Тръпкова галерия: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 5: | Ред 5: | ||
Галерията е била домакин и на беседи по проблемите на [[изкуство]]то, често водени от поета [[Гео Милев]], и на лекции по [[история на изкуството]], четени от живописеца и изкуствовед [[Антон Митов]]. Първата школа по българско [[танц]]ово изкуство е провеждала занятията си в Тръпковата галерия. |
Галерията е била домакин и на беседи по проблемите на [[изкуство]]то, често водени от поета [[Гео Милев]], и на лекции по [[история на изкуството]], четени от живописеца и изкуствовед [[Антон Митов]]. Първата школа по българско [[танц]]ово изкуство е провеждала занятията си в Тръпковата галерия. |
||
След 1944 г. залата е превърната в [[скулптура|скулптурно]] ателие на [[Национална художествена академия|Националната художествена академия]], до реституцията на сградата през 1992 г. |
След 1944 г. залата е превърната в [[скулптура|скулптурно]] ателие на [[Национална художествена академия|Националната художествена академия]], до реституцията на сградата през 1992 г.<ref>Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 3, Издателство на БАН, София, 2006 г.</ref> |
||
== |
== Бележки == |
||
<references /> |
|||
* ''Енциклопедия на изобразителните изкуства в България'', том 3, Издателство на БАН, София, 2006 г. |
|||
[[Категория:Музеи в София]] |
[[Категория:Музеи в София]] |
Версия от 10:14, 16 юни 2013
Тръпковата галерия е името, под което остава в историята първата художествена галерия, открита в София, на адрес „Аксаков“ №18. Създадена е през 1910 г. от художника и декоратор Тръпко Василев и просъществувала до 1944 г. с прекъсване между 1928 и 1931 г.
Василев създава галерията воден от мечтата си да даде поле на изява на всички художници, които желаят да изложат творбите си, и въпреки недоброто си материално положение издържа галерията в продължение на много години. Много художници, добили междувременно и впоследствие национална известност и значимост, са излагали творбите си в Тръпковата галерия. Измежду тях са Никола Танев, Иван Милев, Константин Щъркелов, Борис Михайлов, Александър Мутафов, Никола Маринов, Жорж Папазов. Самият Василев прави свои изложби там до 1922 г.
Галерията е била домакин и на беседи по проблемите на изкуството, често водени от поета Гео Милев, и на лекции по история на изкуството, четени от живописеца и изкуствовед Антон Митов. Първата школа по българско танцово изкуство е провеждала занятията си в Тръпковата галерия.
След 1944 г. залата е превърната в скулптурно ателие на Националната художествена академия, до реституцията на сградата през 1992 г.[1]
Бележки
- ↑ Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 3, Издателство на БАН, София, 2006 г.