Лев Иванов: Разлика между версии

Лев Иванов
	Лев Иванов
руски балетист и балетмайстор
Роден	18 февруари 1834 г. (стар стил) Москва, Русия
Починал	11 декември 1901 г. (67 г.) Санкт Петербург, Русия
Семейство
Уебсайт	Страница в IMDb
	Лев Иванов в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 21:13, 17 април 2017

Лев Иванович Иванов (2 март 1834, Москва - 24 декември 1901, Санкт Петербург) е руски балетмайстор и балетен педагог. Работил е в Мариинския театър в Санкт Петербург. Полага началото на симфонизацията в танца. Поставил е балетите на Чайковски „Лебедово езеро“ (1895 г.) и „Лешникотрошачката“ (1892 г.)

Биография

Иванов е роден на 18 февруари (стар стил) 1834 г. в Москва^[1]. Незаконороден (извънбрачно дете), до 3-годишна възраст расте във възптателен дом (дом за сираци), след което е осиновен.^[2]

От 1844 до 1852 г. учи в Санкт-Петербургското театрално училище (днес Руска балетна академия „А. И. Ваганова“) при Жан-Антоан Петипа, Александър Пименов, Пиер Фредерик Малаверн и Емил Гредлю.^[3]. След дипломирането си е приет в петербургската балетна трупа на Имперския театър^[1], а през 1860 - в Мариинския театър.^[4] С времето се специализира в характерните танци - най-вече испански и италиански, с чиито изпълнения жъне огромен успех. ^[5].

През 1869 г. Мариус Петипа наследява Артур Сен-Леон като главен балетмайстор и Иванов става първи солист на Петербургския имперски балет. Сред ролите му са Феб и Клод Фроло от „Есмералда“, Солор в „Баядерка“, Конрад в „Корсар“.^[2] С възхода на Павел Гердт, Иванов започва да се занимава с режисура и балетни постановки.^[6]. От 1882 г. е режисьор^[3], а от 1885 - втори балетмайстор на Имперския театър и помощник на Петипа.^[1].

За последен път играе на сцена през 1893 г.^[6]^[2] В годините си е партнирал с Елена Андреяновна и Татяна Смирнова.^[2]

Умира на 24 декември (стар стил) 1901 г. в Петербург.

Постановки

1887 — „Омагьосаната гора“, Рикардо Дриго
1887 — „Гарлемский тюльпан“, Борис Фитингоф-Шел, съвместно с Петипа^[6]
1888 — „Севильская красавица“, в Красное село
1890 — „Шалость амура“ Александър Фридман, в Красное Село, после в Мариински
1890 — „Половецки танци“, Александър Бородин, (първа постановка)
1891 — „Праздник лодочников“, Александър Фридман, в Красное Село
1892 — славянски танци от първо и второ действие на операта-балет „Млада“, Николай Римский-Корсаков
1892 — „Лешникотрошачката“, Пьотр Илич Чайковски ^[7]. Иванов поставя хореографията за премиерата, поради влошеното здравословно състояние на Петипа, въпреки че последният е споменат на афишите.
1893 — Вълшебната флейта, Рикардо Дриго
1893 — „Пепеляшка“, Борис Фитингоф-Шел (балът във второ действие)
1895 — „Лебедово езеро“, Чайковски — сцените край езерото във 2. действие; в 4. действие съвместно с Петипа, вкл. танца на малките лебеди - едно от най-известните па-де-катр, венецианския танц и унгарския танц.
1896 — „Ацис и Галатея“, Андрей Кадлец
1897 — „Дочь Микадо“, Василий Врангел
1900 — Унгарска рапсодия, Ференц Лист. Първоначално част от „Конче-вихрогонче“ на Цезар Пуни, впоследтвие част от абсолвентсите концети на Академия „Ваганова“.
„Силвия“, Лео Делиб - постановката е довършен от Павел Гердт
„Египетски нощи“ - замислена от Иванов, изпълнена от Михаил Фокин^[6].

Педагогическа дейност

От 1585 г. води класически танц в малките девически класове в Петербургското театрално училище^[6]^[7]. Сред ученичките му са: Екатерина Вазем, Александра Вергина, Евгения Соколова, Мария Горшенкова, Варвара Никитина, Клавдия Куличевская, Олга Преображенская, Матилда Кшесинская, Агрипина Ваганова и много други бъдещи балерини и солистки на Мариинския театър.

Източници

↑ ^а ^б ^в Большая советская энциклопедия : [в 30 т.] / гл. ред. А. М. Прохоров. — 3-е изд. — М. : Советская энциклопедия, 1969—1978
↑ ^а ^б ^в ^г Суриц, Елизавета. Русский балет и его звезды. Борнмут, Паркстоун, 1998. ISBN 5-85270-135-1. с. 208.
↑ ^а ^б Энциклопедический словарь Петербурга
↑ Российская Информационная Сеть
↑ Биографический словарь. Иванов Лев Иванович
↑ ^а ^б ^в ^г ^д Иванов в Энциклопедии балета
↑ ^а ^б Энциклопедический словарь. Иванов Лев Иванович

[bse-1] а ^б ^в Большая советская энциклопедия : [в 30 т.] / гл. ред. А. М. Прохоров. — 3-е изд. — М. : Советская энциклопедия, 1969—1978

[Суриц-2] а ^б ^в ^г Суриц, Елизавета. Русский балет и его звезды. Борнмут, Паркстоун, 1998. ISBN 5-85270-135-1. с. 208.

[encspb-3] а ^б Энциклопедический словарь Петербурга

[4] Российская Информационная Сеть

[био-5] Биографический словарь. Иванов Лев Иванович

[enc-6] а ^б ^в ^г ^д Иванов в Энциклопедии балета

[biograf2-7] а ^б Энциклопедический словарь. Иванов Лев Иванович

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

@@ Ред 10: / Ред 10: @@
 == Биография ==
-Иванов е роден на 18 февруари (стар стил) 1834 г. в [[Москва]]<ref name="bse"> Большая советская энциклопедия : [в 30 т.] / гл. ред. А. М. Прохоров. — 3-е изд. — М. : Советская энциклопедия, 1969—1978</ref>
+Иванов е роден на 18 февруари (стар стил) 1834 г. в [[Москва]]<ref name="bse"> Большая советская энциклопедия : [в 30 т.] / гл. ред. А. М. Прохоров. — 3-е изд. — М. : Советская энциклопедия, 1969—1978</ref>. Незаконороден (извънбрачно дете), до 3-годишна възраст расте във възптателен дом (дом за сираци), след което е осиновен.<ref name="Суриц">{{cite book |title= Русский балет и его звезды |last=Суриц |first=Елизавета |authorlink= |coauthors= |year=1998 |publisher=Паркстоун |location=Борнмут |isbn=5-85270-135-1 |pages=208 |url= |accessdate=}}</ref>
 От 1844 до 1852 г. учи в Санкт-Петербургското театрално училище (днес Руска балетна академия „А. И. Ваганова“) при [[Жан-Антоан Петипа]], Александър Пименов, Пиер Фредерик Малаверн и Емил Гредлю.<ref name="encspb">[http://encspb.ru/object/2803929739 Энциклопедический словарь Петербурга]</ref>. След дипломирането си е приет в петербургската балетна трупа на [[Имперски театър|Имперския театър]]<ref name="bse" />, а през 1860 - в [[Мариински театър|Мариинския театър]].<ref>[http://dictionaries.rin.ru/cgi-bin/detail.pl?sel=word&word=%C8%C2%C0%CD%CE%C2%20%CB%E5%E2%20%C8%E2%E0%ED%EE%E2%E8%F7 Российская Информационная Сеть]</ref>
 С времето се специализира в характерните танци - най-вече испански и италиански, с чиито изпълнения жъне огромен успех. <ref name="био">[http://dic.academic.ru/dic.nsf/biograf2/5922 Биографический словарь. Иванов Лев Иванович]</ref>.
-През 1869 г. [[Мариус Петипа]] наследява [[Артур Сен-Леон]] като главен [[балетмайстор]] и Иванов става първи солист на Петербургския имперски балет. С възхода на [[Павел Гердт]], Иванов започва да се занимава с режисура и балетни постановки.<ref name="enc">[http://www.ballet-enc.ru/html/i/ivanov.html Иванов в Энциклопедии балета]</ref>. От 1882 г. е режисьор<ref name="encspb" />, а от 1885 - втори балетмайстор на Имперския театър и помощник на Петипа.<ref name="bse" />.
+През 1869 г. [[Мариус Петипа]] наследява [[Артур Сен-Леон]] като главен [[балетмайстор]] и Иванов става първи солист на Петербургския имперски балет. Сред ролите му са Феб и Клод Фроло от „[[Есмералда (балет)|Есмералда]]“, Солор в „[[Баядерка]]“, Конрад в „[[Корсар (балет)|Корсар]]“.<ref name="Суриц" /> С възхода на [[Павел Гердт]], Иванов започва да се занимава с режисура и балетни постановки.<ref name="enc">[http://www.ballet-enc.ru/html/i/ivanov.html Иванов в Энциклопедии балета]</ref>. От 1882 г. е режисьор<ref name="encspb" />, а от 1885 - втори балетмайстор на Имперския театър и помощник на Петипа.<ref name="bse" />.
-За последен път играе на сцена през 1893 г.<ref name="enc" />. В годините си е партнирал с Елена Андреяновна и Татяна Смирнова.
+За последен път играе на сцена през 1893 г.<ref name="enc" /><ref name="Суриц" /> В годините си е партнирал с Елена Андреяновна и Татяна Смирнова.<ref name="Суриц" />
 Умира на 24 декември (стар стил) 1901 г. в Петербург.