Рожен (проход)

Вижте пояснителната страница за други значения на Рожен.

---

Рожен
Рожен Рожен 41.6689, 24.7383
Г. К.: 41° 40' 09'' N, 24° 44' 18'' E
Тип на обекта:	седловина
Данни
Надм. височина:	1436 m
държава:	България
планина:	Западни Родопи

Ливадите на прохода Рожен

Рожен е планински проход (седловина) в Южна България в централната част на Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи в Община Смолян, област Смолян.

Проходът е с дължина 11,2 km и с надморска височина на седловината 1436 m. Свързва долината на Чепеларска река (десен приток на Марица) на северозапад с долината на Бяла река (ляв приток на река Черна и част от басейна на Арда) на югоизток. Започва на 1350 m н.в. западно от село Проглед, при разклона за курорта Пампорово и се насочва на югоизток, нагоре по склона на Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи. След 3,2 km се изкачва на седловината на 1436 m н.в., от където започва стъмно и с множество завои спускане по югоизточния склон на рида. След 8 km слиза в село Соколовци, където завършва на 1046 m н.в.

Седловината е заета от обширни ливади и пасища, обградени от плоски била, обрасли с иглолистна растителност. В геоморфоложко отношение тя е от карстов произход – основата ѝ е от мраморизиран варовик и представлява безотточен мраморен карстов валог. От нея в северозападна и северна посока се отклоняват мощните западнородопски ридове Чернатица и Радюва планина.

Още от древността седловината е важен проход между Горнотракийската низина и долината на река Арда и Беломорието. Сега през прохода преминава участък от 11,2 km (от km 85,9 до km 97,1) от второкласния Републикански път II-86 Пловдив – Смолян – Рудозем – ГКПП Елидже - Ехинос (последната част в проект). От ляво на седловината, от североизток идва последният участък на третокласния Републикански път III-861 от Юговското ханче, град Лъки и село Джурково. Поради важното транспортно и стопанско значение на прохода пътят през него се поддържа целогодишно за преминаване на МПС.

По поляните на седловината в миналото редовно са провеждани фолклорни събори, които от няколко години са възобновени (последното издание е проведено през юли 2016). На връх Рожен, северно от седловината е изградена най-голямата българска обсерватория. Тя разполага с няколко телескопа, най-големият от които е с диаметър 2 метра.

Топографска карта

• Лист от карта K-35-74. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-86. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

• Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев. „Географски речник на България“. София, 1980. с. 414.