Теобалд I (Навара): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
колекции
Ред 16: Ред 16:
След смъртта на [[Санчо VII Наварски|Санчо VII]] (брат на майка му) през 1234 г. Тибо поема неговото наследство в Навара. Теобалд реформира управлението на Навара по севернофренски пример.През 1236 година той отново поддържа въстанието на бароните, скоро потушено от [[Луи IX (Франция)|Луи IX]].
След смъртта на [[Санчо VII Наварски|Санчо VII]] (брат на майка му) през 1234 г. Тибо поема неговото наследство в Навара. Теобалд реформира управлението на Навара по севернофренски пример.През 1236 година той отново поддържа въстанието на бароните, скоро потушено от [[Луи IX (Франция)|Луи IX]].


== Кръстоносен поход ==
== Шести Кръстоносен поход ==
Набожният крал Луи IX отговаря на призива на римския папа [[Григорий IX]]  за Кръстоносен поход и възглавява френския контингент, който пристига в Акра  на 1 септември 1239 година. Той отива на юг, за да нападне египетските крепости Aскалoн и Газа. Това пътешествие в Задморската земя се обръща в пълен неуспех — войските са разгромени недалеко от Газа на 13 ноември 1239 година.
Набожният Тибо отговаря на призива на римския папа [[Григорий IX]]  за Кръстоносен поход и възглавява френския контингент, който пристига в Акра  на 1 септември 1239 година. Той отива на юг, за да нападне египетските крепости Aскалoн и Газа. Това пътешествие в Задморската земя се обръща в пълен неуспех — войските са разгромени недалеко от Газа на 13 ноември 1239 година.


През 1239 г. френските барони (1239 до 124о) са в [[Палестина]]. Посещават [[Йерусалим]]. Задно с другите кръстоносци Тибо през септември 1240 г. напуска [[Светите земи]]. От там той донася от там ''дамаска роза'' и парче от истинския кръст.
През 1239 г. френските барони пристигат в [[Палестина]]. Посещават [[Йерусалим]], който е преотстъпен от мюсюлманите на Фридрих ІІ чрез 10 годишен договор. Започват големи разногласия и конфликти , затова заедно с другите кръстоносци Тибо през септември 1240 г. напуска [[Светите земи]] и се връща въвъ Франция. Оттам той донася според легендата ''дамаска роза/ известна като роза - галика или роза на Провенс/'' и парче от истинския Христов кръст.


Теобалд умира на 8 юли 1253 г. в [[Памплона]], по-малко от година след обожаваната от него дама Бланш Кастилска (* 1188, † 27 ноември 1252). Той е погребан в катедралата Санта Мария ла Реал, а сърцето му в манастир Корделиерес в [[Прованс]].
През 1241 г. помага на френския крал [[Луи IX (Франция)|Луи IX]] в борбата му против [[Хенри III (Англия)|Хенри III от Англия]].

Теобалд умира на 8 юли 1253 г. в [[Памплона]], по-малко от година след обожаваната от него дама Бланш Кастилска (* 1188, † 27 ноември 1252). Той е погребан в катедралата Санта Мария ла Реал, а сърцето му в манастир Корделиерес в [[Прованс]].


Той е автор на 71 лирически композиции, от тях 37 са любовни песни. Теобалд е най-известния [[трубадур]] по неговото време.<ref>[http://www.provins.org/histoire/thibault_le_chansonnier.htm Theobald der Troubadour]</ref>
Той е автор на 71 лирически композиции, от тях 37 са любовни песни. Теобалд е най-известния [[трубадур]] по неговото време.<ref>[http://www.provins.org/histoire/thibault_le_chansonnier.htm Theobald der Troubadour]</ref>

Версия от 14:38, 27 септември 2014

Теобалд Шампански пише произведение.

Теобалд IV Шампан или Тибо IV Трубадур (Шаблон:Lang-fr, Шаблон:Lang-es, Шаблон:Lang-de, * 30 май 1201, † 8 юли 1253 в Памплона) е от 1201 г. като Теобалд IV граф на Шампан и от 1234 г. като Теобалд I крал на Навара. Той е наричан Постум, Трубадура или Певеца.

Биография

Теобалд е постум роден син на граф Тибо III Шампан (1179– 1201) и на Бланш Наварска († 1229), най-малката дъщеря на крал Санчо VI Наварски († 1194) и на Санча Кастилска. Баща му умира, когато майка му е още бременна с него. Майка му води за него регентството в Шампан, а той е възпитаван в двора на своя кръстник крал Филип II Август от Франция. Там той се влюбва в тринадесетгодини по-голямата Бланш Кастилска, съпругата на престолонаследника Луи VIII и братовчедка на майка му. Той пише за нея песни и стихотворения, което му донася допълнителното име Трубадур (или „Шансониер“ във Франция).

През 1222 г. Теобалд става пълнолетен и поема управлението на наследството си.

Принася оммаж на Луи VIII през юни 1222 година като наследник  на Шампан и Бри.

През 1226 година при обсадата на Авиньон двадесет и четири годишният граф изоставя крал Луи VIII Лъва. Английският хронист Роджер Вендовер (1236) пише, че Тибо «страдайки от страст» към кралицата, се опитва да отрови крал Луи VIII по време на обсадата на Авиньон. Бенедиктинският монах Матвей Парижки в «Голямата история на Англия» потвърждава това: «Била пусната мълва, че граф Тибо отровил краля с отрова, защото решил по престъпен начин да спечели кралицата, към която питаел нежни чувства». Френската аристокрация даже призовавала Луи IX да извика шампанския граф на дуел, мъстейки за смърттта на баща си, но Бланш спира сина си. Благодарение на любовта и помощта на Тибо, овдовялата регентка през 1226 година  побеждава съюзените срещу нея метежни барони.

През 1229 година, живее по покана на кралицата в Лувъра, ползвайки се с влияние при двора и съчинява песни.

Наследство на Навара

След смъртта на Санчо VII (брат на майка му) през 1234 г. Тибо поема неговото наследство в Навара. Теобалд реформира управлението на Навара по севернофренски пример.През 1236 година той отново поддържа въстанието на бароните, скоро потушено от Луи IX.

Шести Кръстоносен поход

Набожният Тибо отговаря на призива на римския папа Григорий IX  за Кръстоносен поход и възглавява френския контингент, който пристига в Акра  на 1 септември 1239 година. Той отива на юг, за да нападне египетските крепости Aскалoн и Газа. Това пътешествие в Задморската земя се обръща в пълен неуспех — войските са разгромени недалеко от Газа на 13 ноември 1239 година.

През 1239 г. френските барони пристигат в Палестина. Посещават Йерусалим, който е преотстъпен от мюсюлманите на Фридрих ІІ чрез 10 годишен договор. Започват големи разногласия и конфликти , затова заедно с другите кръстоносци Тибо през септември 1240 г. напуска Светите земи и се връща въвъ Франция. Оттам той донася според легендата дамаска роза/ известна като роза - галика или роза на Провенс/ и парче от истинския Христов кръст.

Теобалд умира на 8 юли 1253 г. в Памплона, по-малко от година след обожаваната от него дама Бланш Кастилска (* 1188, † 27 ноември 1252). Той е погребан в катедралата Санта Мария ла Реал, а сърцето му в манастир Корделиерес в Прованс.

Той е автор на 71 лирически композиции, от тях 37 са любовни песни. Теобалд е най-известния трубадур по неговото време.[1]

Фамилия

1 брак - през 1217 г. за Гертруда фон Егисхайм (* ок. 1203, † 30 март 1225), дъщеря на Алберт фон Егисхайм, граф на Дагсбург и Мец, и вдовица на херцог Теобалд I от Лотарингия. След като не получава графство Мец той я изгонва.

2 брак - През 1223 г. за Агнес († 11 юли 1231), братовчедка на Луи IX Светия, с която си играе още във френския двор. Агнес е дъщеря на Гуихард IV Божьо († 1216) и на Сибила († 1217) от Хенегау. Тя умира през 1231 г. От нея той има една дъщеря:

3 брак - През 1232 г. за Маргарета от Бурбон-Дампиер (1211–1256), дъщеря на Архамболт VIII, синьор Бурбон от Дом Дампиер. С нея той има децата:

Външни препратки

Източници