А: Разлика между версии
| Ред 13: | Ред 13: | ||
{{раздел-мъниче}} |
{{раздел-мъниче}} |
||
В [[български език|българския език]] буквата „А“ има три фонемни стойности. Обикновено под [[ударение]] тя се произнася като [[отворена задна незакръглена гласна]] {{IPA|/ɑ/}}.{{hrf|Бояджиев|1998|29}} Когато е в неударена сричка, фонемната стойност на буквата съответства приблизително на [[полуотворена задна незакръглена гласна]] {{IPA|/ʌ/}}, като в известна степен звукът варира в зависимост от положението си в думата и стила - в първата предударена сричка и в по-официален стил има тенденция да е по-отворен, а в останалите срички и в по-разговорен стил - да е по-затворен.{{hrf|Бояджиев|1998|38-42}} Понякога буквата „А“ под ударение може да обозначава и [[полузатворена задна незакръглена гласна]] {{IPA|/ɤ̞/}}, която обикновено се означава с „[[Ъ]]“ - това става в следните особени случаи:{{hrf|Бояджиев|1998|30-31}} |
В [[български език|българския език]] буквата „А“ има три фонемни стойности. Обикновено под [[ударение]] тя се произнася като [[отворена задна незакръглена гласна]] {{IPA|/ɑ/}}.{{hrf|Бояджиев|1998|29}} Когато е в неударена сричка, фонемната стойност на буквата съответства приблизително на [[полуотворена задна незакръглена гласна]] {{IPA|/ʌ/}}, като в известна степен звукът варира в зависимост от положението си в думата и стила - в първата предударена сричка и в по-официален стил има тенденция да е по-отворен, а в останалите срички и в по-разговорен стил - да е по-затворен.{{hrf|Бояджиев|1998|38-42}} Понякога буквата „А“ под ударение може да обозначава и [[полузатворена задна незакръглена гласна]] {{IPA|/ɤ̞/}}, която обикновено се означава с „[[Ъ]]“ - това става в следните особени случаи:{{hrf|Бояджиев|1998|30-31}}{{hrf|Андрейчин|2012|11}} |
||
* при [[Определителен член в българския език|непълен член]] на съществителни от мъжки род в единствено число: ''дом'''а''''', ''ред'''а''''', ''глас'''а''''' |
* при [[Определителен член в българския език|непълен член]] на съществителни от мъжки род в единствено число: ''дом'''а''''', ''ред'''а''''', ''глас'''а''''' |
||
* при окончания за сегашно време на глаголи в първо лице единствено число или трето лице множествено число: ''чет'''а''''', ''крад'''а'''т'' |
* при окончания за сегашно време на глаголи в първо лице единствено число или трето лице множествено число: ''чет'''а''''', ''крад'''а'''т'' |
||
Версия от 14:59, 24 май 2014
| Кирилска буква А | ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| ||||||
| Цифрова стойност: 1 | ||||||
| Уникод (hex) | ||||||
| Главна: U+0410 | ||||||
| Mалка: U+0430 |
А, а e буква от кирилицата. Обикновено обозначава отворена предна незакръглена гласна /a/. Присъства във всички кирилски азбуки, където е първа по ред. В старобългарската и църковнославянската азбука има название азъ. В глаголицата има начертание 
и название Аз.В кирилицата буквата има начертание А. И в двете азбуки има цифрова стойност 1. Произлиза от гръцката буква алфа.
Съвременното начертание на буквата е въведено за първи път в Русия по времето на Петър I. През годините графичното изписване на буквата се е променяло, но днес е стандартизирано и изглежда точно като латинската буква a.
Фонемна стойност
В българския език буквата „А“ има три фонемни стойности. Обикновено под ударение тя се произнася като отворена задна незакръглена гласна /ɑ/.[1] Когато е в неударена сричка, фонемната стойност на буквата съответства приблизително на полуотворена задна незакръглена гласна /ʌ/, като в известна степен звукът варира в зависимост от положението си в думата и стила - в първата предударена сричка и в по-официален стил има тенденция да е по-отворен, а в останалите срички и в по-разговорен стил - да е по-затворен.[2] Понякога буквата „А“ под ударение може да обозначава и полузатворена задна незакръглена гласна /ɤ̞/, която обикновено се означава с „Ъ“ - това става в следните особени случаи:[3][4]
- при непълен член на съществителни от мъжки род в единствено число: дома, реда, гласа
- при окончания за сегашно време на глаголи в първо лице единствено число или трето лице множествено число: чета, крадат
Кодове
| кодова таблица | буква | десетично | шестнадесетично | осмично | двоично |
|---|---|---|---|---|---|
| Уникод | главна | 1040 | 0410 | 002020 | 0000010000010000 |
| малка | 1072 | 0430 | 002060 | 0000010000110000 | |
| ISO 8859-5 | главна | 176 | b0 | 260 | 0010110000 |
| малка | 208 | d0 | 320 | 0011010000 | |
| KOI 8 | главна | 225 | e1 | 341 | 0011100001 |
| малка | 193 | c1 | 301 | 0011000001 | |
| Windows 1251 | главна | 192 | c0 | 300 | 0011000000 |
| малка | 224 | e0 | 340 | 0011100000 |
HTML кодовете са: А или А за главна буква и а или а за малка буква.
Използвана литература
- Бояджиев, Тодор и др. Граматика на съвременния български книжовен език. Том I. Фонетика. София, Абагар, 1998. ISBN 954-584-235-0.
- Андрейчин, проф. Любомир. Официален правописен речник на българския език. София, Просвета, 2012. ISBN 978-9540-127-019.
Бележки
- ↑ Бояджиев 1998, с. 29.
- ↑ Бояджиев 1998, с. 38 – 42.
- ↑ Бояджиев 1998, с. 30 – 31.
- ↑ Андрейчин 2012, с. 11.
Вижте също
| |||||||||||||||||||||||