Георги Андрейчин: Разлика между версии
м Премахнати редакции на 87.97.214.234 (б.), към версия на Мико |
|||
Ред 44: | Ред 44: | ||
[[Категория:Български комунисти до 1944 година]] |
[[Категория:Български комунисти до 1944 година]] |
||
[[Категория:Българи лагеристи в ГУЛАГ]] |
[[Категория:Българи лагеристи в ГУЛАГ]] |
||
[[Категория:Български политици (1945 |
[[Категория:Български политици (1945 – 1989)]] |
||
[[Категория:Български журналисти от Македония]] |
[[Категория:Български журналисти от Македония]] |
||
[[Категория:Български политици от Македония]] |
[[Категория:Български политици от Македония]] |
Версия от 00:30, 23 ноември 2015
Георги Андрейчин | |
български политик, американски синдикалист, съветски политик, комунист, синдикалист, троцкист | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Георги Андрейчин в Общомедия |
Георги Илиев Андрейчин, известен като Джордж Балканец (Шаблон:Lang-en), е американски, съветски и български профсъюзен деец, журналист, политик, дипломат и комунист.
Биография
Георги Андрейчин е роден на 7/19 януари 1894 година в село Белица, Разложко. Има две сестри: Мария (по мъж Станчева) и Яна (по мъж Мавродиева). В справки за социалния стаус на семейството се твърди, че е „бедно“ или „средно“ селско семейство. Самият Андрейчин пред НКВД през 1935 г. посочва, че произхожда от „средно селско семейство“.
След Илинденското въстание, когато родното му село е опожарено, пристига в София. Там като сирак е взет под закрила на цивилната листа на двореца и учи в пансион до завършване на гимназиалното си образование в Самоков. През тези години се запознава с един от „Солунските атентатори“ Павел Шатев.
При избухването на Балканската война се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение. През 1913 г., по време на Междусъюзническата война е ранен край Кукуш. След като емигрира в САЩ получава повиквателна да се яви на наборна комисия в България и отказва да се върне, като се превръща в дезертьор (1915).
Емигрант в САЩ
Емигрира в Съединените щати в края на 1913 г. Работи като миньор в железодобивните мини на компанията „Оливър“ в град Хибинг, Минесота. Става член на профсъюзната организация „Индустриални работници на света“ (Industrial Workers of the World - IWW) и редактира органа ѝ „Солидарити“. Участва в организацията на стачки и е интерниран в Елис Айлънд през 1916 г.. Установява се в Ню Йорк и се свързва с дейци на Американската социалистическа партия, която е на антивоенни позиции. Като деен член на IWW е обвинен, по силата на влезлия в сила през 1917 г. Закон за шпионажа в прогерманска, саботажна дейност, за което в Чикаго е осъден на 20 години затвор и голяма глоба (1917). Излежава по-малко от година в затвора Лийвънуърт, Канзас. Освободен е под гаранция след намесата на американски работнически организации.
Редактира излизащите на български език вестници „Работническо дело“ (1918-1919) и „Работническа мисъл“ (1920). Сътрудничи на различни левичарски и профсъюзни издания като „Уан Биг Юниън Мантли“ (One Big Union Monthly), „Индъстриал пайъниър“ (Industrial Pioneer). При разпадането на Американската социалистическа партия на три крила Андрейчин и неговите приятели и сподвижници от IWW симпатизират на Американската комунистическа партия на труда (Communist Labor Party of America), която отхвърля догматичния болшевизъм и поставя като приоритет мощното синдикално движение.
През есента на 1920 г. се запознава лично с Чарли Чаплин на вечеря в квартала на нюйоркската интелектуална общност Гринидж Вилидж, където той общува и с други интелектуалци като Теодор Драйзер, Дъдли Фийлд Малоун, Флойд Дел и Арт Йънг. Чаплин описва срещата накратко в автобиографията си.[1]
Емигрант в СССР
В 1921 г. тайно заминава за Съветска Русия. Участва в Учредителния конгрес на Профинтерна като американски делегат и влиза в Изпълнителното му бюро (1921). Оттогава датират по-близките му отношения с Лев Троцки и Соломон Абрамович Дридзо (Лозовски). Същата година става член на болшевишката партия и съветски гражданин. През 1922 г. За кратко посещава България (1922).
Работи в Госплан (1923-1924) и Промбанк (1926). Специален съветски емисар във Великобритания и Австрия. Подкрепя троцкистите, за което е изключен от болшевишката партия и заточен в Казахстан (1927). Освободен и работи в Народния комисариат на търговията (1930-1935) и Интурист (1936) г. Отново е арестуван и заточен в Сибир. Освободен е след началото на Германо-съветската война през 1941 г. През войната работа като помощник-началник на отдела за англосаксонските страни в Совинформбюро.
Завръщане в България
След Деветосептемврийския преврат се установява в България през 1945 г. Началник на канцеларията на Временното председателство на републиката и пълномощен министър на министерството на външните работи (1948-1949). Участник е на Парижката мирна конференция.
Арестуван на 29 април 1949 г. и изчезва. Години след това се разбира, че е разстрелян от НКВД през 1950 г. Реабилитиран е след смъртта на Сталин.
Женен за руската немкиня Илза Карловна Рихтер. Българският социолог Андрей Райчев е син на Кира Андрейчина дъщеря на Георги Андрейчин.
Литература
- Баев, Й., Грозев К., Българинът Джордж. Одисея в два свята, С., Труд, 2008
- Енциклопедия Пирински край, том I, Бл., 1995.
- Бойка А.,. „Обратите на съдбата. Безпощаден разказ за невероятния живот на българина Джордж – Георги Андрейчин“, в. Земя, 31 март 2008 г.
- ↑ Chaplin, Charlie. My Autobiography. London, Penguin Books, 2003. ISBN 9780141011479. с. 246.
- Български комунисти до 1944 година
- Българи лагеристи в ГУЛАГ
- Български политици (1945 – 1989)
- Български журналисти от Македония
- Български политици от Македония
- Беличани
- Македоно-одрински опълченци
- Български дипломати от Македония
- Съветски дипломати
- Българи в Съветския съюз
- Американски журналисти
- Профсъюзни дейци
- Български дипломати
- Съветски комунисти
- Американски общественици
- Американски политици