Разлика между версии на „Димитър Буйнозов“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
Пъртината на времето оставя своя отпечатък върху част от творческите му изяви – „Червено и кафяво“ (1982) на Асен Шопов в телевизията, „Откраднатият влак“ (1971) на [[Владимир Явчев]] и „Над Сантяго вали“ (1976) на [[Елвио Сото]] в киното, които все пак с постигнатото ниво си остават част от творческата му биография.
 
Димитър Буйнозов изпитва и тръпката от участията си в първите по - значими телевизионни постановки в България – „12 разгневени мъже“ (1965) на [[Вили Цанков]], „Вампир“ (1970) на [[Георги Аврамов (режисьор)|Георги Аврамов]], „Рожден ден“ (1971), „Рози за доктор Шомов“ (1973), „Хъшове“ (1982) на [[Николай Савов]] и [[Димитрина Гюрова]], и популярността от въздействието на телевизионните сериали върху масовата българска публика – „С пагоните на дявола“ (1967) на [[Неделчо Чернев]], „По дирята на безследно изчезналите“ (1977) на [[Маргарит Николов]], „Черните рамки“ (1989) на [[Генчо Генчев]] и „Под игото“ (1991) на [[Янко Янков (режисьор)|Янко Янков]].
 
Буйнозов не изневерява на първата си любов – киното, въпреки че след постигнатите сериозни успехи в поредица от актуални през 60-те години на ХХ век антифашистки филми като „А бяхме млади“ (1961) на [[Бинка Желязкова]], „Пленено ято“ (1962) на Дучо Мундров и „13 дни“ (1964) на [[Стефан Сърчаджиев]], артистът повече присъства в него – „Не се обръщай назад“ (1971) на [[Людмил Кирков]], участва с амбициозни изяви в недооценени творби като „Въздушният човек“ (1980) на [[Киран Коларов]] или с великолепни поддържащи роли в „Мера според мера“ (1981) на [[Георги Дюлгеров]], „Ева на третия етаж“ (1987) на [[Иванка Гръбчева]] и „Бащата на яйцето“ (1991) на [[Анри Кулев]].

Навигация