А: Разлика между версии
м Премахнати редакции на 79.110.120.11 (б.), към версия на Addbot |
Редакция без резюме |
||
| Ред 39: | Ред 39: | ||
HTML кодовете са: А или А за главна буква и а или а за малка буква. |
HTML кодовете са: А или А за главна буква и а или а за малка буква. |
||
== Използвана литература == |
|||
| ⚫ | {{cite book |title= ''Граматика на съвременния български книжовен език. Том I. Фонетика'' |last= Бояджиев|first= Тодор|authorlink= |coauthors= Елена Георгиева, Йордан Пенчев, Валентин Станков, Димитър Тилков|year= 1998|publisher= Абагар|location= София|isbn= 954-584-235-0|pages= |url= |accessdate=}} |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
<references/> |
<references/> |
||
; Цитирани източници |
|||
| ⚫ | |||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
Версия от 12:22, 23 май 2014
| Кирилска буква А | ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| ||||||
| Цифрова стойност: 1 | ||||||
| Уникод (hex) | ||||||
| Главна: U+0410 | ||||||
| Mалка: U+0430 |
А, а e буква от кирилицата. Обикновено обозначава отворена предна незакръглена гласна /a/. Присъства във всички кирилски азбуки, където е първа по ред. В старобългарската и църковнославянската азбука има название азъ. В глаголицата има начертание 
и название Аз.В кирилицата буквата има начертание А. И в двете азбуки има цифрова стойност 1. Произлиза от гръцката буква алфа.
Съвременното начертание на буквата е въведено за първи път в Русия по времето на Петър I. През годините графичното изписване на буквата се е променяло, но днес е стандартизирано и изглежда точно като латинската буква a.
Фонемна стойност
В българския език буквата „А“ има три фонемни стойности. Обикновено под ударение тя се произнася като отворена задна незакръглена гласна /ɑ/.[1] Когато е в неударена сричка, фонемната стойност на буквата съответства приблизително на полуотворена задна незакръглена гласна /ʌ/, като в известна степен звукът варира в зависимост от положението си в думата и стила - в първата предударена сричка и в по-официален стил има тенденция да е по-отворен, а в останалите срички и в по-разговорен стил - да е по-затворен.[2] Понякога буквата „А“ под ударение може да обозначава и полузатворена задна незакръглена гласна /ɤ̞/, която обикновено се означава с „Ъ“ - това става в следните особени случаи:[3][4]
- при непълен член на съществителни от мъжки род в единствено число: дома, реда, гласа
- при окончания за сегашно време на глаголи в първо лице единствено число или трето лице множествено число: чета, крадат
Кодове
| кодова таблица | буква | десетично | шестнадесетично | осмично | двоично |
|---|---|---|---|---|---|
| Уникод | главна | 1040 | 0410 | 002020 | 0000010000010000 |
| малка | 1072 | 0430 | 002060 | 0000010000110000 | |
| ISO 8859-5 | главна | 176 | b0 | 260 | 0010110000 |
| малка | 208 | d0 | 320 | 0011010000 | |
| KOI 8 | главна | 225 | e1 | 341 | 0011100001 |
| малка | 193 | c1 | 301 | 0011000001 | |
| Windows 1251 | главна | 192 | c0 | 300 | 0011000000 |
| малка | 224 | e0 | 340 | 0011100000 |
HTML кодовете са: А или А за главна буква и а или а за малка буква.
Използвана литература
Бояджиев, Тодор и др. Граматика на съвременния български книжовен език. Том I. Фонетика. София, Абагар, 1998. ISBN 954-584-235-0.
Бележки
- ↑ Бояджиев 1998, с. 29.
- ↑ Бояджиев 1998, с. 38 – 42.
- ↑ Бояджиев 1998, с. 30 – 31.
- ↑ Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“. Официален правописен речник на българския език. София, Просвета, 2012. ISBN 9789540127019. с. 11. (на български)
Вижте също
| |||||||||||||||||||||||