Алабак: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
| photo_alt = |
| photo_alt = |
||
| photo_caption = |
| photo_caption = |
||
| elevation = |
| elevation = '''1833,7 m''' {{Br}}връх '''Черновец''' |
||
| elevation_m = |
| elevation_m = |
||
| elevation_ft = |
| elevation_ft = |
||
| Ред 18: | Ред 18: | ||
| pronunciation = |
| pronunciation = |
||
| range = [[Родопи]]{{Br}}([[Западни Родопи]]) |
| range = [[Родопи]]{{Br}}([[Западни Родопи]]) |
||
| parent_peak = |
| parent_peak = |
||
| location = България |
| location = България |
||
| map = България |
| map = България |
||
Версия от 09:41, 9 ноември 2013
| Алабак | |
 | |
| Част от | Родопи |
|---|---|
| Най-висок връх | Черновец |
| Надм. височина | 1833,7 m |
Алабак (от 1942 до 1945 г. Божевец) е планински рид в Западните Родопи, между долините на реките Яденица и Чепинска, на територията на Област Пазарджик.
Ридът се простира от югозапад на североизток на около 25 км, а ширината ѝ е от 5 до 10 км. На северозапад дълбоката долина на река Яденица го отделя от Рила, на изток и югоизток долината на Чепинска река — от рида Къркария и Чепинската котловина, а на юг долината на река Абланица (ляв приток на Чепинска река) — от Велийшко-Виденишкият дял на Западните Родопи. На север се спуска стръмно към Горнотракийската низина. В югозападната си част чрез седловината Юндола (1409 м) орографски се свързва с Рила.
Билото на рида се издига на 1500-1800 м н.в., като северозападните, северните и югоизточните му склонове са много стръмни. Най-високата му точка е връх Черновец (Арапчал, 1833,7 м) разположен в югозападната му част на около 4 км източно от седловината Юндола. В североизточната част на рида се извисява импозантният връх Милеви скали (1592,5 м) с изключително стръмни, скалисти, на места отвесни южни и източни склонове към долината на Чепинска река. Изграден е от кристалинни скали, предимно гнайси. Климатът е умереноконтинентален с планинско влияние. Средните годишни температури са между 5 и 9°C. Реките, които водят началото си от рида са късии с голям наклон. Почвите са кафяви и канелени горски. Покрит е с гъсти иглолистни, а северните склонове и с широколистни гори и богат животински свят — дива котка, пъстър пор, видра, таралеж, невестулка, два вида гребенест тритон, бръмбар гъсеничар, бръмбар-носорог, червена горска мравка. Растителност — момкова сълза и момина сълза, жълта тинтява и синя тинтява, родопска съсънка, родопско великденче, родопски крем и родопска кандилка, гръцка ведрица, изтравниче. Развито горско стопанство и курортно-туристическото дело. Хижи: "Кладова", "Равно боре" и "Милеви скали". По северното, североизточното и югоизточното подножие на рида бликат топли минерални извори: Белово, Велинград и Варвара.
По склоновете и подножието на рида са разположени 2 града Белово и Велинград 13 села: Абланица, Алендарова, Варвара, Всемирци, Голямо Белово, Долна Дъбева, Драгиново, Кандови, Пашови, Света Петка, Семчиново, Симеоновец, Юндола
През рида и по чат от неговите подножия преминават участъци от 2 пътя от Държавната пътна мрежа:
- По част от долината на Чепинска река и през рида от Велинград до Юндола, на протежение от 28,7 км преминава участък от второкласен път № 84 Звъничево — Велинград — Разлог;
- По долината на река Яденица, от Белово до Юндола, на протежение от 26 км преминава целият участък на третокласен път № 842.
По долината на Чепинска река и по притока ѝ Абланица, между гарите Варвара и Долене и Велинград и Аврамови колиби, преминава участък от трасето на теснолинейната жп линия Септември — Велинград — Добринище.
Вижте още
Топографска карта
Източници
- Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 2011, стр. 36-37.
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 14. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581