10. 07. 1992 г.[2] В края на 2002 г. страната удвоява броя на своите места и разширява границите на три от предишните.
- Комплекс Беленски острови – в списъка от 2002 г., с настояща площ 6 898 ха
- Остров Ибиша – в списъка от 2002 г., с настояща площ 372 ха
- Езеро Сребърна – в списъка от 1975 г., с настояща площ 1 357 ха
- Дуранкулашко езеро – в списъка от 1984 г., с настояща площ 350 ха
- Шабленско езеро – в списъка от 1996 г., с настояща площ 404 ха
- Комплекс Поморие (Поморийското езеро и устието на р. Ахелой) – в списъка от 2002 г., с настояща площ 814 ха
- Атанасовско езеро – в списъка от 1984 г., с настояща площ 1 404 ха
- Бургаско езеро – в списъка от 2002 г., с настояща площ 2899,9 ха
- Защитена местност Пода и залива Форос) – в списъка от 2002 г., с настояща площ 307 ха
- Комплекс Ропотамо – в списъка от 1975 г., с настояща площ 5 500 ха
- Карстовият комплекс Драгоманско блато - в списъка от 2012 г., с настояща площ 14 967 ха
Отговорността за опазването, управлението и популяризирането на влажните зони носи Министерството на околната среда и водите.
Гърция
В Гърция има 10 рамсарски места.
Име | Име | Площ (km2) |
---|---|---|
Амбракийски залив | Αμβρακικός κόλπος | 236,49 |
Бутковско езеро | Λίμνη Κερκίνη | 109,96 |
Делта на Вардар-Колудей-Бистрица | Δέλτα ποταμών Αξιού — Λουδία — Αλιάκμονα | 118,08 |
Делта на Марица | Δέλτα Έβρου | 92,67 |
Лагуна Котихи и Строфилийска гора | Λιμνοθάλασσα Κοτύχι και Δάσος Στροφυλιάς | 63,02 |
Малко Преспанско езеро | Λίμνη Μικρή Πρέσπα | 50,78 |
Буругьол и Анагьол | Λίμνη Βιστωνίδα, Λίμνη Μητρικού | 243,96 |
Бешичко езеро и Лъгадинско езеро | Λίμνες Βόλβη και Κορώνεια | 163,88 |
Лагуна на Месолонги и Лагуна на Етолико | Λιμνοθάλασσα Μεσολογγίου — Αιτωλικού | 33,87 |
Делта на Места | Δέλτα Νέστου | 219,30 |
Република Македония
В Република Македония има 2 рамсарски места
Име | Име | Площ (km2) |
---|---|---|
Дойранско езеро | Дојранско Езеро | 26,96 |
Преспанско езеро | Преспанско Езеро | 189,2 |
Бележки
- ↑ Списък на Влажните зони с международно значение
- ↑ а б Георгиев (2004), стр. 29
Литература
- Георгиев, Георги. Националните и природните паркове и резерватите в България. Гея-Либрис. София, 2004, ISBN 954-300-028-X, стр. 29 - 31