Нашице: Разлика между версии

Нашице
Našice
	Нашице Našice
— Град —
	град Нашице
	Нашице Координати: 45°28′59.99″ с. ш. 18°06′00″ и. д. / 45.483333° с. ш. 18.1° и. д.
Страна	Хърватия
Жупания	Осиешко-баранска жупания
Площ	205,2 km²
Надм. височина	157 m
Население	8173 души (2001)
Кмет	Йосип Милетич
Пощенски код	43500
Официален сайт	http://www.nasice.hr/hr/
	Нашице в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 23:01, 21 септември 2018

Нашице (Шаблон:Lang-hr) е град в източната част на Хърватия, Осиешко-баранска жупания.

Общи сведения

Нашице е разположен в Славония. Южно от града се издига невисоката планина Кръндия, а на север се простира обширна долина чак до брега на Драва.

Най-близко разположени и почти на еднакво разстояние от Нашице са градовете Джяково, на 34 км югоизточно, и Дони Михоляц на 33 км северно. На 46 км югозападно се намира Пожега, на 52 км източно е Осиек. Нашице е голям транспортен възел. През него минават шосе и жп линията Осиек — Вировитица — Копривница — Вараждин, също автомобилни пътища за Пожега, Дони Михоляц, Джяково и Славонски брод.

Градът е и индустриален център с развити дървообработваща и текстилна промишленост, циментов завод, хранително-вкусова промишленост. В околностите на Нашице има езера и развъдници и една от отличителните черти на местната икономика е риболовът.

История

Градът за първи път се споменава през 1229 г.^[1] През XV в. в него е построен францискански манастир, чиято църква е една от главните забележителности в града. Градът е завладян от османците през XVI в. и те го владеят до XVII в. като през този период той се оформя като едно от главните селища в района. През 1734 г. Нашице е придобит от аристократичния род Пеячевичи и остава тяхна собственост до 1945 г. Техният родов замък е запазен до наши дни^[2].

Население

При преброяването от 2001 г. населението на цялата община възлиза на 17 320 жители, от тях 8173 души живеят в самия град^[3]. Етническият състав според същото преброяване е следният:

15 145 души (87,44 %) хървати;
964 души (5,57 %) словенци;
727 (4,2 %) сърби;
34 (0,2 %) албанци^[4]

Забележителности

Францисканският манастир от XV в. Неговата църква, посветена на Св.Антоний от Падуа, претърпява щети при бомбардировките по време на Хърватската война за независимост.
Дворецът на графовете Пеячевичи заедно с живописния му парк. Днес в него се помещава музей.

Източници

[1] Povijest grada

[2] Povijest grada

[3] Population by sex and age, by settlements, CENSUS 2001

[4] Population by ethnicity, by towns/municipaities, CENSUS 2001

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 22: / Ред 22: @@
 | сайт             = http://www.nasice.hr/hr/
 }}
-[[File:Dvorac Pejačević. Našice.jpg|мини|дясно|Дворецът на рода Пеячевич|240 п]]
+[[Файл:Dvorac Pejačević. Našice.jpg|мини|дясно|Дворецът на рода Пеячевич|240 п]]
-'''Нашице''' ({{lang-hr|Našice}}) е град в източната част на [[Хърватия]],  [[Осиешко-баранска жупания]].
+'''Нашице''' ({{lang-hr|Našice}}) е град в източната част на [[Хърватия]], [[Осиешко-баранска жупания]].
 == Общи сведения ==
 Нашице е разположен в [[Славония]]. Южно от града се издига невисоката планина Кръндия, а на север се простира обширна долина чак до брега на [[Драва]].
 Най-близко разположени и почти на еднакво разстояние от Нашице са градовете Джяково, на 34 км югоизточно, и Дони Михоляц на 33 км северно. На 46 км югозападно се намира [[Пожега]], на 52 км източно е [[Осиек]]. Нашице е голям транспортен възел. През него минават шосе и жп линията [[Осиек]] — [[Вировитица]] — [[Копривница]] — [[Вараждин]], също автомобилни пътища за Пожега, Дони Михоляц, Джяково и [[Славонски брод]].
 Градът е и индустриален център с развити дървообработваща и текстилна промишленост, [[Циментова промишленост|циментов завод]], хранително-вкусова промишленост. В околностите на Нашице има езера и развъдници и една от отличителните черти на местната икономика е риболовът.
 == История ==
@@ Ред 36: / Ред 36: @@
 == Население ==
-При преброяването от 2001 г. населението на цялата община възлиза на 17 320 жители, от тях 8 173 души живеят в самия град<ref>[https://www.dzs.hr/Eng/censuses/Census2001/Popis/E01_01_01/e01_01_01_zup14-2780.html Population by sex and age, by settlements, CENSUS 2001]</ref>.
+При преброяването от 2001 г. населението на цялата община възлиза на 17 320 жители, от тях 8173 души живеят в самия град<ref>[https://www.dzs.hr/Eng/censuses/Census2001/Popis/E01_01_01/e01_01_01_zup14-2780.html Population by sex and age, by settlements, CENSUS 2001]</ref>.
 Етническият състав според същото преброяване е следният:
-*15 145 души (87,44 %) [[хървати]];
+* 15 145 души (87,44 %) [[хървати]];
-*964 души (5,57 %) [[словенци]];
+* 964 души (5,57 %) [[словенци]];
-*727 (4,2 %) [[сърби]];
+* 727 (4,2 %) [[сърби]];
-*34 (0,2 %) [[албанци]]<ref>[https://www.dzs.hr/Eng/censuses/Census2001/Popis/E01_02_02/E01_02_02_zup14.html Population by ethnicity, by towns/municipaities, CENSUS 2001]</ref>
+* 34 (0,2 %) [[албанци]]<ref>[https://www.dzs.hr/Eng/censuses/Census2001/Popis/E01_02_02/E01_02_02_zup14.html Population by ethnicity, by towns/municipaities, CENSUS 2001]</ref>
 == Забележителности ==
-*[[Францискански орден|Францисканският]] манастир от XV в. Неговата църква, посветена на Св.Антоний от Падуа, претърпява щети при бомбардировките по време на [[Хърватска война за независимост|Хърватската война за независимост]].
+* [[Францискански орден|Францисканският]] манастир от XV в. Неговата църква, посветена на Св.Антоний от Падуа, претърпява щети при бомбардировките по време на [[Хърватска война за независимост|Хърватската война за независимост]].
-*Дворецът на графовете [[Пеячевичи]] заедно с живописния му парк. Днес в него се помещава музей.
+* Дворецът на графовете [[Пеячевичи]] заедно с живописния му парк. Днес в него се помещава музей.
 == Източници ==
 <references />
 {{Градове в Хърватия}}
 [[Категория:Градове в Хърватия]]