Железопътна гара

Железопътна гара в Льовен

Жп гарата в Берлин

Железопътната гара (или само гара) е територия с комплекс от съоръжения, предназначени за обслужване на железопътни влакове – товарни и пътнически.

Елементи на гарата

Пътно стопанство

Състои се от съвкупност от железопътни коловози, обединени като правило в паркове. Както парковете, така и коловозите в парковете могат да имат определена специализация, например сортировъчен парк, приемно-изпращащ парк и др. Номерацията на коловозите се извършва над и под главните (по които като правило се пропускат влаковете, които не спират) съответно с четни и нечетни номера.

Коловозите се свързват помежду си със стрелки, които също се номерират с четни номера от едната страна на гарата и с нечетни – от другата. На пътническите гари коловозите могат да бъдат разделени на секции, което позволява приемането на един и същ коловоз едновременно на 2 къси влака от 2-те различни посоки. В този случай към номера се добавя буква, но от гледна точка на структурата на цялата гара даденият коловоз все пак се разглежда като единно цяло.

Полезната дължина на коловоза се ограничава от ограничаващи стълбове и/или семафори. Глухите коловози имат от едната страна специален ограничител и се използват за служебни цели и престой на вагони и локомотиви. Първата българска жп линия е създадена между Русе и Варна през 1866 г.

Сигнализация и централизация

Системите за сигнализация и централизация са предназначени са за управление на движението на влаковете чрез стрелки и семафори.

Товарно стопанство

Предназначено е за осъществяване на товарни операции и включва товаро-разтоварни коловози, терминали, складове и др.

Други елементи

Гарова сграда и пътнически перони.

Градообразуващ фактор

В България около железопътни гари са възникнали някои села и градове.

Когато новопостроена железопътна линия е минавала встрани от съществуващо населено място, по необходимост железопътната гара за обслужването му е била построявана на разстояние един, два, а и повече километра извън него. Постепенно заради удобствата на близкия транспортен достъп гарата е ставала притегателен център за икономическата дейност, свързана с населеното място. Около нея са разполагани предприятия, търговски и други обслужващи обекти, заселвали се заинтересувани от тях хора, строели се жилищни сгради, образувало се селище с постоянно живеещо население. Създаваното така около железопътна гара населено място е било наричано „гара“. Такива населени места са били, например, гара Лакатник, гара Бов, гара Орешец, гара Пирин, гара Хитрино, гара Кричим и други.

„Га̀ра“ е било вид населено място в България до 14 юли 1995 г. Съществувалите при влизането в сила на 14 юли 1995 г. на Закона за административно-териториалното устройство на Република България населени места от вида на махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села след влизането му в сила .

Вижте също

• Железопътна спирка

Източници

• Закон за административно-териториалното устройство на Република България в редакцията му към 18 декември 2015 г.

Външни препратки

• Панорамни снимки на гари по маршрут Варна – Ямбол