Битка при Монжизар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка при Монжизар
Кръстоносни походи
Schlacht von Montgisard 2.jpg
Болният йерусалимски крал в разгара на битката
Информация
Период 25 ноември 1177 г.
Място Гезер
Резултат Победа за кръстоносците
Територия Йерусалим
Страни в конфликта
Armoiries de Jérusalem.svg Йерусалимско кралство
Cross of the Knights Templar.svg Тамплиерски орден
Flag of Ayyubid Dynasty.svg Аюбидски султанат
Командири и лидери
Armoiries de Jérusalem.svg Балдуин IV
Armoiries Eudes de Saint-Amand.svg Юд дьо Сен Аман
Armoiries Ibelin.svg Балиан от Ибелин
Blason de la maison de Châtillon.svg Рейналд дьо Шатийон
IslamSymbol.svg Салах ад-Дин
IslamSymbol.svg Таки ад-Дин
Сили
Рицари • 375 – 450
ПехотаПехотаПехотаПехотаПехота • 8,500 – 26,000
Битка при Монжизар в Общомедия
Битка при Монжизар
Местоположение
Israel relief location map.jpg
31.859° с. ш. 34.919° и. д.
Битка при Монжизар
Местоположение в Израел
Битка при Монжизар в Общомедия

Битката при Монжизар (Гезер) се води между войските на Йерусалимското кралство и Аюбидския султанат на 25 ноември 1177 година. 16-годишният крал Балдуин IV, вече сериозно увреден от проказа, повежда кръстоносната си армия срещу числено превъзхождащата го войска на Салах ад-Дин. Въпреки негативните предпоставки Йерусалимските кръстоносци удържат победа над мюсюлманите, от които оцеляват само малка част.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

В края на XII век Йерусалимското кралство преживява в наложените от него условия на непрекъснат кръстоносен поход срещу мюсюлманите. През 1177 г. Балдуин IV и Филип Елзаски кроят нов съюз с Византия, целящ морска инвазия в Египет. В крайна сметка такава кампания не се осъществява.

По същото време обаче аюбидския султан Саладин започва отдавна обещаното си нашествие в Йерусалимското кралство. Научавайки за това Балдуин IV излиза от Йерусалим и според Гийом Тирски само с 375 рицари се отправя на югоизток към Ашкелон, където да посрещне египетския си противник с неговите 26 000 бойци. Посочените от хрониста цифри са спорни, тъй като християнските източници цитират само рицарите и не дават сметка за броя на пехота и спомагателните войски. Счита се за сигурно обаче, че кралят е бил придружен от най-силните си васали, сред които личния враг на Саладин - Рейналд дьо Шатийон, господар на Трансйордания, а също и Балдуин и Балиан от Ибелин, Режинал Сидонски и Жослен Едески. Од дьо Сен Аман, Велик магистър на ордена на Тамплиерите също участва в похода с 84 рицари-храмовници. 

Бойни действия[редактиране | редактиране на кода]

Салах ад-Дин разбира за приближаващия противник, но го неглижира поради малобройността му. Султанът разделя отрядите си, за да нападне едновременно Рамла, Лида и Арсуф, а след това да продължи към Йерусалим. В крайна сметка Саладин допуска стратегическа грешка, оставяйки боеспособна кръстоносна сила в тила си.

Християните, начело с краля, преследват мюсюлманите по крайбрежието и ги настигат под Монжизар, в района на Рамла, близо до древния град Гезер.[1] Мястото на битката е спорно, тъй като Рамла и днес е голям регион. Малкълм Барбър идентефицира Монжизар с Бялата могила Ал Сафия,[2] днес Тел ес-Сафи близо до село Менахем, Ашкелон. Наскоро там са открити останки от кръстоносно укрепление, наричано Бланшгард (Бялата застава). На това място обозът на Саладин попада в затруднение поради терена[3] и това е използвано от Балдуин, който възправя Кръста и напада мюсюлманите. Армията на Саладин е в състояние на паника и не успява да построи бойна линия срещу врага.[4] 

Йерусалимската бронирана атака нанася най-тежки загуби с първия си удар. Прокаженият крал е в разгара на сражението, покрил с превръзки раните от заболяването си. Самият Саладин се спасява от пленничество чрез бягство на гърба на състезателна камила.[5] Победата на Бладуин е пълна със завладяването на обоза на Саладин. В Египет се връща едва една десета от мюсюлманската армия.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. може би Гезер Lane-Poole 1906., или Кфар МенахемLyons Jackson, с. 1982.
  2. The Crusader States by Malcolm Barber, published by TJ International Ltd, 2012
  3. Malcolm Cameron Lyons, D. E. P. Jackson Cambridge University Press, Aug 20, 1984
  4. Lane-Poole 1906, с. 154 – 155
  5. Ralph de Diceto (Radulf de Diceto decani Lundoniensis) Ymagines historiarum

Книгопис[редактиране | редактиране на кода]

Допълнително четиво[редактиране | редактиране на кода]

  • Baha ad-Din ibn Shaddad, The Rare and Excellent History of Saladin, ed. D. S. Richards, Ashgate, 2002.
  • Willemi Tyrensis Archiepiscopi Chronicon, ed. R. B. C. Huygens. Turnholt, 1986.
  • Bernard Hamilton, The Leper King and his Heirs, Cambridge University Press, 2000.
  • Steven Runciman, A History of the Crusades, vol. II: The Kingdom of Jerusalem and the Frankish East, 1100 – 1187. Cambridge University Press, 1952.
  • R. C. Smail, Crusading Warfare, 1097 – 1193. Cambridge University Press, 1956.