Огнище: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:История, ползвайки HotCat
м Unlinked: Печка, Отопление, Родина; форматиране: 2x кавички, 2x тире-числа, 2 интервала, 4+ параметъра, URL (ползвайки Advisor)
Ред 4: Ред 4:
'''Огнището''' е място, предназначено за разпалване и поддържане на открит [[огън]].
'''Огнището''' е място, предназначено за разпалване и поддържане на открит [[огън]].


[[Човек|Хората]] изграждат и използват огнища от най-дълбока древност. В [[пещера|пещерните]] [[Седиментни скали|седименти]] от епохата на [[палеолит]]а се откриват оръдия от [[кремък]], [[кост]] и [[рог]], огнища, [[керамика]], и кости на убити животни.<ref>{{Цитат периодика| last = Иванова | first = Стефанка | authorlink = | coauthors = | year = | month = | title = Ролята на пещерите в живота на праисторическия човек | journal = Национален Археологически институт с музей при БАН | volume = | issue = | pages = 6 | doi = | id = | url =http://hinko.org/hinko/Dowloads/10/X-52.pdf | format = | accessdate =20.08.2016 }}</ref>
[[Човек|Хората]] изграждат и използват огнища от най-дълбока древност. В [[пещера|пещерните]] [[Седиментни скали|седименти]] от епохата на [[палеолит]]а се откриват оръдия от [[кремък]], [[кост]] и [[рог]], огнища, [[керамика]], и кости на убити животни.<ref>{{Цитат периодика| last = Иванова | first = Стефанка | title = Ролята на пещерите в живота на праисторическия човек | journal = Национален Археологически институт с музей при БАН | pages = 6 | url =http://hinko.org/hinko/Dowloads/10/X-52.pdf | accessdate =20.08.2016 }}</ref>


Първите огнища са били изградени от няколко [[скала|камъка]], подредени в [[окръжност|кръг]]. Древните хора обикновено ги изграждали при входа на [[пещера|пещерите]], които обитавали. Така освен, че предоставяло [[топлина]] и [[светлина]], огнището защитавало пещерата от [[хищници|диви зверове]] и [[насекоми]].
Първите огнища са били изградени от няколко [[скала|камъка]], подредени в [[окръжност|кръг]]. Древните хора обикновено ги изграждали при входа на [[пещера|пещерите]], които обитавали. Така освен, че предоставяло [[топлина]] и [[светлина]], огнището защитавало пещерата от [[хищници|диви зверове]] и [[насекоми]].


През [[Средновековие]]то, огнищата са примитивна [[камина]] или [[печка]], изработена от [[камък]] или [[тухла|тухли]] и използвана за [[готвене]], [[осветление]] и [[отопление]]. Тогава огнищата се разполагали в централната и най-важна част на [[къща]]та. Около домашното огнище се събирало цялото [[семейство]]. Така огнището в [[преносен смисъл]] се превръща в [[символ]] и [[архетип]] на [[дом]]а.<ref>Желева-Мартинс, Д., “Огнището – архетип на дома” – В: “Български фолклор”, БАН, Институт по Фолклор, 1995, брой 1-2,с.89-101</ref>
През [[Средновековие]]то, огнищата са примитивна [[камина]] или печка, изработена от [[камък]] или [[тухла|тухли]] и използвана за [[готвене]], [[осветление]] и отопление. Тогава огнищата се разполагали в централната и най-важна част на [[къща]]та. Около домашното огнище се събирало цялото [[семейство]]. Така огнището в [[преносен смисъл]] се превръща в [[символ]] и [[архетип]] на [[дом]]а.<ref>Желева-Мартинс, Д., „Огнището – архетип на дома“ – В: „Български фолклор“, БАН, Институт по Фолклор, 1995, брой 1 – 2,с.89 – 101</ref>


Съвременният [[човек]] изгражда и използва огнища основно за [[развлечение]], най-често по време на [[пикник]]. По същество, [[барбекю]]то е модернизирано огнище.
Съвременният [[човек]] изгражда и използва огнища основно за [[развлечение]], най-често по време на [[пикник]]. По същество, [[барбекю]]то е модернизирано огнище.


Огнищата се използват и с [[церемония|церемониална]] цел, както [[Олимпийски огън|Олимпийският огън]] и [[Вечен огън|вечният огън]], в памет на загиналите за [[родина]]та [[войник|войници]].
Огнищата се използват и с [[церемония|церемониална]] цел, както [[Олимпийски огън|Олимпийският огън]] и [[Вечен огън|вечният огън]], в памет на загиналите за родината [[войник|войници]].


== Източници ==
== Източници ==
Ред 18: Ред 18:


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [http://www.comfort.bg/bg/%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%BE/view/577.html Стъпка по стъпка как да построите огнище]
* [http://www.comfort.bg/bg/интересно/view/577.html Стъпка по стъпка как да построите огнище]


[[Категория:Интериорен дизайн]]
[[Категория:Интериорен дизайн]]

Версия от 10:40, 10 август 2017

Тази статия е за архитектурна конструкция. За епидемиологичният термин вижте Епидемиологично огнище.

Огнище в средновековна къща от 17 век

Огнището е място, предназначено за разпалване и поддържане на открит огън.

Хората изграждат и използват огнища от най-дълбока древност. В пещерните седименти от епохата на палеолита се откриват оръдия от кремък, кост и рог, огнища, керамика, и кости на убити животни.[1]

Първите огнища са били изградени от няколко камъка, подредени в кръг. Древните хора обикновено ги изграждали при входа на пещерите, които обитавали. Така освен, че предоставяло топлина и светлина, огнището защитавало пещерата от диви зверове и насекоми.

През Средновековието, огнищата са примитивна камина или печка, изработена от камък или тухли и използвана за готвене, осветление и отопление. Тогава огнищата се разполагали в централната и най-важна част на къщата. Около домашното огнище се събирало цялото семейство. Така огнището в преносен смисъл се превръща в символ и архетип на дома.[2]

Съвременният човек изгражда и използва огнища основно за развлечение, най-често по време на пикник. По същество, барбекюто е модернизирано огнище.

Огнищата се използват и с церемониална цел, както Олимпийският огън и вечният огън, в памет на загиналите за родината войници.

Източници

  1. Иванова, Стефанка. Ролята на пещерите в живота на праисторическия човек // Национален Археологически институт с музей при БАН. с. 6. Посетен на 20.08.2016.
  2. Желева-Мартинс, Д., „Огнището – архетип на дома“ – В: „Български фолклор“, БАН, Институт по Фолклор, 1995, брой 1 – 2,с.89 – 101

Външни препратки