Съсловие

Френско изображение от 13 в. на тристранния социален ред на Средновековието – oratores: „Онези, които се молят“, bellatores: „Онези, които се борят“, and laboratores: „Онези, които работят“.

Съсловията са основния социален ред на йерархичното общество, признат през Средните векове в християнска Европа. С развитието на феодализма през Средновековието, разделянето става все по-строго, а социалната мобилност между класите намалява. Френската революция дава силен тласък за отменяне на класовото разделение, а през 19 век, това разделение е отменено в повечето европейски страни.

Членовете на съсловията се различават от останалата част от населението по своя правен статут. За разлика от класите, съсловията имат обичаен произход, т.е. те са се формирали и обособили исторически в продължение на продължителен период от време.

Класическо разделение

Съсловното разделение е характерна черта на средновековна Европа, и обикновено включва трите:

1. аристокрацията
2. духовенството
3. обикновените хора

По време на стария ред с просвещението, във водещата европейска страна – Франция, последното съсловие става популярно като Третото съсловие и включва или обединява всички останали извън благородниците и духовенството. По това време обаче са наблюдава значително разслояване, като в третото съсловие се обособява т.нар. буржоазия, т.е. забогатели търговци (лихвари), индустриални и занаятчийски работници, закрепостени селяни и държавна администрация.

На европейските съсловия в индийското и китайско общества отговарят кастите. В САЩ, поради липсата на средновековна история на страната, такова разделение или разграничение липсва.

Съсловия в Древна Гърция

В книга VIII, „държавата“, Платон предава за три класа древни гърци:

1. владетели, философи;
2. войни-стражи;
3. демиург.

Съсловия в Древен Рим

• Нобилитет
• Патриции
  • Сенатори
  • Конници
• Плебс

Римският пример е следван и през средновековието, като местото на нобилите е заето от духовенството. В Англия третото съсловие формира т.нар. общинници (на английски: commoners) включващи и нисшето духовенство. Първите две са аристокрацията (на английски: lord temporal) и висшето духовенство (на английски: lord spiritual).

Съсловия в Средновековна България

Съсловията в българските земи са били царските властели, божиите служители (духовенството) и простолюдието. Духовенството се числяло към „горното“ съсловие и заедно с аристокрацията участвало в управлението на обществото. В дъното на йерархията стояли селяните и занаятчиите, които произвеждали благата, но били лишени от всякакви права в управлението.

Средновековното общество било разделено на 3 основни съсловия:

1. Хора на меча – аристократи и войни
2. Хора на църквата – духовници (епископи, прелати и абати)
3. Хора на труда – селяни и занаятчии

Преминаването от едно съсловие в друго било рядкост, защото всеки в това строго подредено общество знаел своето място и задължения и малко хора се осмелявали да нарушат „свещения“ ред и правила за поведение.

Съсловия в Русия

В Русия има разлика в съсловната структура на обществото по времето на Руското царство и Руската империя.

Първоначално са обособени две главни функционално – на тегобниците, т.е. на онези „обременени“ с фиска и на дължащите служба на властта в лицето на царя (ангария).

Привилегировани съсловия са традиционната аристокрация – болярите (виж Болярска дума), нисшата аристокрация наричана дворянство, а римското съсловие на конниците е заменено от стрелците.

Извън данъкоплатците, т.е. в съсловията дължащи служба са крепостните селяни по силата на крепостното право и посадските люди, особено съсловие дължащо многобройни повинности.

В Руското царство и империя е имало до 1861 г. и едно нисше съсловие на холопите.

В руското общество през втората половина на XVIII век е имало следното съсловно деление:

• Дворянство, което се е поделяло на потомствено и по лични заслуги;
• Духовенство;
• Почетни граждани;
• Купечество (търговците отговарящи на френската буржоазия);
• Разночинци;
• Мещанство (еснафите);
• Казачество;
• Селяни, които са се поделяли на лично свободни единодворци и държавни селяни, а също и на зависими от феодала отделени селяни (отроци) и същински напълно крепостни селяни.

Руският православен клир традиционно се е поделял на бял (еноряшки) и черен (монашески).

Търговците в края на XVIII век са разделени на три гилдии, в зависимост от размера на капитала.

Тези, които не са принадлежали към никое съсловие са били известни като разночинници, т.е. обикновени хора.

Руските селяни в зависимост от това на чия земя живеят са се поделяли на такива:

1. обитаващи и обработващи държавни земи;
2. на помешници;
3. на императорското семейство и на
4. придадена към предприятие или стопанство (отделени селяни).

Източници

• Великата френска революция от Вилхелм Блос, ISBN 978-954-8898-07-2; Стара Франция – стр. 5 – 25;

Вижте също

• Социална класа