Проспер Мериме: Разлика между версии
допълнения в шаблона, + картинка |
м Disambiguated: Кан → Кан (Прованс-Алпи-Лазурен бряг) |
||
Ред 6: | Ред 6: | ||
| псевдоним = |
| псевдоним = |
||
| място на раждане = [[Париж]], [[Франция]] |
| място на раждане = [[Париж]], [[Франция]] |
||
| място на смърт = [[Кан]], [[Франция]] |
| място на смърт = [[Кан (Прованс-Алпи-Лазурен бряг)|Кан]], [[Франция]] |
||
| работил = [[писател]], [[драматург]], [[историк]], [[археолог]] |
| работил = [[писател]], [[драматург]], [[историк]], [[археолог]] |
||
| националност = {{FRA}} |
| националност = {{FRA}} |
Версия от 18:54, 19 август 2017
Проспер Мериме Prosper Mérimée | |
Роден | 28 септември 1803 г. |
---|---|
Починал | 23 септември 1870 г. |
Професия | писател, драматург, историк, археолог |
Националност | Франция |
Жанр | пиеса, роман, разказ, новела |
Известни творби | Кармен (1845) |
Награди | |
Подпис | |
Уебсайт | |
Проспер Мериме в Общомедия |
Проспер Мериме (Шаблон:Lang-fr, 1803 – 1870) е френски драматург, историк, археолог и автор на литературни разкази (новели). Една от неговите новели служи като основа за операта Кармен. Член е на Френската академия от 1845.
Биография
Мериме е роден в Париж на 28 септември 1803, а според други източници – на 27 септември 1803. Завършва право в Сорбоната през 1823, а освен това учи и гръцки, испански, английски и руски език. Той е един от първите преводачи на руска литература (Пушкин, Гогол и Тургенев) във Франция.
Увлича се по мистицизма, историята и необикновеното. Повлиян е от историческата белетристика на сър Уолтър Скот и жестокостта и психологическата драма в творчеството на Александър Сергеевич Пушкин. Действието в много от разказите и мистериите на Мериме се развива в чужди държави, като писателя най-вече вдъхновяват Испания и Русия.
През 1830 е назначен на работа като главен инспектор по историческите монументи. С нюх на археолог и необикновена лингвистическа дарба, той е признат за забележителен учен. Увлича се по чертежите и строителството, като за първото има практически умения. Публикува много дописки.
Мериме се сприятелява с графиня Монтийо в Испания през 1830. Когато Евгения, дъщерята на графинята, става императрица на Франция през 1853, Мериме става сенатор.
Умира в Кан на 23 септември 1870.
Избрано творчество
- Cromwell (1822) – първата му пиеса.
- Le Théâtre de Clara Gazul (1825)
- La Guzla (Гусла, 1827)
- La Jacquerie (1828)
- La Chronique du temps de Charles IX (Летопис за Карл IX, 1829) – роман за придворния живот във Франция.
- Mosaïque (1833) – сборник от разкази.
- Notes de voyages (1835 – 40) – пътеписи от Гърция, Испания, Турция и Франция.
- Colomba (Коломба, 1840) – първата му известна новела, в която млада корсиканка принуждава брат си да извърши убийство заради вендета.
- Carmen (Кармен, 1845) – друга известна новела, която разказва историята на невярна циганка, убита от влюбен в нея войник. Кармен по-късно е направена на опера от Жорж Бизе през 1875.
- Lokis (1869) – произведение за свръхестественото.
- La Chambre bleue (1872) – също със свръхестествена нотка.
- Lettres à une inconnue (1874) – сборник от писма от Мериме до Жени Дакин, публикуван посмъртно.
Външни препратки
|