Максимилиан Робеспиер: Разлика между версии

Направо към навигацията Направо към търсенето
No edit summary
Две години след началото на революцията Робеспиер е вече всепризнат лидер на революционно-демократичното крило на буржоазията.
 
През 1792 г. в центъра на вниманието на Робеспиер застава съглашателската политика на [[жирондиститежирондисти]]те, които се стремят да разгромят левите сили. Той е противник на намерението им да разпалят [[Революционни войни]] против европейските феодално-монархически държави и предупреждава, че ще бъде предателство, ако се тръгне по пътя на военен конфликт с другите държави, преди да се укрепи революцията. Към края на 1792 г. заедно с [[Жан-Пол Марат|Марат]] и други революционери [[монтаняри]] Робеспиер води борба срещу жирондинците по въпроса за съдбата на краля. Макар да се отнася отрицателно към социалните идеи на „бесните“, през 1793 г. той се сближава с тях в името на разгрома на вътрешната контрареволюция.
 
Народните въстания от [[31 май]] и [[2 юни]] 1793 г. слагат край на властта на жирондинската буржоазия, а на 7 юни 1793 г. якобинците извършват преврат и установяват контрол върху Конвента. Робеспиер оглавява [[комитет за обществено спасение|Комитета за обществено спасение]], създаден през април 1793 г. да противодейства на [[Война на Първата коалиция|антифренската коалиция]] и да предотврати гражданската война. Неговият час настъпва с установяването на [[якобинска диктатура|якобинската диктатура]]. Заставайки начело на Комитета за обществено спасение, той става безспорен вожд на революцията и на практика поема ръководството на страната. Пълномощията на Комитета постоянно се разширяват, като това се оформя със съответните декрети от Конвента.
Робеспиер е привърженик на [[култ към Върховното същество|култа към Върховното същество]], форма на [[деизъм]], която той въвежда и институционализира. Като външен израз на този [[култ]] през юни 1794 г. се провежда пищна публична церемония в чест на Върховното същество, на която Робеспиер произнася пламенна реч.
 
Чрез Революционния трибунал якобинските лидери получават широки диктаторски пълномощия и започват масови политически репресии и екзекуции. Робеспиеристите в яростната си борба срещу опозицията дори стигат до там, че през април–март 1794 г. екзекутират водачите на дантонистите и на еберистите. Между септември 1793 и юли 1794 г. Комитетът провежда т.нар. „червен терор“, като броят на репресиите нараства особено през юни-юли 1794 г. и в Париж са гилотинирани не по-малко от 1285 души<ref name=1911EB/> Робеспиер се оказва обаче неспособен да разбере, че като премахне „бесните“, се лишава от най-масовата опора на якобинската власт. Масовото преследване на политически противници и големият брой екзекуции не се приемат добре и жирондинците, заедно с по-умерени якобинци, организират [[Термидориански преврат|Термидорианския преврат]] в [[Конвент]]а против Робеспиер и неговите привърженици, който завършва с арестуването му на [[27 юли]] [[1794]] г. и публичната му екзекуция на следващия ден.
 
Гилотиниран е на [[Конкорд (площад)|Площада на Революцията]] в [[Париж]] на [[28 юли]] [[1794]] г.

Навигация