Деяновци: Разлика между версии
Има изричен надпис публикуван от академик Йордан Иванов, в който сам се назовава като родом българин. |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Деяновичи''' или '''Драгаши''' |
'''Деяновичи''' или '''Драгаши''' <ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= |title= [[Енциклопедичен речник Кюстендил]], стр. 382 |year= 1988 |publisher= БАН. }}</ref> |
||
<nowiki> </nowiki>е ''[[Сърби|сръбска]]''<ref>[[Джон Файн|Файн, Джон]], "The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest", с. 654, University of Michigan Press, 1994, ISBN 978-0-472-08260-5</ref> [[феод]]ална [[династия]] управлявала [[Велбъждско деспотство|Велбъждското деспотство]]. <ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= |title= [[Енциклопедичен речник Кюстендил]], стр. 312 |year= 1988 |publisher= БАН. }}</ref> |
|||
[[Владение]]то и придобивките си получава по време на управлението на [[Стефан Душан]] и [[Елена Българска]], като основателя на династията [[деспот]] [[Деян (деспот)|Деян]] е бил женен за [[Теодора-Евдокия|Теодора]], която е сестра на Стефан Душан от втория брак на баща му [[Стефан Дечански]] с [[Мария Палеологина]]. |
[[Владение]]то и придобивките си получава по време на управлението на цар [[Стефан Душан]] и царица [[Елена Българска|Елена]], като основателя на династията [[деспот]] [[Деян (деспот)|Деян]] е бил женен за [[Теодора-Евдокия|Теодора]], която е сестра на Стефан Душан от втория брак на баща му крал [[Стефан Дечански]] с [[Мария Палеологина]]. |
||
Потомци на династията Драгаши са последните [[Византия|византийски]] [[император]]и [[Йоан VIII Палеолог]] и [[Константин XI Драгаш]], на който след изричното му желание е позволено да носи майчината си [[фамилия]] Драгаш. Последните владетели на [[Морея]], както и последните [[Бранковичи]] също се явяват потомци на фамилията Драгаш. |
Потомци на сръбска династията Драгаши са последните [[Византия|византийски]] [[император]]и [[Йоан VIII Палеолог]] и [[Константин XI Драгаш]], на който след изричното му желание е позволено да носи майчината си [[фамилия]] Драгаш. Последните владетели на [[Морея]], както и последните [[Бранковичи]] също се явяват потомци на фамилията Драгаш. |
||
След [[превземане на Константинопол (1453)|превземането на Константинопол]], посредством [[Тома Палеолог]] и [[София Палеологина]], Деяновци се явяват династични прародители и предтечи на първия руски [[цар]] - [[Иван Грозни]]. |
След [[превземане на Константинопол (1453)|превземането на Константинопол]], посредством [[Тома Палеолог]] и [[София Палеологина]], Деяновци се явяват династични прародители и предтечи на първия руски [[цар]] - [[Иван Грозни]]. |
Версия от 21:26, 3 април 2015
Деяновичи или Драгаши [1] е сръбска[2] феодална династия управлявала Велбъждското деспотство. [3]
Владението и придобивките си получава по време на управлението на цар Стефан Душан и царица Елена, като основателя на династията деспот Деян е бил женен за Теодора, която е сестра на Стефан Душан от втория брак на баща му крал Стефан Дечански с Мария Палеологина.
Потомци на сръбска династията Драгаши са последните византийски императори Йоан VIII Палеолог и Константин XI Драгаш, на който след изричното му желание е позволено да носи майчината си фамилия Драгаш. Последните владетели на Морея, както и последните Бранковичи също се явяват потомци на фамилията Драгаш.
След превземането на Константинопол, посредством Тома Палеолог и София Палеологина, Деяновци се явяват династични прародители и предтечи на първия руски цар - Иван Грозни.
Източници
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил, стр. 382. БАН., 1988.
- ↑ Файн, Джон, "The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest", с. 654, University of Michigan Press, 1994, ISBN 978-0-472-08260-5
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил, стр. 312. БАН., 1988.