Миджур: Разлика между версии
върхът е и в Сърбия |
|||
Ред 4: | Ред 4: | ||
| изглед-описание = Граничните колчета на Миджур откъм сръбска страна |
| изглед-описание = Граничните колчета на Миджур откъм сръбска страна |
||
| карта = България Област Видин |
| карта = България Област Видин |
||
| местоположение = |
| местоположение = [[България]]{{Br}}[[Област Видин]]{{Br}}[[Сърбия]] |
||
| част-от = [[Чипровска планина]]{{Br}} '''[[Стара планина]]''' |
| част-от = [[Чипровска планина]]{{Br}} '''[[Стара планина]]''' |
||
| височина = 2168 |
| височина = 2168 |
||
Ред 10: | Ред 10: | ||
| карта-файл2 = |
| карта-файл2 = |
||
}} |
}} |
||
Връх '''Миджур''' ({{lang-sr|Миџор|Midžor}}), висок 2168 метра, е първенец на [[Чипровска планина]], дял от [[Стара планина|Западна Стара планина]]. Намира се на границата между [[България]] ([[Област Видин]]) и [[Сърбия]] и представлява най-високият връх в Сърбия (извън спорната област [[Косово]]). В неговото подножие извират реките [[Лом (река)|Лом]] и [[Тимок]]. |
Връх '''Миджур''' ({{lang-sr|Миџор|Midžor}}), висок 2168 метра, е първенец на [[Чипровска планина]], дял от [[Стара планина|Западна Стара планина]]. Намира се на границата между [[България]] ([[Област Видин]]) и [[Сърбия]] и представлява най-високият връх в Сърбия (извън спорната област [[Косово]]). В неговото подножие извират реките [[Лом (река)|Лом]] и [[Тимок]]. |
||
== Защитена местност == |
== Защитена местност == |
||
Ред 16: | Ред 16: | ||
== Туризъм == |
== Туризъм == |
||
Едва след свалянето на граничните съоръжения в началото на 1990-те години върхът стана достъпен за планински [[туризъм]]. Поради това подстъпите към него, както и целият район, са запазили в голяма степен своята девственост. |
Едва след свалянето на граничните съоръжения в началото на 1990-те години върхът стана достъпен за планински [[туризъм]]. Поради това подстъпите към него, както и целият район, са запазили в голяма степен своята девственост. |
||
От българска страна върхът се изкачва най-често от две места. |
От българска страна върхът се изкачва най-често от две места. |
||
=== Село Чупрене === |
|||
От [[Чупрене]] има два възможни подхода. С високопроходим автомобил по река Чупренска може да се достигне по 17 км почвен път през Дивечовъдното стопанство до хижа „Горски рай“ (1450м). Пеша е по-удобно да се мине по река Манастирка и една от двете екопътеки |
От [[Чупрене]] има два възможни подхода. С високопроходим автомобил по река Чупренска може да се достигне по 17 км почвен път през Дивечовъдното стопанство до хижа „Горски рай“ (1450м). Пеша е по-удобно да се мине по река Манастирка и една от двете екопътеки – „Бекинска шобърка“ или „Мартинов камък“. Оттук разстоянието до хижа „Горски рай“ е малко над 9 км. |
||
От хижата има маркирана пътека, която |
От хижата има маркирана пътека, която, минавайки през Биосферен резерват „Чупрене“, излиза на главното било на седловината между вр. Реплянска църква (1969м) и вр. Остра чука (1967м). Оттук на югоизток през върховете Остра чука и Оба (2033м) се достига до седловината, под която извират реките [[Лом]] и [[Тимок]] при гранична пирамида 336 (1780м). Следва изкачване по северозападния склон на връх Миджур, който се достига след около час. |
||
Преходът от хижа „Горски рай“ дотук отнема средно 4,30ч и е по-дълъг от варианта през село [[Горни Лом]], но по-лек. |
Преходът от хижа „Горски рай“ дотук отнема средно 4,30ч и е по-дълъг от варианта през село [[Горни Лом]], но по-лек. |
||
[[File:Midzur scheme2.jpg|thumb|center|760 px|Схема на подходите от българска страна]] |
[[File:Midzur scheme2.jpg|thumb|center|760 px|Схема на подходите от българска страна]] |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
На 7км от [[Горни Лом]], от които първите 2 са асфалтирани, е разположена хижа „Горни Лом“ (840м). Сградата е бивша гранична застава. В момента действащата хижа е „Миджур“, разположена малко по-нагоре. След още 2-3км свършва почвеният път и започва същинската пътека. |
На 7км от [[Горни Лом]], от които първите 2 са асфалтирани, е разположена хижа „Горни Лом“ (840м). Сградата е бивша гранична застава. В момента действащата хижа е „Миджур“, разположена малко по-нагоре. След още 2-3км свършва почвеният път и започва същинската пътека. |
||
Следва около 2 |
Следва около 2 – 3 часа стръмно изкачване до седловината между върховете Оба и Миджур, на която е разположена гранична пирамида 336. Тук пътеката се слива с тази от село [[Чупрене]]. |
||
Този вариант е по-кратък, но съответно и по-стръмен. |
Този вариант е по-кратък, но съответно и по-стръмен. |
||
=== Други подходи === |
|||
До върха е възможно да се достигне също така и от селата [[Мартиново]] и [[Репляна]] от българска страна, както и от курорта „Бабин зуб“ и селата [[Топли дол]], [[Алдина река]], [[Църни връх]] и [[Равно буче]] от сръбска страна. |
До върха е възможно да се достигне също така и от селата [[Мартиново]] и [[Репляна]] от българска страна, както и от курорта „Бабин зуб“ и селата [[Топли дол]], [[Алдина река]], [[Църни връх]] и [[Равно буче]] от сръбска страна. |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
<gallery> |
<gallery> |
||
Ред 55: | Ред 54: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
*[http://www.chuprene.net/Midzur.htm www.chuprene.net] |
*[http://www.chuprene.net/Midzur.htm www.chuprene.net] |
||
[[Категория:Върхове в Сърбия]] |
[[Категория:Върхове в Сърбия]] |
||
[[Категория:Върхове в Стара планина]] |
[[Категория:Върхове в Стара планина]] |
Версия от 23:52, 25 март 2016
Миджур | |
Граничните колчета на Миджур откъм сръбска страна | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | България Област Видин Сърбия |
Част от | Чипровска планина Стара планина |
Надм. височина | 2168 m |
Миджур в Общомедия |
Връх Миджур (Шаблон:Lang-sr), висок 2168 метра, е първенец на Чипровска планина, дял от Западна Стара планина. Намира се на границата между България (Област Видин) и Сърбия и представлява най-високият връх в Сърбия (извън спорната област Косово). В неговото подножие извират реките Лом и Тимок.
Защитена местност
На 23 февруари 2009 г., с заповед на министър Джевдет Чакъров, районът около върха е обявен за защитена местност с площ 1509 дка. Целта е запазването на характерния ландшафт и местообитанията на растителните видове жълт крем, нарцисовидна съсънка, алпийски повет, златовръх, петниста сверция, карпатска тоция и други. На 17 януари 2012 г. площта на защитената местност е увеличена на 1593 дка.[1]
Туризъм
Едва след свалянето на граничните съоръжения в началото на 1990-те години върхът стана достъпен за планински туризъм. Поради това подстъпите към него, както и целият район, са запазили в голяма степен своята девственост.
От българска страна върхът се изкачва най-често от две места.
Село Чупрене
От Чупрене има два възможни подхода. С високопроходим автомобил по река Чупренска може да се достигне по 17 км почвен път през Дивечовъдното стопанство до хижа „Горски рай“ (1450м). Пеша е по-удобно да се мине по река Манастирка и една от двете екопътеки – „Бекинска шобърка“ или „Мартинов камък“. Оттук разстоянието до хижа „Горски рай“ е малко над 9 км.
От хижата има маркирана пътека, която, минавайки през Биосферен резерват „Чупрене“, излиза на главното било на седловината между вр. Реплянска църква (1969м) и вр. Остра чука (1967м). Оттук на югоизток през върховете Остра чука и Оба (2033м) се достига до седловината, под която извират реките Лом и Тимок при гранична пирамида 336 (1780м). Следва изкачване по северозападния склон на връх Миджур, който се достига след около час.
Преходът от хижа „Горски рай“ дотук отнема средно 4,30ч и е по-дълъг от варианта през село Горни Лом, но по-лек.
Село Горни Лом
На 7км от Горни Лом, от които първите 2 са асфалтирани, е разположена хижа „Горни Лом“ (840м). Сградата е бивша гранична застава. В момента действащата хижа е „Миджур“, разположена малко по-нагоре. След още 2-3км свършва почвеният път и започва същинската пътека.
Следва около 2 – 3 часа стръмно изкачване до седловината между върховете Оба и Миджур, на която е разположена гранична пирамида 336. Тук пътеката се слива с тази от село Чупрене.
Този вариант е по-кратък, но съответно и по-стръмен.
Други подходи
До върха е възможно да се достигне също така и от селата Мартиново и Репляна от българска страна, както и от курорта „Бабин зуб“ и селата Топли дол, Алдина река, Църни връх и Равно буче от сръбска страна.
За изкачването на върха е препоръчително да бъде уведомена РДГП – Драгоман.
-
Миджур в облаци
-
В подножието на върха
-
От българската страна на Миждур
-
В чест на сръбски ботаник, работил в района
Източници
- ↑ Защитена местност „Миджур“, профил в Изпълнителна агенция по околна среда // Посетен на 2015-06-03.