Емануил Васкидович: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 12: | Ред 12: | ||
==Биография== |
==Биография== |
||
Роден е в Мелник през 1795 г. , под името '''Манолаки Васкиди'''. Учи в известното за времето си [[гърци|гръцко]] училище в родния си град и в гръцката [[гимназия]] на остров [[Хиос]]. По-късно завършва [[Букурещка княжеска академия|Княжеската (Бейската) академия]] в [[Букурещ]]. През 1815 година в [[Свищов]] основава първото [[елино-българско училище|елино-българско]] училище в българските земи, днешното СОУ „Алеко Константинов“, а по-късно организира и първата училищна библиотека в България, на която оставя своите 800 тома литература. В училището през 1832 г. въвежда [[Взаимоучителен метод|взаимоучителния метод]] за обучение и в него се изучават граматика, аритметика и география. Васкидович е главен учител в Свищов от 1815 до 1845 г., когато е уволнен под натиск на [[гъркомани| |
Роден е в Мелник през 1795 г. , под името '''Манолаки Васкиди'''. Учи в известното за времето си [[гърци|гръцко]] училище в родния си град и в гръцката [[гимназия]] на остров [[Хиос]]. По-късно завършва [[Букурещка княжеска академия|Княжеската (Бейската) академия]] в [[Букурещ]]. През 1815 година в [[Свищов]] основава първото [[елино-българско училище|елино-българско]] училище в българските земи, днешното СОУ „Алеко Константинов“, а по-късно организира и първата училищна библиотека в България, на която оставя своите 800 тома литература. В училището през 1832 г. въвежда [[Взаимоучителен метод|взаимоучителния метод]] за обучение и в него се изучават граматика, аритметика и география. Васкидович е главен учител в Свищов от 1815 до 1845 г., когато е уволнен под натиск на [[гъркомани|гръкоманската]] партия в града, и по-късно отново от 1854 до 1863 г. Между 1845 до 1854 г. учителства в [[Плевен]], като основава там училище през 1850. Това е днешната Гимназия с преподаване на чужди езици. Днес в това училище се изучават английски, немски, френски, руски и испански. Васкидович подпомага [[Неофит Бозвели]] да състави и издаде „[[Славеноболгарское детеводство]]“ в 1835 година. Автор е на 15 учебника и книги и на една граматика на старогръцкия език. Развива и богата обществена дейност.<ref>Енциклопедия „България“, Издателство на БАН, том 2, 1978, стр. 610.</ref> Негов син е Константин Васкидович, студент в Белград, по-късно заминал за Германия.<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.107-108.</ref> |
||
<center><gallery caption=""> |
<center><gallery caption=""> |
Версия от 16:15, 14 март 2014
Емануил Васкидович Εμμανουήλ Βασκίντοβιτς | |
български просветен деец | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Национален колеж „Свети Сава“ |
Емануил Васкидович в Общомедия |
Емануил К. Васкидович е български възрожденски просветител, книжовник и общественик.
Биография
Роден е в Мелник през 1795 г. , под името Манолаки Васкиди. Учи в известното за времето си гръцко училище в родния си град и в гръцката гимназия на остров Хиос. По-късно завършва Княжеската (Бейската) академия в Букурещ. През 1815 година в Свищов основава първото елино-българско училище в българските земи, днешното СОУ „Алеко Константинов“, а по-късно организира и първата училищна библиотека в България, на която оставя своите 800 тома литература. В училището през 1832 г. въвежда взаимоучителния метод за обучение и в него се изучават граматика, аритметика и география. Васкидович е главен учител в Свищов от 1815 до 1845 г., когато е уволнен под натиск на гръкоманската партия в града, и по-късно отново от 1854 до 1863 г. Между 1845 до 1854 г. учителства в Плевен, като основава там училище през 1850. Това е днешната Гимназия с преподаване на чужди езици. Днес в това училище се изучават английски, немски, френски, руски и испански. Васкидович подпомага Неофит Бозвели да състави и издаде „Славеноболгарское детеводство“ в 1835 година. Автор е на 15 учебника и книги и на една граматика на старогръцкия език. Развива и богата обществена дейност.[1] Негов син е Константин Васкидович, студент в Белград, по-късно заминал за Германия.[2]
-
„Старогръцка граматика“ от Васкидович, 1837
-
„Кратка енциклопедия за децата“ от Васкидович