Гръцки езици: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м в.пр. -->век пр.; козметични промени
Редакция без резюме
Ред 13: Ред 13:
}}
}}


'''Елински езици''' (или най-общо ''гръцки'' езици) е обобщаващо название, термин от историческата [[лингвистика]] за целия клон от [[Индоевропейски езици|семейството на индоевропейските езици]] включващ различните форми, варианти и диалекти на [[гръцки език|гръцкия]] и античните му "побратими". По съвременните и традиционни класификации, елинският клон има ''само една група'' и тя е гръцката езикова група; в този смисъл ''гръцки езици'' и ''елински езици'' са в повечето случаи [[синоним]]и. <ref name="Browning">Browning (1983), ''Medieval and Modern Greek'', Cambridge: Cambridge University Press.</ref><ref name="JosephPhilippaki">Joseph, Brian D. and Irene Philippaki-Warburton (1987): ''Modern Greek''. London: Routledge, p. 1.</ref> и като такъв се припокрива напълно с гръцки език. Терминът е уместен, за да се опише историческия контекст на други езици групирани с гръцкия (било днес или в [[античност]]та), които са принадлежали в тази група и са били достатъчно обособени и отделни, както и неразбираеми за съответни говорители от различни езици.
'''Елински езици''' (или най-общо ''гръцки'' езици) е обобщаващо название, термин от историческата [[лингвистика]] за целия клон от [[Индоевропейски езици|семейството на индоевропейските езици]] включващ различните форми, варианти и диалекти на [[гръцки език|гръцкия]] и античните му „побратими“. По съвременните и традиционни класификации, елинският клон има ''само една група'' и тя е гръцката езикова група; в този смисъл ''гръцки езици'' и ''елински езици'' са в повечето случаи [[синоним]]и. <ref name="Browning">Browning (1983), ''Medieval and Modern Greek'', Cambridge: Cambridge University Press.</ref><ref name="JosephPhilippaki">Joseph, Brian D. and Irene Philippaki-Warburton (1987): ''Modern Greek''. London: Routledge, p. 1.</ref> и като такъв се припокрива напълно с гръцки език. Терминът е уместен, за да се опише историческия контекст на други езици групирани с гръцкия (било днес или в [[античност]]та), които са принадлежали в тази група и са били достатъчно обособени и отделни, както и неразбираеми за съответни говорители от различни езици.


== Древногръцки и древномакедонски езици ==
== Древногръцки и древномакедонски езици ==
Степента на близост или отдалеченост между [[Древногръцки език|древногръцкия]] и древномакедонския не е напълно определена. Терминът ''елински езици'' обединява тези две издънки на същия клон от индоевропейското езиково семейство. В този смисъл, древномакедонският език не е просто побратим или диалект на древногръцкия, а пълноправен език извън групата на гръцките диалекти<ref>B. Joseph (2001): "Ancient Greek". In: J. Garry et al. (eds.) ''Facts about the World's Major Languages: An Encyclopedia of the World's Major Languages, Past and Present.'' ([http://www.ling.ohio-state.edu/~bjoseph/articles/gancient.htm Online Paper])</ref><ref>[http://linguistlist.org/forms/langs/get-familyid.cfm?CFTREEITEMKEY=IEG Linguist List]</ref>. Древномакедонският език няма общо със съвременните езици на [[Балкански полуостров|Балканите]]. Бил е говорим език в [[Древна Македония]] през първото хилядолетие преди новата ера. Заменен е постепенно от настъпващия [[колония|език на колонизацията]] - ''[[койне]]''. През [[4 век пр.н.е]] древните гърци използват койне, който става ''[[лингва франка]]'' на цялото [[Средиземно море|Средиземноморие]] и напълно маргинализира древномакедонския<ref>Eugene N. Borza (1992) [http://books.google.com/books?id=614pd07OtfQC&pg=PA94#v=onepage&q=&f=false ''In the Shadow of Olympus: The Emergence of Macedon''], p. 94 (citing Hammond); G. Horrocks, ''Greek: A History of the Language and its Speakers'' (1993), ch.4.1.</ref>. От езика са останали само ограничен обем фрагменти, най-вече съдържащи лични имена<ref name="TilesInAMultilingualMosaic">{{cite book|author=Michael G. Clyne, Sandra Kipp|title=Tiles in a multilingual mosaic: Macedonian, Filipino and Somali in Melbourne|publisher=Pacific Linguistics|year=2006|page=21|url=http://books.google.com/books?id=oEdiAAAAMAAJ&q=%22ancient+macedonian+language%22&dq=%22ancient+macedonian+language%22&lr= | isbn=9780858835696}}</ref>
Степента на близост или отдалеченост между [[Древногръцки език|древногръцкия]] и древномакедонския не е напълно определена. Терминът ''елински езици'' обединява тези две издънки на същия клон от индоевропейското езиково семейство. В този смисъл, древномакедонският език не е просто побратим или диалект на древногръцкия, а пълноправен език извън групата на гръцките диалекти<ref>B. Joseph (2001): „Ancient Greek“. In: J. Garry et al. (eds.) ''Facts about the World's Major Languages: An Encyclopedia of the World's Major Languages, Past and Present.'' ([http://www.ling.ohio-state.edu/~bjoseph/articles/gancient.htm Online Paper])</ref><ref>[http://linguistlist.org/forms/langs/get-familyid.cfm?CFTREEITEMKEY=IEG Linguist List]</ref>. Древномакедонският език няма общо със съвременните езици на [[Балкански полуостров|Балканите]]. Бил е говорим език в [[Древна Македония]] през първото хилядолетие преди новата ера. Заменен е постепенно от настъпващия [[колония|език на колонизацията]] – ''[[койне]]''. През [[4 век пр.н.е]] древните гърци използват койне, който става ''[[лингва франка]]'' на цялото [[Средиземно море|Средиземноморие]] и напълно маргинализира древномакедонския<ref>Eugene N. Borza (1992) [http://books.google.com/books?id=614pd07OtfQC&pg=PA94#v=onepage&q=&f=false ''In the Shadow of Olympus: The Emergence of Macedon''], p. 94 (citing Hammond); G. Horrocks, ''Greek: A History of the Language and its Speakers'' (1993), ch.4.1.</ref>. От езика са останали само ограничен обем фрагменти, най-вече съдържащи лични имена<ref name="TilesInAMultilingualMosaic">{{cite book|author=Michael G. Clyne, Sandra Kipp|title=Tiles in a multilingual mosaic: Macedonian, Filipino and Somali in Melbourne|publisher=Pacific Linguistics|year=2006|page=21|url=http://books.google.com/books?id=oEdiAAAAMAAJ&q=%22ancient+macedonian+language%22&dq=%22ancient+macedonian+language%22&lr= | isbn=9780858835696}}</ref>
[[Файл:AncientGreekDialects_(Woodard)_en.svg|мини|Гръцките диалекти възникват въз основа на географска разделеност или колонизиране. Карта на [[старогръцки език|старогръцките диалекти]].]]
[[Файл:AncientGreekDialects_(Woodard)_en.svg|мини|Гръцките диалекти възникват въз основа на географска разделеност или колонизиране. Карта на [[старогръцки език|старогръцките диалекти]].]]


== Еволюция на гръцките езици ==
== Еволюция на гръцките езици ==
Някои лингвисти продължава да използват обобщаващото понятие ''Елински език'', макар и в по тесен смисъл, за да обхванат в обща рамка няколкото съвременни форми, които се възприемат като отделни езици<ref>'''бел. пр.:''' Когато говорещите не могат да комуникират, говорейки всеки собствения си език, става дума за два отделни и обособени езика ''на базата на взаимна неразбираемост''</ref><ref name="Mosely">Mosely, Christopher (2007): ''Encyclopedia of the World's Endangered Languages.'' London: Routledge, p. 232.</ref> и за да се разграничат от термина "гръцки език", който предполага съвременния гръцки език. Статут на отделен език най-често се приписва на [[Цаконски език|цаконския език]],<ref name="Mosely"/> за който се смята че е единствен наследник на [[Дорийски езици|дорийския]], а не на [[Атически диалект|атическия]], следван от [[Понтийски език|понтийския]] и [[Кападокийски език|кападокийския]] от [[Анатолия]]<ref>[[Ethnologue]]: [http://www.ethnologue.com/show_family.asp?subid=90065 Family tree for Greek].</ref>
Някои лингвисти продължава да използват обобщаващото понятие ''Елински език'', макар и в по тесен смисъл, за да обхванат в обща рамка няколкото съвременни форми, които се възприемат като отделни езици<ref>'''бел. пр.:''' Когато говорещите не могат да комуникират, говорейки всеки собствения си език, става дума за два отделни и обособени езика ''на базата на взаимна неразбираемост''</ref><ref name="Mosely">Mosely, Christopher (2007): ''Encyclopedia of the World's Endangered Languages.'' London: Routledge, p. 232.</ref> и за да се разграничат от термина „гръцки език“, който предполага съвременния гръцки език. Статут на отделен език най-често се приписва на [[Цаконски език|цаконския език]],<ref name="Mosely"/> за който се смята че е единствен наследник на [[Дорийски езици|дорийския]], а не на [[Атически диалект|атическия]], следван от [[Понтийски език|понтийския]] и [[Кападокийски език|кападокийския]] от [[Анатолия]]<ref>[[Ethnologue]]: [http://www.ethnologue.com/show_family.asp?subid=90065 Family tree for Greek].</ref>


Езикът [[грико]] или ''италийота'' от южна [[Италия]] също е неразбираем за стандартно-гръкоговорещите<ref>N. Nicholas (1999), ''The Story of Pu: The Grammaticalisation in Space and Time of a Modern Greek Complementiser''. PhD Disseration, University of Melbourne. p. 482f. ([http://www.tlg.uci.edu/~opoudjis/thesis/thesis9.pdf PDF])</ref>, за отделен статут се споменава и [[Кипърски диалект|кипърският]], макар това да е по-трудно доказуемо.<ref name=roelcke/> За сравнение, напълно разбираемият [[йеванически език]] (гръцки език на евреите в Гърция) се смята за отделен език по културно-религиозни съображения<ref name=roelcke>Thorsten Roelcke (2003), ''Variationstypologie''.</ref>. Гръцките лингвисти традиционно третират тези езици като диалекти на гръцкия език<ref>G. Horrocks (1997), ''Greek: A History of the Language and its Speakers''. London: Longman.</ref><ref name="Browning"/><ref>P. Trudgill (2002), Ausbau Sociolinguistics and Identity in Greece, in: P. Trudgill, ''Sociolinguistic Variation and Change'', Edinburgh: Edinburgh University Press.</ref>
Езикът [[грико]] или ''италийота'' от южна [[Италия]] също е неразбираем за стандартно-гръкоговорещите<ref>N. Nicholas (1999), ''The Story of Pu: The Grammaticalisation in Space and Time of a Modern Greek Complementiser''. PhD Disseration, University of Melbourne. p. 482f. ([http://www.tlg.uci.edu/~opoudjis/thesis/thesis9.pdf PDF])</ref>, за отделен статут се споменава и [[Кипърски диалект|кипърският]], макар това да е по-трудно доказуемо.<ref name=roelcke/> За сравнение, напълно разбираемият [[йеванически език]] (гръцки език на евреите в Гърция) се смята за отделен език по културно-религиозни съображения<ref name=roelcke>Thorsten Roelcke (2003), ''Variationstypologie''.</ref>. Гръцките лингвисти традиционно третират тези езици като диалекти на гръцкия език<ref>G. Horrocks (1997), ''Greek: A History of the Language and its Speakers''. London: Longman.</ref><ref name="Browning"/><ref>P. Trudgill (2002), Ausbau Sociolinguistics and Identity in Greece, in: P. Trudgill, ''Sociolinguistic Variation and Change'', Edinburgh: Edinburgh University Press.</ref>
Ред 38: Ред 38:
|2=[[Понтийски език|Понтийски]]
|2=[[Понтийски език|Понтийски]]
|3= Кримски гръцки (Мариуполитан)
|3= Кримски гръцки (Мариуполитан)
|4=[[Кападокийски език|Кападокийски]] (сплавен<ref>'''бел. прев.:''' Сплавен език означава език съставен от паралелната употреба на два автономни езика, напр. гръцки и турски, от лица свободно говорещи и двата езика. Различава се от [[пиджин]] език, който е смесица от езикови форми събрана и използувана от лица неговорещи основно този език. Това смесване съхранява и двете езикови форми, лесно се разпознават думи и изрази към кой език принадлежат оригинално. Друг пример за такава сплав е испанско-американският ''Чикано'' [http://en.wikipedia.org/wiki/Chicano_English]</ref>, смесен език)
|4=[[Кападокийски език|Кападокийски]] (сплавен<ref>'''бел. прев.:''' Сплавен език означава език съставен от паралелната употреба на два автономни езика, напр. гръцки и турски, от лица свободно говорещи и двата езика. Различава се от [[пиджин]] език, който е смесица от езикови форми събрана и използувана от лица неговорещи основно този език. Това смесване съхранява и двете езикови форми, лесно се разпознават думи и изрази към кой език принадлежат оригинално. Друг пример за такава сплав е испанско-американският ''Чикано'', смесен език)
|5=[[Гръкоромански език|Гръко-романски]] (сплавен език)
|5=[[Гръкоромански език|Гръко-романски]] (сплавен език)
|6=[[Грико]] (повлиян от дорийския)
|6=[[Грико]] (повлиян от дорийския)
Ред 55: Ред 55:


== Класификация ==
== Класификация ==
Древногръцкият е разклонение на Индоевропейското [[езиково семейство]]. Древният им вариант по всяка вероятност е бил близък на [[древномакедонския]]<ref>Roger D. Woodard. "Introduction," ''The Cambridge Encyclopedia of the World's Ancient Languages'', ed. Roger D. Woodard (2004, Cambridge University Press, pp. 1-18), pp. 12-14.<br>Benjamin W. Fortson. ''Indo-European Language and Culture''. Blackwell, 2004, p. 405.</ref> и [[Фригийски език|фригийския]],<ref>Johannes Friedrich. ''Extinct Languages''. Philosophical Library, 1957, pp. 146-147.<br>Claude Brixhe. "Phrygian," ''The Cambridge Encyclopedia of the World's Ancient Languages'', ed. Roger D. Woodard, Cambridge University Press, 2004, pp. 777-788), p. 780.<br>Benjamin W. Fortson. ''Indo-European Language and Culture''. Blackwell, 2004, p. 403.</ref>, но връзките не са достатъчно ясни за да се направи сравнителен анализ. Древномакедонският и особено Фригийсйкият език често се разглеждат като сродни на [[Тракийски език|тракийския]], но със "силно гръцко влияние".<ref>Philip Baldi. ''An Introduction to the Indo-European Languages''. Southern Illinois University Press, 1983, p. 167.</ref> Измежду индоевропейските езици с жив потомък се смята, че гръцкият е най-близко до [[арменски език|арменския]]. <ref>James Clackson. ''Indo-European Linguistics: An Introduction''. Cambridge University Press, 2007, pp. 11-12.</ref><ref>Benjamin W. Fortson. ''Indo-European Language and Culture''. Blackwell, 2004, p. 181.</ref><ref>Henry M. Hoenigswald, "Greek," ''The Indo-European Languages'', ed. Anna Giacalone Ramat and Paolo Ramat (Routledge, 1998 pp. 228-260), p. 228.<br>[[BBC]]: [http://www.bbc.co.uk/languages/european_languages/languages/greek.shtml Languages across Europe: Greek]</ref>
Древногръцкият е разклонение на Индоевропейското [[езиково семейство]]. Древният им вариант по всяка вероятност е бил близък на [[древномакедонския]]<ref>Roger D. Woodard. „Introduction,“ ''The Cambridge Encyclopedia of the World's Ancient Languages'', ed. Roger D. Woodard (2004, Cambridge University Press, pp. 1 – 18), pp. 12 – 14.<br>Benjamin W. Fortson. ''Indo-European Language and Culture''. Blackwell, 2004, p. 405.</ref> и [[Фригийски език|фригийския]],<ref>Johannes Friedrich. ''Extinct Languages''. Philosophical Library, 1957, pp. 146 – 147.<br>Claude Brixhe. „Phrygian,“ ''The Cambridge Encyclopedia of the World's Ancient Languages'', ed. Roger D. Woodard, Cambridge University Press, 2004, pp. 777 – 788), p. 780.<br>Benjamin W. Fortson. ''Indo-European Language and Culture''. Blackwell, 2004, p. 403.</ref>, но връзките не са достатъчно ясни за да се направи сравнителен анализ. Древномакедонският и особено Фригийсйкият език често се разглеждат като сродни на [[Тракийски език|тракийския]], но със „силно гръцко влияние“.<ref>Philip Baldi. ''An Introduction to the Indo-European Languages''. Southern Illinois University Press, 1983, p. 167.</ref> Измежду индоевропейските езици с жив потомък се смята, че гръцкият е най-близко до [[арменски език|арменския]]. <ref>James Clackson. ''Indo-European Linguistics: An Introduction''. Cambridge University Press, 2007, pp. 11 – 12.</ref><ref>Benjamin W. Fortson. ''Indo-European Language and Culture''. Blackwell, 2004, p. 181.</ref><ref>Henry M. Hoenigswald, „Greek,“ ''The Indo-European Languages'', ed. Anna Giacalone Ramat and Paolo Ramat (Routledge, 1998 pp. 228 – 260), p. 228.<br>[[BBC]]: [http://www.bbc.co.uk/languages/european_languages/languages/greek.shtml Languages across Europe: Greek]</ref>


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 22:04, 8 ноември 2018

Гръцки езици
РазпространениеГърция, Кипър, Италия,  По черноморското крайбрежие 
Систематизация по Ethnologue виж

Елински езици (или най-общо гръцки езици) е обобщаващо название, термин от историческата лингвистика за целия клон от семейството на индоевропейските езици включващ различните форми, варианти и диалекти на гръцкия и античните му „побратими“. По съвременните и традиционни класификации, елинският клон има само една група и тя е гръцката езикова група; в този смисъл гръцки езици и елински езици са в повечето случаи синоними. [1][2] и като такъв се припокрива напълно с гръцки език. Терминът е уместен, за да се опише историческия контекст на други езици групирани с гръцкия (било днес или в античността), които са принадлежали в тази група и са били достатъчно обособени и отделни, както и неразбираеми за съответни говорители от различни езици.

Древногръцки и древномакедонски езици

Степента на близост или отдалеченост между древногръцкия и древномакедонския не е напълно определена. Терминът елински езици обединява тези две издънки на същия клон от индоевропейското езиково семейство. В този смисъл, древномакедонският език не е просто побратим или диалект на древногръцкия, а пълноправен език извън групата на гръцките диалекти[3][4]. Древномакедонският език няма общо със съвременните езици на Балканите. Бил е говорим език в Древна Македония през първото хилядолетие преди новата ера. Заменен е постепенно от настъпващия език на колонизацията – койне. През 4 век пр.н.е древните гърци използват койне, който става лингва франка на цялото Средиземноморие и напълно маргинализира древномакедонския[5]. От езика са останали само ограничен обем фрагменти, най-вече съдържащи лични имена[6]

Гръцките диалекти възникват въз основа на географска разделеност или колонизиране. Карта на старогръцките диалекти.

Еволюция на гръцките езици

Някои лингвисти продължава да използват обобщаващото понятие Елински език, макар и в по тесен смисъл, за да обхванат в обща рамка няколкото съвременни форми, които се възприемат като отделни езици[7][8] и за да се разграничат от термина „гръцки език“, който предполага съвременния гръцки език. Статут на отделен език най-често се приписва на цаконския език,[8] за който се смята че е единствен наследник на дорийския, а не на атическия, следван от понтийския и кападокийския от Анатолия[9]

Езикът грико или италийота от южна Италия също е неразбираем за стандартно-гръкоговорещите[10], за отделен статут се споменава и кипърският, макар това да е по-трудно доказуемо.[11] За сравнение, напълно разбираемият йеванически език (гръцки език на евреите в Гърция) се смята за отделен език по културно-религиозни съображения[11]. Гръцките лингвисти традиционно третират тези езици като диалекти на гръцкия език[12][1][13]

Езиково родословно дърво

{{clade |label1=Елински |1={{clade|label1= Древногръцки  |1={{clade |label1= Йонийски-Атически  |1={{clade |1=


Новогръцки



Йеванически



Кипърски


|2=Понтийски |3= Кримски гръцки (Мариуполитан) |4=Кападокийски (сплавенГрешка при цитиране: Липсва затварящ етикет </ref> след отварящия етикет <ref> и фригийския,[14], но връзките не са достатъчно ясни за да се направи сравнителен анализ. Древномакедонският и особено Фригийсйкият език често се разглеждат като сродни на тракийския, но със „силно гръцко влияние“.[15] Измежду индоевропейските езици с жив потомък се смята, че гръцкият е най-близко до арменския. [16][17][18]

Източници

  1. ↑ а б Browning (1983), Medieval and Modern Greek, Cambridge: Cambridge University Press.
  2. ↑ Joseph, Brian D. and Irene Philippaki-Warburton (1987): Modern Greek. London: Routledge, p. 1.
  3. ↑ B. Joseph (2001): „Ancient Greek“. In: J. Garry et al. (eds.) Facts about the World's Major Languages: An Encyclopedia of the World's Major Languages, Past and Present. (Online Paper)
  4. ↑ Linguist List
  5. ↑ Eugene N. Borza (1992) In the Shadow of Olympus: The Emergence of Macedon, p. 94 (citing Hammond); G. Horrocks, Greek: A History of the Language and its Speakers (1993), ch.4.1.
  6. ↑ Michael G. Clyne, Sandra Kipp. Tiles in a multilingual mosaic: Macedonian, Filipino and Somali in Melbourne. Pacific Linguistics, 2006. ISBN 9780858835696. с. 21.
  7. ↑ бел. пр.: Когато говорещите не могат да комуникират, говорейки всеки собствения си език, става дума за два отделни и обособени езика на базата на взаимна неразбираемост
  8. ↑ а б Mosely, Christopher (2007): Encyclopedia of the World's Endangered Languages. London: Routledge, p. 232.
  9. ↑ Ethnologue: Family tree for Greek.
  10. ↑ N. Nicholas (1999), The Story of Pu: The Grammaticalisation in Space and Time of a Modern Greek Complementiser. PhD Disseration, University of Melbourne. p. 482f. (PDF)
  11. ↑ а б Thorsten Roelcke (2003), Variationstypologie.
  12. ↑ G. Horrocks (1997), Greek: A History of the Language and its Speakers. London: Longman.
  13. ↑ P. Trudgill (2002), Ausbau Sociolinguistics and Identity in Greece, in: P. Trudgill, Sociolinguistic Variation and Change, Edinburgh: Edinburgh University Press.
  14. ↑ Johannes Friedrich. Extinct Languages. Philosophical Library, 1957, pp. 146 – 147.
    Claude Brixhe. „Phrygian,“ The Cambridge Encyclopedia of the World's Ancient Languages, ed. Roger D. Woodard, Cambridge University Press, 2004, pp. 777 – 788), p. 780.
    Benjamin W. Fortson. Indo-European Language and Culture. Blackwell, 2004, p. 403.
  15. ↑ Philip Baldi. An Introduction to the Indo-European Languages. Southern Illinois University Press, 1983, p. 167.
  16. ↑ James Clackson. Indo-European Linguistics: An Introduction. Cambridge University Press, 2007, pp. 11 – 12.
  17. ↑ Benjamin W. Fortson. Indo-European Language and Culture. Blackwell, 2004, p. 181.
  18. ↑ Henry M. Hoenigswald, „Greek,“ The Indo-European Languages, ed. Anna Giacalone Ramat and Paolo Ramat (Routledge, 1998 pp. 228 – 260), p. 228.
    BBC: Languages across Europe: Greek

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Гръцки_езици&oldid=8861023“.