Битка при Монжизар: Разлика между версии

Битка при Монжизар
	Битка при Монжизар
Кръстоносни походи
	Болният йеруслаимски крал в разгара на битката
Информация
Период	25 ноември 1177.
Място	Гезер
Резултат	Победа за кръстоносците
Територия	Йерусалим
Страни в конфликта
Йерусалимско кралство; Тамплиерски орден;	Аюбидски султанат
Командири и лидери
Балдуин IV ; Юд дьо Сен Аман; Балиан от Ибелин ; Рейналд дьо Шатийон	Салах ад-Дин; Таки ад-Дин
Сили
• 375-450 ;	• 8,500-26,000
Жертви и загуби
	Координати: 31°51′36″ с. ш. 34°55′12″ и. д. / 31.86° с. ш. 34.92° и. д.
	Битка при Монжизар в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 15:35, 6 юли 2015

Битката при Монжизар се води между войските на Йерусалимското кралство и Аюбидския султанат на 25 ноември 1177. 16-годишният крал Балдуин IV, вече сериозно увреден от проказата, повежда кръстоносната си армия срещу числено превъзхождащата го войска на Салах ад-Дин. Въпреки негативните предпоставки Йерусалимските кръстоносци удържат победа над мюсюлманите, от които оцеляват само малка част.

Предистория

В края на XII век Йерусалимското кралство преживява в наложените от него условия на непрекъснат кръстоносен поход срещу мюсюлманите. През 1177 Балдуин IV и Филип Елзаски кроят нов съюз с Византия, целящ морска инвазия в Египет. В крайна сметка такава кампания не се осъществява.

По същото време обаче аюбидския султан Саладин започва отдавна обещаното си нашествие в Йерусалимското кралство. Научавайки за това Балдуин IV излиза от Йерусалим и според Гийом Тирски само с 375 рицари се отправя на югоизток към Ашкелон, където да посрещне египетския си противник с неговите 26 000 бойци. Посочените от хрониста цифри са спорни, тъй като християнските източници цитират само рицарите и не дават сметка за броя на пехота и спомагателните войски. Счита се за сигурно обаче, че кралят е бил придружен от най-силните си васали, сред които личния враг на Саладин - Райнал дьо Шатийон, господар на Трансйордания, а също и Балдуин и Балиан д'Ибелин, Режинал Сидонски и Жослен Едески. Од дьо Сен Аман, Велик магистър на ордена на Тамплиерите също участва в похода с 84 рицари-храмовници.

Бойни действия

Салах ад-Дин разбира за приближаващия противник, но го неглижира поради малобройността му. Султанът разделя отрядите си за да нападне едновременно Рамла, Лида и Арсуф, а след това да продължи към Йерусалим. В крайна сметка Саладин допуска стратегическа грешка, оставяйки боеспособна кръстоносна сила в тила си.

Християните, начело с краля, преследват мюсюлманите по крайбрежието и ги настигат под Монжизар, в района на Рамла, близо до древния град Гезер. ^[1] Мястото на битката е спорно, тъй като Рамла и днес е голям регион. Малкълм Барбър идентефицира Монжизар с Бялата могила Ал Сафия^[2], днес Тел ес-Сафи близо до село Менахем, Ашкелон. Наскоро там са открити останки от кръстоносно укрепление, наричано Бланшгард, Бялата застава. На това място обозът на Саладин попада в затруднение поради терена^[3] и това е използвано от Балдуин, който възправя Кръста и напада мюсюлманите. Армията на Саладин е в състояние на паника и не успява да построи бойна линия срещу врага ^[4].

Йерусалимската бронирана атака нанася най-тежки загуби с първия си удар. Прокаженият крал е в разгара на сражението, покрил с превръзки раните от заболяването си. Самият Саладин се спасява от пленничество чрез бягство на гърба на състезателна камила^[5]. Победата на Бладуин е пълна със завладяването на обоза на Саладин. В Египет се връща едва една десета от мюсюлманската армия.

Вижте също

Източници

↑ може би Гезер Lane-Poole 1906., или Кфар МенахемLyons Jackson, с. 1982.
↑ The Crusader States by Malcolm Barber, published by TJ International Ltd, 2012
↑ Malcolm Cameron Lyons, D. E. P. Jackson Cambridge University Press, Aug 20, 1984
↑ Lane-Poole 1906, с. 154–155
↑ Ralph de Diceto (Radulf de Diceto decani Lundoniensis) Ymagines historiarum

Книгопис

Lane-Poole, Stanley. Saladin and the Fall of the Kingdom of Jerusalem. London, G. P. Putnam's Sons, 1906.
Lyons, M. C., Jackson, D.E.P. Saladin: the Politics of the Holy War. Cambridge University Press, 1982. ISBN 978-0-521-31739-9.

Допълнително четиво

Baha ad-Din ibn Shaddad, The Rare and Excellent History of Saladin, ed. D. S. Richards, Ashgate, 2002.
Willemi Tyrensis Archiepiscopi Chronicon, ed. R. B. C. Huygens. Turnholt, 1986.
Bernard Hamilton, The Leper King and his Heirs, Cambridge University Press, 2000.
Steven Runciman, A History of the Crusades, vol. II: The Kingdom of Jerusalem and the Frankish East, 1100–1187. Cambridge University Press, 1952.
R. C. Smail, Crusading Warfare, 1097–1193. Cambridge University Press, 1956.

[1] може би Гезер Lane-Poole 1906., или Кфар МенахемLyons Jackson, с. 1982.

[2] The Crusader States by Malcolm Barber, published by TJ International Ltd, 2012

[3] Malcolm Cameron Lyons, D. E. P. Jackson Cambridge University Press, Aug 20, 1984

[4] Lane-Poole 1906, с. 154–155

[5] Ralph de Diceto (Radulf de Diceto decani Lundoniensis) Ymagines historiarum

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
+{{Инфокутия военен конфликт
-Битката при Монжизар се води между Ayyubids и [[Йерусалимско кралство|Kingdom of Jerusalem]]  на 25 ноември 1177. 16-годишният [[Балдуин IV (Йерусалим)|King Baldwin IV]], вече сериозно увреден от своята [[Проказа|leprosy]], повежда кръстоносната си армия срещу числено превъзхождащата го войска на [[Салах ад-Дин|Saladin]]. Въпреки негативните предпоставки Йерусалимските кръстоносци удържат победа над мюсюлманите, от които оцелява само малка част.
+| име       = Битка при Монжизар
+| конфликт  = Кръстоносни походи
+| картинка  = File:Schlacht von Montgisard 2.jpg
+| описание  = Болният йеруслаимски крал в разгара на битката
+| период    = [[25 ноември]] [[1177]].
+| място     = [[Гезер]]
+| територия = [[Йерусалимско кралство|Йерусалим]]
+| резултат  = Победа за кръстоносците
+| страна1   = [[Image:Armoiries de Jérusalem.svg|20px]] '''[[Йерусалимско кралство]]'''<br>[[Image:Cross of the Knights Templar.svg|20px|border]] '''[[Тамплиери|Тамплиерски орден]]'''{{Br}}
+| страна2   = [[Image:Flag of Ayyubid Dynasty.svg|25px]] '''[[Аюбиди|Аюбидски султанат]]'''
+| командир1 = [[Image:Armoiries de Jérusalem.svg|15px]] '''''[[Балдуин IV (Йерусалим)|Балдуин IV]]''''' {{Br}}[[Image:Armoiries_Eudes_de_Saint-Amand.svg|15px]] '''''[[Од дьо Сен Аман|Юд дьо Сен Аман]]'''''{{Br}}[[Image:Armoiries Ibelin.svg|15px]] '''''[[Балиан от Ибелин]]''''' {{Br}}[[File:Blason_de_la_maison_de_Châtillon.svg|15px]] '''''[[Рейналд дьо Шатийон]]'''''
+| командир2 = [[Image:IslamSymbol.svg|15px]] '''''[[Салах ад-Дин]]'''''<br>[[Image:IslamSymbol.svg|15px]] '''''Таки ад-Дин'''''
+| сила1     = [[Файл:Armored Mounted Man.jpg|25 п|Рицари]] • 375-450 <br>
+| сила2     = [[Файл:Medieval Infantry.png|8 п|Пехота]][[Файл:Medieval Infantry.png|8 п|Пехота]][[Файл:Medieval Infantry.png|8 п|Пехота]][[Файл:Medieval Infantry.png|8 п|Пехота]][[Файл:Medieval Infantry.png|8 п|Пехота]] • 8,500-26,000
+| жертви1   =
+| жертви2   =
+| бележки   =
+}}
+'''Битката при Монжизар''' се води между войските на [[Йерусалимско кралство|Йерусалимското кралство]] и [[Аюбиди|Аюбидския султанат]] на [[25 ноември]] [[1177]]. 16-годишният [[крал]] [[Балдуин IV (Йерусалим)|Балдуин IV]], вече сериозно увреден от [[Проказа|проказата]], повежда кръстоносната си армия срещу числено превъзхождащата го войска на [[Салах ад-Дин]]. Въпреки негативните предпоставки Йерусалимските кръстоносци удържат победа над мюсюлманите, от които оцеляват само малка част.
 == Предистория ==
-В края на XII век Йерусалимското кралство преживява в наложените от него условия на непрекъснат кръстоносен поход срещу мюсюлманите. През 1177 крал [[Балдуин IV (Йерусалим)|Baldwin IV]] и [[Филип I (Фландрия)|Philip of Alsace]] заплануват нов съюз с [[Византийска империя|Byzantine Empire]], целящ морска инвазия в Egypt; . В крайна сметка такава кампания не се осъществява.
+В края на XII век Йерусалимското кралство преживява в наложените от него условия на непрекъснат [[кръстоносен поход]] срещу мюсюлманите. През 1177 Балдуин IV  и [[Филип I (Фландрия)|Филип Елзаски]] кроят нов съюз с [[Византийска империя|Византия]], целящ морска инвазия в Египет. В крайна сметка такава кампания не се осъществява.
-По същото време обаче аюбидския султан [[Салах ад-Дин|Saladin]] започва отдавна обещаното си нашествие в [[Йерусалимско кралство|Kingdom of Jerusalem]]. Научавайки за това [[Балдуин IV (Йерусалим)|Baldwin IV]] излиза от Йерусалим и според [[Гийом от Тир|William of Tyre]] само с 375 [[Рицар|knights]] се отправя на югоизток към [[Ашкелон|Ascalon]], където да посрещне египетския си противник с неговите 26 000 бойци. Посочените от хрониста цифри са спорни, тъй като християнските източници цитират само рицарите и не дават сметка за броя на пехота и спомагателните войски. Счита се за сигурно обаче, че кралят е бил придружен от най-силните си васали, сред които личния враг на Саладин - Raynald of Châtillon, господар на [[Сеньория Трансйордания|Oultrejordain]], а също и Baldwin of Ibelin, [[Балиан д'Ибелин|Balian]], Reginald of Sidon и Joscelin III of Edessa. [[Од дьо Сен Аман|Odo de St Amand]], Велик магистър на ордена на [[Тамплиери|Knights Templar]] също участва в похода с 84 рицари-храмовници.
+По същото време обаче аюбидския [[султан]] [[Салах ад-Дин|Саладин]] започва отдавна обещаното си нашествие в Йерусалимското кралство. Научавайки за това Балдуин IV излиза от Йерусалим и според [[Гийом от Тир|Гийом Тирски]] само с 375 [[рицар]]и се отправя на югоизток към [[Ашкелон]], където да посрещне египетския си противник с неговите 26 000 бойци. Посочените от хрониста цифри са спорни, тъй като християнските източници цитират само рицарите и не дават сметка за броя на пехота и спомагателните войски. Счита се за сигурно обаче, че кралят е бил придружен от най-силните си васали, сред които личния враг на Саладин - [[Рейналд дьо Шатийон|Райнал дьо Шатийон]], [[Сеньория Трансйордания|господар на Трансйордания]], а също и Балдуин и [[Балиан д'Ибелин|Балиан д'Ибелин]], Режинал Сидонски и Жослен Едески. [[Од дьо Сен Аман]], Велик магистър на ордена на [[Тамплиери]]те също участва в похода с 84 рицари-храмовници.
 == Бойни действия ==
-[[Салах ад-Дин|Saladin]] разбира за приближаващия противник, но неглижира малобройността му. Султанът разделя отрядите си за да нападне едновременно [[Рамла|Ramla]], Lydda и Arsuf, а след това да продължи към Йерусалим. В крайна сметка Саладин допуска стратегическа грешка, оставяйки боеспособна кръстоносна сила в тила си.
+Салах ад-Дин разбира за приближаващия противник, но го неглижира поради малобройността му. Султанът разделя отрядите си за да нападне едновременно [[Рамла]], Лида и Арсуф, а след това да продължи към [[Йерусалим]]. В крайна сметка Саладин допуска стратегическа грешка, оставяйки боеспособна кръстоносна сила в тила си.
-Християните, начело с краля, преследват мюсюлманите по крайбрежието и ги настигат под Монжизар, в района на Рамла. <ref>possibly at [[Gezer|Tell el-Jezer]] {{Harv|Lane-Poole|1906|pp = 154–155}}, or [[Kfar Menahem]] {{Harv|Lyons|Jackson|1982|p = 123}}</ref> Мястото на битката е спорно, тъй като Рамла и днес е голям регион. Малкълм Барбър идентефицира Монжизар с Бялата могила Ал Сафия<ref>The Crusader States by Malcolm Barber, published by TJ International Ltd, 2012</ref>, днес Tell es-Safi близо до село Менехем, [[Ашкелон|Ashkelon]]. Наскоро там са открити останки от кръстоносно укрепление, наричано Бланшгард, Бялата застава. На това място обозът на Саладин попада в затруднение поради терена<ref>Malcolm Cameron Lyons, D. E. P. Jackson Cambridge University Press, Aug 20, 1984</ref> и това е използвано от Балдуин, който изправя [[Животворен кръст|True Cross]] и напада мюсюлманите. Армията на Саладин е в състояние на паника и не успява да построи бойна линия срещу врага <ref>{{Harvnb|Lane-Poole|1906|pp = 154–155}}</ref>.
+Християните, начело с краля, преследват мюсюлманите по крайбрежието и ги настигат под Монжизар, в района на Рамла, близо до древния град [[Гезер]]. <ref>може би [[Гезер]] {{Harv|Lane-Poole|1906|pp = 154–155}}, или Кфар Менахем{{Harv|Lyons|Jackson|1982|p = 123}}</ref> Мястото на битката е спорно, тъй като Рамла и днес е голям регион. Малкълм Барбър идентефицира Монжизар с Бялата могила Ал Сафия<ref>The Crusader States by Malcolm Barber, published by TJ International Ltd, 2012</ref>, днес Тел ес-Сафи близо до село Менахем, Ашкелон. Наскоро там са открити останки от кръстоносно укрепление, наричано Бланшгард, ''Бялата застава''. На това място обозът на Саладин попада в затруднение поради терена<ref>Malcolm Cameron Lyons, D. E. P. Jackson Cambridge University Press, Aug 20, 1984</ref> и това е използвано от Балдуин, който възправя [[Животворен кръст|Кръста]] и напада мюсюлманите. Армията на Саладин е в състояние на паника и не успява да построи бойна линия срещу врага <ref>{{Harvnb|Lane-Poole|1906|pp = 154–155}}</ref>.
 Йерусалимската бронирана атака нанася най-тежки загуби с първия си удар. Прокаженият крал е в разгара на сражението, покрил с превръзки раните от заболяването си. Самият Саладин се спасява от пленничество чрез бягство на гърба на състезателна камила<ref>Ralph de Diceto (Radulf de Diceto decani Lundoniensis) Ymagines historiarum</ref>. Победата на Бладуин е пълна със завладяването на обоза на Саладин. В Египет се връща едва една десета от мюсюлманската армия.
 == Вижте също ==
+* 1179: [[Битка при Марж Айюн (1179)|Битка при Мердж-Аюн]]
-* 1179: Battle of Marj Ayyun
-* 1179: Battle of Jacob's Ford
+* 1179: [[Битка при Яков брод]]
-* 1182: Battle of Belvoir Castle
+* 1182: [[Битка при Белвуар]]
-* 1183: Battle of Al-Fule
+* 1183: [[Битка при Ал-Фуле]]
-* 1187: Battle of Cresson
+* 1187: [[Битка при Кресон]]
-* 1187: [[Битка при Хатин|Battle of Hattin]]
+* 1187: [[Битка при Хатин]]
-== Notes ==
-{{Reflist}}
-== Bibliography ==
+== Източници ==
+<references />
+== Книгопис ==
 * {{Шаблон:Cite book|last = Lane-Poole|first = Stanley|authorlink = Stanley Lane-Poole|title = Saladin and the Fall of the Kingdom of Jerusalem|publisher = [[G. P. Putnam's Sons]]|location = London|year = 1906|series = Heroes of the Nations|url = http://books.google.com/books?id=M7pIVpjuyw0C|ref = CITEREFLane-Poole1906}}
 * {{Шаблон:Cite book|last1 = Lyons|first1 = M. C.|last2 = Jackson|first2 = D.E.P.|year = 1982|title = Saladin: the Politics of the Holy War|publisher = [[Cambridge University Press]]|isbn = 978-0-521-31739-9|url = http://books.google.com/books?id=hGR5M0druJIC|ref = CITEREFLyonsJackson1982}}
+== Допълнително четиво ==
-== Further reading ==
 * Baha ad-Din ibn Shaddad, ''The Rare and Excellent History of Saladin'', ed. D. S. Richards, Ashgate, 2002.
 * ''Willemi Tyrensis Archiepiscopi Chronicon'', ed. R. B. C. Huygens. Turnholt, 1986.
@@ Ред 34: / Ред 55: @@
 * [[Стивън Рънсиман|Steven Runciman]], ''A History of the Crusades, vol. II: The Kingdom of Jerusalem and the Frankish East, 1100–1187''. Cambridge University Press, 1952.
 * R. C. Smail, ''Crusading Warfare, 1097–1193''. Cambridge University Press, 1956.
+[[Категория:Битки през Средновековието]]
+[[Категория:Кръстоносни походи]]
+[[Категория:Йерусалимско кралство]]