Кентърбърийски разкази

Тази статия е за сборника разкази. За филма вижте Кентърбърийски разкази (филм).

---

Кентърбърийски разкази
Canterbury Tales
Началното фолио на Хегуардския ръкопис, съдържащо Пролога
Автор	Джефри Чосър
Създаден	края на 14 век Англия
Първо издание	1478 г.
Оригинален език	средноанглийски език
Вид	сборник разкази
Издателство в България	Народна култура (1970) Анубис (1994) Захарий Стоянов (2008)
Преводач	Александър Шурбанов
Кентърбърийски разкази в Общомедия

Кентърбърийски разкази (на английски: Canterbury Tales) е сборник от 24 истории, написани от английския писател и поет Джефри Чосър (на английски: Geoffrey Chaucer) в края на 14 век (две от които в проза, останалите – в стих). Книгата е уникална с това, че е първата създадена на разговорен английски език, а не на използваните за работа тогава латински и френски.

В сравнение с много предишни творби на Чосър, Кентърбърийските разкази са разглеждани като Чосърският magnum opus (български: велика творба).

Той използва описанията на героите и техните разкази, за да представи един ироничен и критичен портрет на английското общество по това време и най-вече на църквата. Сборникът е приет за една от най-важните творби в английската литература, защото не само бива определян като развлекателен от читателите, но и защото предоставя много възможности за интерпретация.

История

През 1373 г. Джефри Чосър посещава Генуа и Флоренция. Някои съвременни изследователи смятат, че по време на това пътуване той се запознава с Франческо Петрарка и Джовани Бокачо, благодарение на които той се запознава с италианската поезия, по чийто стил се води по-късно.

През 1386 г. Чосър е назначен като контролно лице на митницата на лондонското пристанище, а три години по-късно започва служба в кралския двор. Смята се, че точно в този период Чосър започва да работи по най-известната си творба – Кентърбърийските разкази.

Когато Чосър пише „Кентърбърийски разкази“, Бокачо вече не е жив, но с творбите си италианският белетрист определено е повлиял на Чосър. Що се отнася до съдържанието обаче, образите в разказите му са напълно оригинални, като с голямото разнообразие на героите – селяни, търговци, доктори, монаси, рицари, кръчмари и други писателят точно и шеговито представя тогавашната действителност в Англия.

Съдържание

Сборникът разказва историите на група пилигрими, които приключенстват от Съдърк (днешен Лондон) до Кентърбъри, за да посетят катедралата в Кентърбъри. Те споделят разкази и се състезават за това кой е по-добър, като наградата ще бъде безплатен обяд в странноприемницата Табард на връщане.

Чосър разказва от първо лице, като за събитие, в което самият той е участник. За по-голяма автентичност в пролога е посочена и дата – вторник, 16 април. На този ден в странноприемницата на Хари Бейли се събират 30 души, между които и Чосър, готвещи се да отидат на поклонение. Героите са: рицар, заедно със своя син – оръженосец, мелничар, дърводелец, готвач, правист, моряк, игуменка, монах, друг монах-скитник, учен от Оксфорд, пастор, продавач на индулгенции, лекар, търговец, Франклин (свободен земеделски стопанин), буржоазка от град Бат, 5 лондонски граждани, иконом, йомен, монахиня и трима свещенослужители, придружаващи игуменката, и Чосър.

Езра Уинтър, фреска Кентърбърийски разкази (1939), Библиотека на Конгреса, сграда Джон Адамс, Вашингтон

Разкази

Не е достигнат консенсус по отношение на реда, в който Чосър  искал на нареди разказите.

Приема се, че те могат да се подредят и по фрагменти или групи.

Викторианците често използвали девет групи, което е начинът на подреждане, използван от Уолтър Уилиам Скийт,  чието издание с творби на Чосър се използвало в Оксфордския университет през по-голямата част от 20 век, но сега рядко се използва.

Група А	- Пролог (на английски: General Prologue) - Разказът на Рицаря (на английски: The Knight's Tale) - Разказът на Мелничаря (на английски: The Miller's Tale) - Разказът на Стюарда (на английски: The Reeve's Tale) - Разказът на Готвача (на английски: The Cook's Tale)
Група B	- Разказът на Правника (на английски: The Man of Law's Tale) - Разказът на Моряка (на английски: The Shipman's Tale) - Разказът на Игуменката (на английски: The Prioress's Tale) - Разказът на Сър Топаз (на английски: Sir Thopas' Tale) - Разказът на Мелибей (на английски: The Tale of Melibee) - Разказът на Монаха (на английски: The Monk's Tale) - Разказът на Манастирския Капелан (на английски: The Nun's Priest's Tale)
Група C	- Разказът на Лекаря (на английски: The Physician's Tale) - Разказът на Продавача на индулгенции (на английски: The Pardoner's Tale)
Група D	- Разказът на Батската невяста (на английски: The Wife of Bath's Tale) - Разказът на Кармелита (на английски: The Friar's Tale) - Разказът на Църковния пристав (на английски: The Summoner's Tale)
Група E	- Разказът на Школаря (на английски: The Clerk's Tale) - Разказът на Търговеца (на английски: The Merchant's Tale)
Група F	- Разказът на Оръженосеца (на английски: The Squire's Tale) - Разказът на Франклина (на английски: The Franklin's Tale)
Група G	- Разказът на Втората монахиня (на английски: The Second Nun's Tale) - Разказът на Йомена на Каноника (на английски: The Canon's Yeoman's Tale)
Група H	- Разказът на Иконома (на английски: The Manciple's Tale)
Група I	- Разказът на Свещеника (на английски: The Parson's Tale)

Историите, които правят един фрагмент са пряко свързани и обикновено съдържат вътрешна индикация за реда с това, че един герой разказва историята си и после отстъпва на друг герой. За сметка на това връзката между отделните фрагменти е по-трудно забележима.

Тази подредба по фрагменти би изглеждала така:

Фрагмент I	- Пролог - Разказът на Рицаря - Разказът на Мелничаря - Разказът на Стюарда - Разказът на Готвача
Фрагмент II	- Разказът на Правника
Фрагмент III	- Разказът на Батската невяста - Разказът на Кармелита - Разказът на Църковния пристав
Фрагмент IV	- Разказът на Школаря - Разказът на Търговеца
Фрагмент V	- Разказът на Оръженосеца - Разказът на Франклина
Фрагмент VI	- Разказът на Лекаря - Разказът на Продавача на индулгенции
Фрагмент VII	- Разказът на Моряка - Разказът на Игуменката - Разказът на Сър Топаз - Разказът на Мелибей - Разказът на Монаха - Разказът на Манастирския Капелан
Фрагмент VIII	- Разказът на Втората монахиня - Разказът на Йомена на Каноника
Фрагмент IX	- Разказът на Иконома
Фрагмент X	- Разказът на Свещеника

Идея за възникването на произведението

Нито едно произведение преди Кентърбърийските разкази досега не е включвало темата за пилигрими. Въпреки това е очевидно, че на места Чосър е използвал големи части от вече съществуващи произведения както и, че често е черпел вдъхновение от обкръжаващия го литературен свят. Добър пример за това е именно темата за разказването на истории и съревноваването, които са били основен начин за развлечение в тогавашна Англия.

Друг добър пример е “Декамерон” на Джовани Бокачо, който е по-свързан с Кентърбърийските разкази от всяка друга творба. Цялостната структура на двете произведения е идентична и следва една и съща идея.

Влияние върху литературата

Водени са немалко спорове относно това дали най-големия принос, който тази творба е направила е да популяризира използването на народен език (латински: vulgare) в литературата вместо френски или латински. Все пак английският вече е използван в продължение на столетия преди раждането на Чосър, а някои от съвременниците му - Джон Гоуър, Уилиам Лангланд и други - също са написали значими творби на английски. Така остава неясно дo каква степен Чосър е отговорен за тази посока на развитие - дали той е започнал тази тенденция или по-скоро е бил част от нея.

Галерия

Това са някои герои нарисувани в ръкописа на "Кентърбърийски разкази" от Елисмиър.

• 
  Рицарят
• 
  Мелничарят
• 
  Стюардът
• 
  Готвачът
• 
  Правникът
• 
  Батската невяста
• 
  Кармелита
• 
  Църковният Пристав
• 
  Школарят
• 
  Търговецът
• 
  Оръженосецът
• 
  Франклинът
• 
  Лекарят
• 
  Продавачът на индулгенции
• 
  Морякът
• 
  Игуменката
• 
  Монахът
• 
  Манастирският Капелан
• 
  Втората монахиня
• 
  Йоменът на Каноника
• 
  Икономът
• 
  Свещеникът

Външни връзки

• ((en)) „The Canterbury Tales, and Other Poems“ на сайта на Project Gutenberg (пълният текст на произведението)
• Kolve, V. A. and Glending Olson (eds). The Canterbury Tales: Fifteen Tales and The General Prologue; Authoritative Text, Sources and Backgrounds, Criticism. A Norton Critical Edition (2nd ed.), 2005. New York, London: W. W. Norton and Company. ISBN 0-393-92587-0. LC PR1867.K65 2005.
• „Кентърбърийски разкази“ на сайта „Моята библиотека“
• Ellesmere manuscript of Geoffrey Chaucer's Canterbury Tales http://sunsite3.berkeley.edu/hehweb/EL26C9.html

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „The_Canterbury_Tales“ и страницата „Кентерберийские рассказы“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.