Семафор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Входен семафор на гара Якоруда, страна Белица.
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за железопътното сигнално устройство. За метода за зрителна връзка между кораби вижте Международни морски сигнални флагове.

Семафорът (от гр.σήμα (знак) + φορός (носещ)) е устройство, показващо на влаковите машинисти състоянието на железопътната линия пред тях. То им подава информация, когато влакът трябва да спре или да премине даден участък, изпълнявайки особени условия. Семафорите биват механически и светлинни, като обикновено думата „семафор“ се използва за механическите, а светлинните се наричат светофори.

Обикновено механическите семафори се управляват дистанционно от устройство, наречено механическа централизация, посредством метални въжета, но съществуват и семафори, които са задвижвани директно от ръчаг, както и такива, които използват електромотор.

В момента в България механически семафори се използват само по теснолинейката Септември – Добринище. В останалата част от ЖП мрежата на Република България семафорите са заменени от светофори, които приличат на обикновения автомобилен светофар, но тяхната цел е да показва състоянието на железния път в междугарието, както и в самата гара.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Железопътният транспорт води началото си от Великобритания, където за първи път през 1808 г. по релсите тръгва пуфтящо, 10-тонно метално чудовище, което развивало зашеметителната за времето си скорост от 19 км/ч. Ето защо от там започва и развитието на железопътния транспорт – с линията Ливърпул – Манчестър през 1830 г. Първоначално движението не е било натоварено, но скоро се появили и други линии, влаковете се увеличили, а и скоростите нараснали.

Ето защо се наложило въвеждане на устройства за осигуряване безопасното движение на влаковете. Първоначално това бил така нареченият „оптически телеграф“, при който на оптично разстояние с добра видимост били поставяни семафори, по които се предавала информацията последователно.

Решението обаче се оказало непрактично, затова се приело линията да се разделя на секции от постове (Signal boxes), които да подават сигнали директно към машиниста, а не помежду си. Но на Острова всички линии имали различни собственици, поради което сигналите били различни по форма, цвят и функция. Ето защо се свикала международна всеобща конференция на железопътните компании, на която, според изследване на цветните светлини и формите, се решило, че червената светлина, като най-видима след бялата, но и най-отличима от околните светлини, ще бъде за безусловно спиране на движението, понеже е най-наложително най-видимият сигнал да бъде за преустановяване на всякакво движение, осигурявайки безопасност при непредвидени условия. Зеленото пък, като следваща по видимост светлина, се приело за сигнал „Внимание“ – когато трябва да се премине през участък, обръщайки особено внимание за опасности по пътя. Бялата светлина, като най-видима, но най-сливаща се с околните, била за „Път свободен“. Поради липсата на други нужди, приело се семафорите да бъдат един вид – с червено, правоъгълно крило, спускащо се на -45° и на -90° надолу от хоризонтално положение посредством една метална жица. Тези норми за сигнализиране дали отпечатък върху сигнализацията в железниците по цял свят. По-нататък всяка железопътна компания използвала собствени типове според нуждите си, но съобразявайки се с тези основи.

В началото на ХХ век се наложила нова промяна в сигналите, по която железниците работят и до днес. При нея зелената светлина сменя значението си и заменя бялата, а за намалена скорост се използва жълтото.

Семафорите в България[редактиране | редактиране на кода]

У нас семафорите се появили през 1866 г. с първата железопътна линия (между Русе и Варна) в българските земи, чиито концесионери са братя Бъркли и роднина на британския политик Уилям Гладстон[1]. По нея се използвали дървени, правоъгълни семафори, най-често от махагон, които нощем се осветявали от фенери с цветни стъкла, като тази сигнализация се придържала към основните правила, приети на конференцията.

По-късно се била построена и линията Цариград-Белово (и нейните отклонения) с план тя да стига и до ЦарибродСърбия), свързвайки Османската империя с Австро-Унгария. Линията била собственост на немския индустриалец – Барон Морис дьо Хирш, който използва друг вид сигнализация. Тя била съставена от семафори с правоъгълни крила, закръглени в края, изградени от малки метални летвички с пролуки между тях, за да не се деформират от вятъра. Горната половина на семафорното крило била боядисана в бяло, а долната – в червено. Нощем семафорите се осветявали с фенери с цветни стъкла, като червеното означавало „Халт“ (от немски – „Спри!“) и крилото било хоризонтално. Когато било спуснато на -45° се осветявало със зелено и означавало „Внимание“, а когато крилото било вертикално, не се осветявало нощем, и означавало „Път свободен“. Надолу крилото се издърпвало от метална жица, навивана на макара, а когато жицата се отпуснела, крилото се връщало нагоре от противовесна тежест, закрепена за него. 

След фалирането на компанията на братя Бъркли, линията Русе-Варна била предадена на Барон-Хиршовата „Източни железници“ и приела неговата сигнализация. През 1888 г. БДЖ откупили линиите и се изготвило споразумение между Турция, България, Сърбия и Унгария, според което сигнализацията по цялата ЖП линия Цариград – Белово – Цариброд трябвало да бъде еднаква, като се налага стандартът на Барон Хирш.

С развитието на железопътния транспорт у нас, движението се увеличило, влаковете станали по-бързи, но било невъзможно да се ускори и засили пропускателността на гарите, които били без почти никакви осигурителни средства. Ето защо, през 1907 г., се наложило внасянето от Унгария на първите у нас механически централизации и инсталирането им в гарите Горна баня и Сливница. Те били от различни типове и функцията им била тестова. Механическите централизации започнали постепенно, но бързо да навлизат в България. При тях се използвали семафори от по-ново поколение, с двойна жица и принудителна зависимост с положението на стрелките. След поредица изменения на наредбата за сигнализация от 1903 г., през 1942 г. била съставена нова с актуалните тогава семафори. В нея се предвиждали няколко вида: главни (входни и изходни), дистанционни (предупредителни и повторителни) и маневрени (формени, двукрилни и гърбични). Основното положение на всички семафори било за преустановяване на движението, а всяко неясно показание също било заповед за спиране. Този принцип се използва и до днес. Главните били оцветени в червен цвят, дистанционните – в жълт, а маневрените – в син. Семафорите били от дясно на железния път, а когато габаритите не позволявали това да се случи, имало указание, че семафорът е от ляво.

Семафорите били в употреба дълги години, но поради масовото им подменяне със светофори, голяма част от тях изчезнали и не били включени в действащата в момента Наредба 58 от 2002 г.

Видове семафори[редактиране | редактиране на кода]

Входен семафор[редактиране | редактиране на кода]

Всяка гара е оградена с входни сигнали, които осигуряват безопасното влизане на влаковете в нея. Освен сигналите „Вход забранен“ и „Вход разрешен“, някои входни семафори дават и допълнителен сигнал – „Вход в отклонение“, който показва, че влакът ще бъде приет на коловоз, различен от главния. Входните семафори били няколко вида:

  • Дисковият входен семафор се състоял от червен диск с диаметър 800 – 1000 мм с бяла линия по края, за да се отличава от заобикалящата го среда, поставен на стълб с височина 6 – 8 метра, боядисан през 800 – 1000 мм в бяло и червено. Дискът бил метален, съставен от тънки летвички с пролуки между тях, за да не се огъва от вятъра. Този вид семафори се използвал по второстепенните отклонения и давал две показания:
    1. „Вход забранен“ – дискът е перпендикулярен на земята и на железния път. Нощем се осветява с една червена светлина;
    2. „Вход разрешен“ – дискът е перпендикулярен на земята, но успореден на железния път и се вижда само вертикалния му ръб. Нощем се осветява с една зелена светлина.
  • Табелният входен семафор се състоял от червена, правоъгълна или квадратна табела с размери 1000х800 мм или 1000х1000 мм с бяла линия по края, за да се отличава от заобикалящата я среда, поставена на стълб с височина 6 – 8 метра, боядисан през 800 – 1000 мм в бяло и червено. Табелата била метална, съставена от тънки летвички с пролуки между тях, за да не се огъва от вятъра. Този вид семафори се използвал по второстепенните отклонения и давал две показания:
    1. „Вход забранен“ – табелата е перпендикулярна на земята и на железния път. Нощем се осветява с една червена светлина;
    2. „Вход разрешен“ – табелата е успоредна на земята, но перпендикулярна на железния път и се вижда само хоризонталния ѝ ръб. Нощем се осветява с една зелена светлина.
  • Еднокрилният входен семафор се състоял от червено, правоъгълно крило, закръглено в края, с бяла линия по ръба, за да се отличава от заобикалящата го среда, поставено на стълб с височина 8 – 10 метра, боядисан през 800 – 1000 мм в бяло и червено. Крилото било метално, съставено от тънки летвички с пролуки между тях, за да не се огъва от вятъра. Този вид семафори се използвал по второстепенните отклонения (именно такива се използват днес по теснолинейката Септември – Добринище) и давал две показания:
    1. „Вход забранен“ – крилото е хоризонтално. Нощем се осветява с една червена светлина;
    2. „Вход разрешен“ – крилото е вдигнато на 45° нагоре. Нощем се осветява с една зелена светлина.
  • Двукрилният входен семафор се състоял от две червени, правоъгълни крила, закръглени в края, с бяла линия по ръба, за да се отличават от заобикалящата ги среда, поставени едно над друго, на стълб с височина 8 – 10 метра, боядисан през 800 – 1000 мм в бяло и червено. Крилата били метални и за разлика от гореизброените, били емайлирани. Този вид семафори се използвал по главните и някои второстепенни линии. Давал три показания:
    1. „Вход забранен“ – горното крило е хоризонтално, а долното – вертикално, успоредно на стълба. Нощем се осветява с една червена светлина;
    2. „Вход разрешен“ – горното крило е вдигнато на 45° нагоре, а долното е вертикално, успоредно на стълба. Нощем се осветява с една зелена светлина;
    3. „Вход в отклонение, разрешена е скорост до 20 км/ч“ - и двете крила са вдигнати на 45° нагоре. Нощем се осветявал с две зелени светлини, разположени на разстояние около 1500 мм една над друга. Според съществуващите в момента наредби, нощното показание е с жълта и зелена светлина, а не две зелени както в миналото. Въпреки това вече няма действащи двукрилни входни семафори.

Изходен семафор[редактиране | редактиране на кода]

В голяма част от гарите имало изходни семафори, които били сигнали за безопасно подготвен маршрут за излизане от гарата. Такива семафори имало само в гари с осигурителни инсталации. Въпреки функцията си, било абсолютно забранено влак да тръгва без прякото разрешение със заповедния диск от дежурния ръководител по движението. В по-голямата част от гарите, това правило важи и до днес. Изходните семафори често били комбинирани за няколко коловоза и стояли вдясно от последния, за който се отнасят. До 1942 г. те били с правоъгълни крила, с отсечен край, но след това получили форма като на входните. Крилата били червени на цвят, с бяла лента по края, и емайлирани. Разполагали се на стълб с височина 8 – 10 метра, боядисан през 800 – 1000 мм в бяло и червено. В зависимост от коловозното развитие на гарата, изходните семафори бивали три вида:

  • Еднокрилен – за посредни гари. Имал две показания:
    1. „Изход забранен“ – крилото е хоризонтално. Нощем се осветява с една червена светлина;
    2. „Изход разрешен“ – крилото е вдигнато на 45° нагоре. Нощем се осветява с една зелена светлина.
  • Двукрилен – за възлени гари с едно отклонение от главната линия. Имал три показания:
    1. „Изход забранен“ – горното крило е хоризонтално, а долното – вертикално, успоредно на стълба. Нощем се осветява с една червена светлина;
    2. „Изход разрешен за главната линия“ – горното крило е вдигнато на 45° нагоре, а долното е вертикално, успоредно на стълба. Нощем се осветява с една зелена светлина;
    3. „Изход разрешен за отклонението от главната линия. Премини през стрелките със скорост до 20 км/ч“ - и двете крила са вдигнати на 45° нагоре. Нощем се осветява с две зелени светлини, разположени на разстояние около 1500 мм една над друга.
  • Трикрилен – за възлени гари с две отклонения от главната линия. Той бил на малко по-висок стълб – между 10 и 12 метра. Имал четири показания:
    1. „Изход забранен“ – горното крило е хоризонтално, а средното и долното долното са вертикални, успоредни на стълба. Нощем се осветява с една червена светлина;
    2. „Изход разрешен за главната линия“ – горното крило е вдигнато на 45° нагоре, а средното и долното са вертикални, успоредни на стълба. Нощем се осветява с една зелена светлина;
    3. „Изход разрешен за първото отклонение от главната линия. Премини през стрелките със скорост до 20 км/ч“ - горното и средното крило са вдигнати на 45° нагоре, а долното е вертикално, успоредно на стълба. Нощем се осветява с две зелени светлини, разположени на разстояние около 1500 мм една над друга.
    4. „Изход разрешен за второто отклонение от главната линия. Премини през стрелките със скорост до 20 км/ч“ - и трите крила са вдигнати на 45° нагоре. Нощем се осветява с три зелени светлини, разположени на разстояние около 1500 мм една над друга.

Предупредителен семафор[редактиране | редактиране на кода]

Схема на предупредителен семафор.

Поради високите скорости и големия спирачен път се наложило по-ранно известяване на машинистите, че трябва да намалят или спрат. Ето защо се появили предупредителните семафори. Те показват положението на входния семафор и са разположени на спирачно разстояние пред него. Предупредителните семафори се състоят от метална, правоъгълна, емайлирана табела с размери 1000х800 мм, боядисана в жълто, с бяла линия по краищата, за да се отличава от заобикалящата я среда. Табелата била поставена на стълб с височина 6 – 8 метра, боядисан през 800 – 1000 мм в бяло и жълто. Предупредителният семафор давал две показания:

  1. „Входният семафор е затворен. Готовност за спиране!“ – табелата е перпендикулярна на земята и на железния път. Нощем се осветява с една жълта светлина;
  2. „Входният семафор е отворен. Повишено внимание за намаление!“ – табелата е успоредна на земята, но перпендикулярна на железния път и се вижда само хоризонталния ѝ ръб. Нощем се осветява с една зелена светлина.

Повторителен семафор[редактиране | редактиране на кода]

Схема на повторителен семафор.

В гари, чиито коловози са в крива и изходният семафор не се вижда от приемното здание и пероните, на които спират пътническите влакове, се поставяли повторителни семафори, показващи положението на изходните. Те се състояли от метална, квадратна, емайлирана табела с размери 800х800 мм, обърната с върха надолу, боядисана в жълто, с бяла линия по края, за да се отличава от заобикалящата я среда. Табелата била поставена на стълб с височина 6 – 8 метра, боядисан през 800 – 1000 мм в бяло и жълто. Повторителният семафор давал две показания:

  1. „Изходният семафор е затворен.“ – табелата е перпендикулярна на земята и на железния път. Нощем се осветява с една жълта светлина;
  2. „Изходният семафор е отворен.“ – табелата е успоредна на земята, но перпендикулярна на железния път и се вижда само хоризонталния ѝ ръб. Нощем се осветява с една зелена светлина.

Маневрен семафор[редактиране | редактиране на кода]

В гари, в които се извършва усилена маневрена дейност се поставяли и маневрени семафори, които улеснявали движението и увеличавали пропускателната способност. Съществували два вида маневрени семафори:

  • Двукрилните маневрени семафори се състояли от две метални, правоъгълни крила със скосен край, съставени от тънки летвички с пролуки между тях, за да не се огъват от вятъра. Крилата били боядисани и от двете страни в синьо, с бяла линия по края, за да се отличават от заобикалящата ги среда. Крилата били поставени симетрично от двете страни на стълб с височина 8 – 10 метра, боядисан през 800 – 1000 мм в бяло и синьо. Маневреният семафор давал две показания, които важали и за двете посоки:
    1. „Маневра забранена.“ – двете крила са хоризонтални. Нощем се осветява с две сини светлини, на разстояние около половин метър, хоризонтално една до друга;
    2. „Маневра разрешена.“ – и двете крила са вдигнати на 45° нагоре, образувайки помежду си прав ъгъл.. Нощем се осветява с две бели светлини, на разстояние около половин метър, хоризонтално една до друга.
  • Формените маневрени семафори се състояли от метална, квадратна, емайлирана табела с размери 800х800 мм, обърната с върха надолу, боядисана в синьо, с бяла линия по края, за да се отличава от заобикалящата я среда. Табелата била поставена на стълб с височина 6 – 8 метра, боядисан през 800 – 1000 мм в бяло и синьо. Маневреният семафор давал две показания:
    1. „Маневра забранена.“ – табелата е перпендикулярна на земята и на железния път. Нощем се осветява с една синя светлина;
    2. „Маневра разрешена.“ – табелата е успоредна на земята, но перпендикулярна на железния път и се вижда само хоризонталния ѝ ръб. Нощем се осветява с една бяла светлина.

Гърбичен семафор[редактиране | редактиране на кода]

Схема на дневните и нощните положения на гърбичния формен семафор
Формен гърбичен семафор

В сортировъчните паркове на разпределителните гари, в които вагоните се увеличили многократно, се наложила появата на гърбици за по-бързо разпускане на композиции. За безопасна експлоатация се наложил още един вид семафори – гърбични. Те се състояли от син, емайлиран диск, с бяла линия по краищата, за да се отличава от заобикалящата го среда. Върху диска била монтирана бяла правоъгълна табела със сини контури. Конструкцията била поставена на стълб с височина 10 – 12 метра, като дискът се виждал и от двете страни на семафора. През определено разстояние се поставяли няколко гърбични семафора, които повтарят един и същи сигнал, за да го вижда машиниста, когато композицията е по-дълга. Гърбичните семафори имали три показания, които нощем се осветявали от два бели ферена, насочени към диска, така че да се вижда в тъмното:

  1. „Спри бутането“ – табелата пресича диска хоризонтално;
  2. „Бутай с 2 – 3 км/ч“ - табелата пресича диска под 45°;
  3. „Бутай с 5 – 6 км/ч“ - табелата пресича диска вертикално.

Закръстосан семафор[редактиране | редактиране на кода]

Закръстосан семафор.

Закръстосани семафори са тези, чиито показания не трябва да се взимат под внимание. В този случай, семафорът се закрепя трайно в основно положение така, че със сигурност да се предотврати отварянето му. На крилото или табелата се поставят две бели, кръстосани летви. Това се използва при ремонти на гари, когато временно семафорите няма да бъдат в експлоатация; при поставяне на семафори, когато те все още не са свързани с инсталацията на гарата, и при премахване на семафори при закриване на гара или подмяна със светофори.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Inginerul John Trevor Barkley. // Посетен на 21 юни 2012. стр. 18 (на румънски)

Информацията в статията е съобразена със следните учебници и наредби:

  • Влайков, Веселин Т. – „Железопътно дело“, том 4 – „Сигнализация и осигурителни инсталации“, 1950 г., изд. Сталин;
  • Наредба II-8145 за движението на влаковете, за сигнализацията и маневрите в гарите с осигурителни инсталации, от 12.08.1932 г.;
  • Наредба II-2115 за гарите с осигурителни инсталации, от 15.03.1942 г.