Разлика между версии на „Английска ренесансова литература“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
редакция без резюме
(Премахната редакция 8372719 на A.alexandrovaaa (б.))
Етикет: Връщане
м
{{без източници|10:24, 2 февруари 2018 (UTC)}}
{{обработка|форматиране}}
'''Английски ренесанс''' е термин''', който описва културното и художествено направление в Англия от ранния 16-ти до ранния 17 век<ref>[[Симеон Хаджикосев]], [[Огнян Ковачев]]</ref>. Свързва се с Ренесанса в Европа, за чието начало се възприема северна Италия през 14 век. Този период в английската история е наричан "ерата на Шекспир" или "Елизабетинска епоха"
<references group="https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%85%D0%B0" />на имената на най - известния автор и на най-известния монарх през [[Английски Ренесанс|Английския ренесанс]]; струва си обаче да се отбележи, че това е подвеждащо - Шекспир не е бил особено известен писател за времето си, а Английският ренесанс обхваща време както преди, така и след властта на Елизабет. Нарича се преломна епоха, защото в този период общественото и културното развитие на европейските страни излиза от средновековието и се формират характерните черти на съвременната европейска цивилизация. Терминът Ренесанс - възраждане е възприет за означаване на засиления интерес към античността, но с нагласата за новаторство.Английският и испанският Ренесанс са най-късната и най-зрялата форма на европейския Ренесанс. Английските историци на литературата индентифицират отечествения си Ренесанс с епохата на Тюдорите (1485 – 1603) . Според концепцията на М.Минков периода от 1612 г. до 1660 г. е обозначен като „Възход на барока“. Възможно е да се направи паралел между големия английски поет '''Джон Дън (1572 - 1631''') с испанеца Луис де Гонгора (1561 – 1627) т.е. Ренесансови творци белязани с печата на барока. Барокови елементи се откриват и в драмите на Шекспир, и в неговия мироглед след 1600 г. В този смисъл обосноваването на барока и дори противопоставянето му спрямо ренесансовата култура и литература е методологично неправилно и неплодотворно. Ренесансът се дели на два големи периода: ранен ренесанс и висок ренесанс. През ранния ренесанс доминира представата за оптимистичния характер на възприемането на света, а през високия ренесанс предимство си намира страната на критичното и песимистично анализиране на човешкото битие. В основата на ренесанса стои антропоцентризма - човекът е висшата ценност на битието и само той е мярка за всичко около нас. Най – значителна фигура на Ранния английски ренесанс безспорно е Томас Мор
(1478 – 1535 ) .
<references group="https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%94%D1%8A%D0%BD" />) с испанеца Луис де Гонгора (1561 – 1627) т.е. Ренесансови творци белязани с печата на барока. Барокови елементи се откриват и в драмите на Шекспир, и в неговия мироглед след 1600 г. В този смисъл обосноваването на барока и дори противопоставянето му спрямо ренесансовата култура и литература е методологично неправилно и неплодотворно. Ренесансът се дели на два големи периода: ранен ренесанс и висок ренесанс. През ранния ренесанс доминира представата за оптимистичния характер на възприемането на света, а през високия ренесанс предимство си намира страната на критичното и песимистично анализиране на човешкото битие. В основата на ренесанса стои антропоцентризма - човекът е висшата ценност на битието и само той е мярка за всичко около нас. Най – значителна фигура на Ранния английски ренесанс безспорно е '''Томас Мор'''
<references group="https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%81_%D0%9C%D0%BE%D1%80" />(1478 – 1535 ) .
 
=== ТОМАС МОР ===
[[Файл:Hans Holbein, the Younger - Sir Thomas More - Google Art Project.jpg|мини|Авторът на забележителната творба “Утопия”* е не само писател, но и политик и религиозен деец. Много дълго Томас Мор се колебае в избора си между Бог и държавността. Но в крайна сметка избира светското, макар и да води много аскетичен живот.]]
ТОМАС МОР е роден в Лондон в семейство на съдия. Още от малък проявява забележителни способности и привлича вниманието на кардинал Джон Мортън, архиепископ на Кентърбъри и бъдещ лорд – канцлер. Джон Мотън отглежда Томас Мор и когато той става на 15 години го изпраща на свои разноски като студент в Оксфорд. Там Мор учи хуманитарни науки, право и теология, като доразвива блестящите си разностранни способности. Скоро след завършването на университета Т.Мор бива избран за член на долната камара на парламента, известна със своята опозиция спрямо крал Хенри VII. Хенри VII предприема репресии, бащата на Томас Мор попада в затвора, а самият той е принуден да се крие. След смъртта н [[Хенри VII]] новият крал оценява способностите на младия хуманист и го привлича в двора. Дълги години Мор е член на кралския съвет и изпълнява по поръчение на владетеля важни дипломатически мисии в чужбина. По–късно става и лорд–канцлер. Въпреки, че през целия си живот Томас Мор е бил погълнат от практическата работа като високопоставен кралски чиновник, той никога не изоставя дейността си на писател хуманист. Писал стихове на латински и английски. Превежда на английски съчиненията на по–рано починалия италиански хуманист [[Джовани Пико дела Мирандола|Пико дела Мирандола]] (1463 – 1494), придружени от коментар и биография. Мор е също основоположник на същинската английска историография с недовършената си „История на крал Ричард III”, отпечатана за първи път осем години след екзекуцията му. Половин столетие по–късно тази книга е основният източник за Шекспир при написването на прочутата му историческа драма. Но славата си на хуманист Мор дължи главно на книгата си „ Утопия“, която е първи опит за справедлив обществен проект през епохата на Високия ренесанс в европейската литература. Мор е успял да завърши ръкописа си във Фландрия ( Брюге), като отпечатването и е възложено на Петрус Егидий , на когото е посветено сърдечно четиристранрчно посвещение. Подобно на Еразмовата „ Похвала на Глупостта“ книгата обхваща стотина страници и е написана на латински език. Първото издание е през 1516г в град Лувен, а първото английско издание е осъществено едва през 1551г , като творбата е била преведена от латински на английски. Ръкописният оригинал не е съхранен. Пълното заглавие на латински гласи „Златна книга, не по-малко полезна, отколкото забавна, за най–доброто държавно устройство и за новия остров Утопия“ . Макар диалогът да заема съществено място и в книгата, авторът избира белетристична рамка за повествованието; Рамката е с подчертано реалистично съдържание, авторът разказва от свое име пребиваването по държавни дела в Бюрге и по време на паузата между преговорите се отбил в Антверпен при Петрус Егидий. Всъщност това е схема на действителните обстоятелства около издаването на книгата , но в белестричнта рамка е въведен един измислен герой – португалецът Рафаил Хитлодей, моряк и пътешественик ,с когото Петрус Егидий запознава Мор.Той бил взел участие в три от четири последни морски пътешествия, при последното от тях останал из новите земи , където прекарал пет години. Именно тогава Хитлодей попаднал на невероятния остров Утопия.По традиция по–голямо внимание се обръща на втората част от книгата, съдържаща социалния проект на Томас Мор за справеделиво общество. Не по-малко значима е първата по-кратка част, в която авторът подлага на остра критика съвременното общество.
За упадъка на английската поезия към края на XVв и началото на XVIв английските историци на литературата са склонни да винят преди всичко [[Джефри Чосър|Чосър]]. Обновяването на английската лирика в началото на XVI в преминава под знака на италианското влияние и възприемане на новите поетични жанрове. Реформата в английската поезия се осъществява главно през 30-те и 40-те години и съвпада с края на управлението на [[Хенри VIII|Хенри VIII.]] Поетите, които я осъществяват, са близките до двора Томас Уайът и Хенри Хауърд, граф Съри.
 
=== ТОМАС УАЙЪТ ===
[[Файл:Tomwyat.JPG|мини|'''Сър Томас Уайът''' (на [[Английски език|английски]]: ''Sir Thomas Wyatt'') ([[1503]] – [[11 октомври]] [[1542]] г.) е един от първите поети на [[Английски ренесанс|английския ренесанс]]. Той въвежда стихотворната форма [[сонет]] в английската литература.]]
'''ТОМАС УАЙЪТ''' (1503 -1542) е роден в замъка [[Алмингтън|Алингтън]] в графство Кент в старинна аристокатична фамилия. Завършва образоване в Кембридж постъпва на дипломатическа служба Баща му е един от от членовете на личния съвет на края Хенри VII и остава доверен съветник, когато през1509г. на трона се възкачва [[Хенри VIII]]. След образованието си в колежа Св. Йоан, Кеймбридж, Томас Уайът също се присъединява към кралския двор като майордом. През 1520 г. Уайът се жени за Елизабет Брук (1503 – 1560), дъщеря на лорд Кобхам, която ражда през 1521 г. Томас Уайът млади, единствен син на поета и водач на бунта на Уайът срещу нововъзкачилата се на трона кралица Мери I. През 1524 г. Хенри VIII назначава Томас Уайът за посланик, а през 1525 г. Уайът се разделя с жена си, обвинявайки я в прелюбодеяние. През 1526 г. придружава сър Томас Чейни на дипломатическа мисия във Франция сър Джон Ръсел във Венеция и Ватикана през 1527 г. Той е произведен Върховен маршал на Кале (1528 – 1530) и Комисар на мира (съдия) в Есекс през 1532 г.
По образеца на Петрарка твърде популярни в началото на 80-те години стават сонетните цикли, посветени на дама. Началото полага Филип Сидни с цикъла „Астрофел и Стела“ написана около 1579г. През 1592г се появява цикъла „Дилайя“ на Даниел, още същата година излиза и „Диана“ на Кенстейбъл. Най–големите сонетисти на епохата са безспорно Сидни, Спенсър и Шекспир, а сред всички значителни поети стои и [[Кристофър Марлоу|Кристофър Малоу,]] който подобно на Шекспир е бил драматург. [[Филип Сидни]] и [[Едмънд Спенсър]] са почти неразделни в историята на английската поезия, но двамата са твърде различни и по-скоро се допълват.
 
=== Едмънд Спенсър ===
[[Файл:EdmundSpenser.jpg|мини|'''Едмънд Спенсър''' ([[1552]] – [[13 януари]] [[1599]]) е виден английски поет, поет лауреат, най-известен със своята епична поема ''[[Кралицата на феите]]'', възхваляваща посредством фантастична [[алегория]] династията [[Тюдор]] и кралица [[Елизабет I]] (Глориана).]]
'''Едмънд Спенсър''' (1552-1599) е най- значителният поет на английския Ренесанс. След като завършил колеж в Кемридж, младия Спенсър станал секретар на граф Лейстър. През тези години поетът създава първата си значителна творба „Овчарски календар“, която посвещава на Ф. Сидни. Първата публикация на младия поет бил преводът на шест сонета от [[Франческо Петрарка|Петрарка]] в 1569г. Като лирик той е известен главно с цикъла си от 88 сонета, озаглавен по италиански модел „ Аморети“ . Цикъла е посветен на бъдещата съпруга на поета Елизабет Бойл, като част от него е завършен след сватбата. Вероятно поради това сонетите са по-скоро банално подражение на Петрарка. Спенсър е автор на още една сватбена песен „Проталамий“, посветен на сватбата на високопоставен покровител. В младите си години поетът написал и „ Химни на любовта и красотата“ , които по- късно му се сторили елементарни и написал палинодии под заглавие „ Химни на Божествената любов и на Божествената красота“. Безспорно внимание заслужава късният сборник на Спенсър „ Жалби „ , където се откроява елегията, „ Отломките на времето“, епитафията „Астрофел“, написана по повод смъртта на Фили Сидни, както и поемата „ Приказка на майка Хюбард“. Сред късните работи на поета внимание заслужава и поемата „Завръщането на Колин Клаут“, съдържаща както автобиографични, така и сатирични черти. Според концепцията на Спенсър всеки приказен образ е трябвало да се раздвоява между традиционното си значение в алегорическата литература и съвременността . Сред големите английски ренесансови поети се откроява [[Кристофър Марлоу]] (1564-1593) .С основание го определят като най-даровитият сред непосредствените предшественици на [[Уилям Шекспир|Шекспир.]] И двамата са от буржоазен произход: бащата на Шекспир е ръкавичар, този на Марлоу – обущар. Родени са през една и съща година, но Марлоу започва литературната си кариера по -рано. Кристофър Марлоу е бил изключително даровит поет: писал сонети и други стихотворения, много от които не са се съхранили. Автор е на недовършената малка поема „ Херо и Леандър “.С „ Херо и Леандър“ поетът спомага за превръщането на епилия във водещ жанр в елизабетинската поема. За разлика от големия стихотворен епос, наложен от Ед. Спенсър с „Кралицаа на феите“, епилият представлява относителна кратка поема, с опростен сюжет обикновено взет от античната митология. „ Херо и Леандър“ останала недовършена поради неочакваната смърт на поета. Античните сюжети били обща черта на елизабетинските епилии. Като автор на епилии Шекпир се нарежда сред най – значителните елизабетински поети, а като сонетист е сред най-едромащабните европейски лирици. Шекспировата сонетна поредица отчетливо се дели на две различни по обем части: първите 129 сонета са посветени на приятеля, а останалите 25 на загадъчната „смугла „ лейди., В стиховете посветени на загадъчната любима , Шекспир е по-игрив и по–шеговит. Някои изследователи на творчеството му смятат, че Смуглата дама е проекция на противоречивата двойствена природа на самия поет, раздвоен между мъжкото и женското начало. В елизабетинска Англия се развиват водещите жанрови разновидности на романа – пасторалът и реалистичният роман. Ренесансовият пасторал е модерната модификация на античната идилия, съобразена с условностите за изискания живот на придворната аристокрация.
== ЕЛИЗАБЕТИНСКИ ТЕАТЪР И ДРАМА ==
Ренесансовият театър в Англия има няколко източника. Първият е установената традиция на средновековния театър. В Англия имало пътуващи актьорски групи, за които обаче не се знае нищо. Превръщането на театъра в публична институция с определен статут изиграва огромна роля за разцвета на драмата в епохата на Високия английски ренесанс. Интересът към драматичните представления бил всеобщ и засягал всички обществени слоеве. Поради това наред с градските възникват и частните театри. Основната разлика между тези два типа театри е била в публиката, за която били създадени. Градските театри били предназначени за масова публика, сред която преобладавали представители на социалните низини. В частните театри гастролирали детски групи. В елизабетинския театър жената има достъп, но само като зрител. Театърът е смятан за мъжко занимание, мъжка професия. Сцената на театъра имала твърде специфично устройство. Главната сцена била дървен подиум , ограден с ниски перила. Завеса отделяла главната сцена от втората, която се намира зад нея. Съществувала и трета сцена , използвана относително рядко. Тя се издигала като балкон над задната сцена. Там се разигравали някои специфични епизоди, като например [[Ромео и Жулиета|Ромео и Жулиета.]] Прочут комедиен актьор от времето на Високия ренесанс бил Ричард Тарлтън, докато за Шекспир било известно, че бил посредствен актьор. Особеностите на елизабетинския театър изключват наличието на богат декор. Бедността на декорацията била компенсирана от изключителна пищност на театралните костюми. Театърът бил любимото място за забавление, но и своеобразен народен университет. Затварян е само при чумни епидемии, когато смъртните случаи надхвърляли определена квота за седмицата. Един от най -значимите драматурзи преди Шекспир е Томас Кид. Твърде малко се знае за него. Най- прочутата му драма е „ Испанска трагедия“. С нея драматурга утвърждава жанра на т.нар кървава трагедия, която по същество е подражание на трагедиите на [[Сенека Стари|Сенека.]] С основание се смята, че „Испанската трагедия“ е оказала влияние върху Шекспир при написването на Хамлет.
<references group="доц. д-р Огнян Ковачев, лекционен курс" />
<references group="Симеон Хаджикосев, западноевропейска литература, 2000г" />
15

редакции

Навигация