Петко Стайнов (композитор)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Петко Стайнов.

---

Петко Стайнов
български композитор
Роден	1 декември 1896 Казанлък, България
Починал	25 юни 1977 София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил във	Висше музикално училище „Карл Мария фон Вербер“
Награди	Герой на социалистическия труд Орден „Георги Димитров“ Орден „Народна република България“
Петко Стайнов в Общомедия

Гробът на Петко Стайнов на Софийските централни гробища

Петко Груев Стайнов е български композитор и музикален общественик, обогатил българската музикална култура и допринесъл значително за развитието ѝ.

Биография

Петко Стайнов е роден на 1 декември 1896 г. в г. Казанлък. На 11-годишна възраст загубва напълно зрението си, вследствие нараняване на едното око, довело до влошение и на другото. Завършва Института за слепи в София (1915), където музикалната му дарба се проявява за първи път. Тогава прави първите си композиционни опити.

През 1920 г. заминава за Германия и в продължение на една година посещава частен музикален лицей в Брауншвайг. През 1923 г. завършва Дрезденската консерватория с две специалности: композиция и пиано. Завръща се в Казанлък през 1924 г. и създава първата си значителна творба - симфоничната сюита Тракийски танци в три части (1925), впоследствие допълнена с още една част - "Мечкарско" (1926). От следващата година се мести да живее в София и започва да преподава пиано в Института за слепи.

Петко Стайнов води широка музикално-обществената дейност като председател на Съюза на народните хорове в България (Български певчески съюз) и на Дружеството на българските композитори "Съвременна музика" (1933-1944). В периода 1941-1944 е директор на Народната опера.

Избран е за редовен член (академик) на БАН през 1941 г., а от 1948 г. ръководи новосъздадения Институт за музика с музей при БАН (по-късно Институт за музикознание). Тази длъжност той заема до смъртта си. Умира на 25 юни 1977 г. в София.

Творчество

Жанровете, в които предимно твори Петко Стайнов, са симфоничният и хоровият.

Симфонично творчество

Симфоничното творчество на Петко Стайнов обхваща:

• симфоничните сюити "Тракийски танци" (1925, 1926) и "Приказка" (1930),
• симфоничните поеми "Легенда" (1927) и "Тракия" (1937),
• симфонично скерцо (1938),
• концертните увертюри "Балкан" и "Младежка увертюра" (1936 и 1953),
• две симфонии (1945 и 1949).

Хорово творчество

По-значими сред хоровите песни на Петко Стайнов са: "Ела се вие, превива", "Изгреяло ясно слънце", "Бре Иване", "Засвири Димо", "Пусти Димо", "Де бре, Димо". В тях композиторът разкрива специфични страни от душевността и характера на българина.

Други произведения

• "Тайната на Струма", 1931;
• "Урвич" - за смесен хор, текст Никола Ракитин, 1933;
• "Конници", 1932;
• "Сто дведесет души" - за мъжки хор, текст Пенчо Славейков, 1935;
• "Момина жалба" - за смесен хор, текст Трифон Кунев, 1936;
• "Другарят Антон" - за смесен хор, текст Иван Радоев, 1954;
• "Кум Герман" - за смесен хор, текст. Димитър Пантелеев, 1955.

Външни препратки

• Дом „Петко Стайнов“ - Казанлък