Бошуля: Разлика между версии

Бошуля
	Бошуля
	Бошуля Координати: 42°14′41.86″ с. ш. 24°11′21.6″ и. д. / 42.244963° с. ш. 24.189334° и. д. Бошуля
Общи данни
Население	738 души (15 март 2024 г.); 52,8 души/km²
Землище	13,978 km²
Надм. височина	229 m
Пощ. код	4481
Тел. код	03566
МПС код	РА
ЕКАТТЕ	05949
Администрация
Държава	България
Област	Пазарджик
Община; – кмет	Септември; Васка Рачева ; (Обединени земеделци, ГЕРБ; 2020)
Кметство; – кмет	Бошуля; Христина Венчева; (ГЕРБ)
	Бошуля в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 05:43, 14 октомври 2014

Бошуля е село в Южна България. То се намира в община Септември, Област Пазарджик.

География

Село Бошуля(област Пазарджик) е основано като древната римска пътна станция/Алусоре/ а през 1650 г. името на селото е записано в османските регистри като Синджирликьой. То намира до южните поли на Бошулско – Величковските височини, от които най- висока точка се явява Градище /448 м/. Селото е разположено върху десния и левия бряг на р. Азмак /Мокрото дере/, която идва от землищата на Виноградец и Карабунар и двата бряга на Страженския канал. Надморската височина на селото е около 235 м. Не по-малко важно е, че през Бошуля минава главният път от Пазарджик – Ветрен – Траянови врата за София, който се намира на 1 км. северно от стария римски Траяндрум. В Бошуля през 1935 г. е била открита държавна кариера за добив и изработване на строителни материали от гранит /павета и др./. Първият воден синдикат е бил Страженският със седалище с. Бошуля, основан през 1921 г. Той е имал за цел чрез Страженския канал, започващ още при с. Мененкьово, да напоява около 36 000 дка земеделски земи северно от Марица .

Бошуля отстои на 6 км. разстояние от Септември и 13.5 км. разстояние от Пазарджик. Най — близките села са: Величково, Карабунар и Злокучене.

История

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бошуля е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[2]

Личности

В с. Бошуля са родени Митар Стоянов Гостев и Пеньо Митрев Стойнов, народни представители на Оборище за подготовка на Априлското въстание 1876 г.

Тук е роден и Мартин Кацаров — народен хайдутин(1870-1878 г.) закрилник на поробените българи в района.

Преса

През месец март на 2009 година излиза и първия брой на "Бошуля". Инициатива на НЧ "Просвета-1929" село Бошуля за безплатен достъп до информация. Изданието се разпространява изцяло безплатно в петдесет броя тираж. Дело е на Светлан Йосифов и Игор Чанев. В него се списват новини както от село Бошуля, така и от цялата област. Като се използват статии на други информационни агенции.2010 г. безплатното издание е приименувано като "Бошуля -инфо", но името е променено отново на "Бошуля" в края на същата година. Паралелно с него излизат и три броя на "Литературен прозорец", разпространявайки се също безплатно. През месец януари 2013 година безплатните издания към читалищвто в с. Бошуля спират да се издават.

Май месец на 2014 година Светлан Йосифов за първи път отпечатва "Информационен прозорец". Който месец по-късно е преименуван на "Читалищен прозорец", разспространява се в три села от околността, веднъж седмично. - Бошуля, Ковачево и Варвара.

Бележки

↑ www.grao.bg
↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.

Шаблон:Мъниче селища в България

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.

[1]

[2]

@@ Ред 14: / Ред 14: @@
 == География ==
-Село Бошуля /Алусоре/ през 1650 г. името на селото е записано в османските регистри като Синджирликьой  (област Пазарджик)се намира до южните поли на Бошулско – Величковските височини, от които най- висока точка се явява Градище /448 м/. Селото е разположено върху десния и левия бряг на р. Азмак /Мокрото дере/, която идва от землищата на Виноградец и Карабунар  и двата бряга на Страженския канал. Надморската височина на селото е около 235 м. Не по-малко важно е, че през Бошуля минава главният път от [[Пазарджик]] – Ветрен – [[Траянови врата]] за София, който се намира на 1 км. северно от стария римски Траяндрум. В Бошуля през  1935 г. е била открита държавна кариера за добив и изработване на строителни материали от гранит /павета и др./. Първият воден синдикат е бил Страженският със седалище с. Бошуля, основан през 1921 г. Той е имал за цел чрез Страженския канал, започващ още при с. Мененкьово, да напоява около 36 000 дка земеделски земи северно от Марица .
+Село Бошуля(област Пазарджик) е основано като древната римска пътна станция/Алусоре/ а  през 1650 г. името на селото е записано в османските регистри като Синджирликьой.  То намира до южните поли на Бошулско – Величковските височини, от които най- висока точка се явява Градище /448 м/. Селото е разположено върху десния и левия бряг на р. Азмак /Мокрото дере/, която идва от землищата на Виноградец и Карабунар  и двата бряга на Страженския канал. Надморската височина на селото е около 235 м. Не по-малко важно е, че през Бошуля минава главният път от [[Пазарджик]] – Ветрен – [[Траянови врата]] за София, който се намира на 1 км. северно от стария римски Траяндрум. В Бошуля през  1935 г. е била открита държавна кариера за добив и изработване на строителни материали от гранит /павета и др./. Първият воден синдикат е бил Страженският със седалище с. Бошуля, основан през 1921 г. Той е имал за цел чрез Страженския канал, започващ още при с. Мененкьово, да напоява около 36 000 дка земеделски земи северно от Марица .
 Бошуля отстои на 6 км. разстояние от Септември и 13.5 км. разстояние от Пазарджик. Най — близките села са: Величково, Карабунар и Злокучене.
 == История ==
-При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Бошуля е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.</ref> На 8 март 2010 година  се отпечатва първият брой на читалищен бюлетин "Бошуля"
+При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Бошуля е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.</ref>
 == Личности ==
@@ Ред 27: / Ред 27: @@
 == Преса ==
-През месец март на 2009 година излиза и първия брой на "Бошуля-инфо". Гражданска инициатива на читалище "Просвета-1929" село Бошуля за безплатен достъп до информация. Изданието се разпространява изцяло безплатно в петдесет броя тираж. Дело е на Светлан Йосифов и Игор Чанев. В него се списват новини както от село Бошуля, така и от цялата област. Като се използват статии на други информационни агенции. През месец януари 2013 година безплатното ежеседмично издание спира да се отпечатва.
+През месец март на 2009 година излиза и първия брой на "Бошуля". Инициатива на НЧ "Просвета-1929" село Бошуля за безплатен достъп до информация. Изданието се разпространява изцяло безплатно в петдесет броя тираж. Дело е на Светлан Йосифов и Игор Чанев. В него се списват новини както от село Бошуля, така и от цялата област. Като се използват статии на други информационни агенции.2010 г. безплатното издание е приименувано като "Бошуля -инфо", но името е променено отново на "Бошуля" в края на същата година. Паралелно с него излизат и три броя на "Литературен прозорец", разпространявайки се също безплатно. През месец януари 2013 година безплатните издания към читалищвто в с. Бошуля спират да се издават.
+Май месец на 2014 година Светлан Йосифов за първи път отпечатва "Информационен прозорец". Който месец по-късно е преименуван на "Читалищен прозорец", разспространява се в три села от околността, веднъж седмично. - Бошуля, Ковачево и Варвара.
 == Бележки ==