Княгиня Клементина (болница в София): Разлика между версии
| Ред 8: | Ред 8: | ||
|закрита=[[1949]]}} |
|закрита=[[1949]]}} |
||
'''Католическата болница „Княгиня Клементина“''' или Международната католическа болница в София е съществувала от края на XIX в. до средата на XX в. |
'''Католическата болница „Княгиня Клементина“''' или Международната католическа болница в София, е съществувала от края на XIX в. до средата на XX в. |
||
== История == |
== История == |
||
През 1889 г. първият енорийски католически свещеник в енорията „[[Свети Йосиф (София)|Св. Йосиф]]“ в София - отец [[Тимотей Строна]] - поема инициативата за създаване на болница, в която да имат възможност да се лекуват столичните католици и най-вече чужденците, пребиваващи в София. Чуждите консули, заможни български католици и княжеското семейство правят основните дарения. Княгиня [[Клементина Бурбон-Орлеанска|Клементина]] - майка на княз (по това време) [[Фердинанд I Български|Фердинанд]] - дарява най-голямата сума. Австро-унгарският император [[Франц Йосиф (Австрия)|Франц Йосиф]] дарява 10 000 крони с уговорката, че в болницата ще се лекуват безплатно бедни [[Австро-Унгария|австро-унгарски]] поданици. За кратко време са събрани 120 хиляди лева. Софийската община дарява 28 декара място<ref name=":1">100-годишният юбилей на капуцините в България (1841 – 1941), София, 1941</ref> в сегашния квартал „Банишора“. Проектът е изработен от архитект Бранди. На 1 юни 1890 г. Висшия медицински съвет с председател д-р Жечев е одобрил проекта. В присъствието на представители от католическата общност, дипломати от католическите държави и представители на Двореца, през юни 1890 г. е положен основният камък на болницата. |
През 1889 г. първият енорийски католически свещеник в енорията „[[Свети Йосиф (София)|Св. Йосиф]]“ в София - отец [[Тимотей Строна]] - поема инициативата за създаване на болница, в която да имат възможност да се лекуват столичните католици и най-вече чужденците, пребиваващи в София. Чуждите консули, заможни български католици и княжеското семейство правят основните дарения. Княгиня [[Клементина Бурбон-Орлеанска|Клементина]] - майка на княз (по това време) [[Фердинанд I Български|Фердинанд]] - дарява най-голямата сума. Австро-унгарският император [[Франц Йосиф (Австрия)|Франц Йосиф]] дарява 10 000 крони с уговорката, че в болницата ще се лекуват безплатно бедни [[Австро-Унгария|австро-унгарски]] поданици. За кратко време са събрани 120 хиляди лева. Софийската община дарява 28 декара място<ref name=":1">100-годишният юбилей на капуцините в България (1841 – 1941), София, 1941</ref> в сегашния квартал „Банишора“. Проектът е изработен от архитект Бранди. На 1 юни 1890 г. Висшия медицински съвет с председател д-р Жечев е одобрил проекта. В присъствието на представители от католическата общност, дипломати от католическите държави и представители на Двореца, през юни 1890 г. е положен основният камък на болницата. |
||
| Ред 25: | Ред 26: | ||
<references /> |
<references /> |
||
| ⚫ | |||
[[Категория:История на София]] |
[[Категория:История на София]] |
||
| ⚫ | |||
[[Категория:Болници в София]] |
[[Категория:Болници в София]] |
||
[[Категория:Религия в София]] |
|||
[[Категория:Викентинки]] |
[[Категория:Викентинки]] |
||
Версия от 15:15, 22 април 2019
| Международна католическа болница „Княгиня Клементина“ | |
  Местоположение в Спфия | |
| Местоположение | София, България |
|---|---|
| Основана | 1891 г. |
| Княгиня Клементина в Общомедия | |
Католическата болница „Княгиня Клементина“ или Международната католическа болница в София, е съществувала от края на XIX в. до средата на XX в.
История
През 1889 г. първият енорийски католически свещеник в енорията „Св. Йосиф“ в София - отец Тимотей Строна - поема инициативата за създаване на болница, в която да имат възможност да се лекуват столичните католици и най-вече чужденците, пребиваващи в София. Чуждите консули, заможни български католици и княжеското семейство правят основните дарения. Княгиня Клементина - майка на княз (по това време) Фердинанд - дарява най-голямата сума. Австро-унгарският император Франц Йосиф дарява 10 000 крони с уговорката, че в болницата ще се лекуват безплатно бедни австро-унгарски поданици. За кратко време са събрани 120 хиляди лева. Софийската община дарява 28 декара място[1] в сегашния квартал „Банишора“. Проектът е изработен от архитект Бранди. На 1 юни 1890 г. Висшия медицински съвет с председател д-р Жечев е одобрил проекта. В присъствието на представители от католическата общност, дипломати от католическите държави и представители на Двореца, през юни 1890 г. е положен основният камък на болницата.
Зданието било двуетажно във формата на буквата П. Освен болничните стаи, сградата включвала операционна, аптека, баня, параклис, склад, кухня и други помещения. Главният вход бил в средата на сградата и така отделял отделенията за мъже и жени. Зад болницата е имало стопанство с овощна и зеленчукова градина и голям парк.
Официалното откриване на болницата става на 4 юни 1891 година от княгиня Клементина и сградата е осветена същия ден. Тя е наречена Международната католическа болница “Княгиня Клементина” в чест на дарителката осигурила най-много средства.[1] Нотариалният акт, издаден от Софийската община, е на името на католическата църква „Св. Йосиф“. Първоначално болницата има 20 легла, един лекар - д-р Захари Попов, шест медицински сестри и един помощник. Д-р Захари Попов е завършил Императорския харковски университет, а медицинските сестри са монахини от ордена „Св. Викенти“ във Виена.[2]
През 1901 г. в болницата са лекувани 858 болни и 1992 амбулаторни пациенти (5% чужденци), извършени са 372 операции. От 1902 г. болницата е електрифицирана. След смъртта на княгина Клементина болницата е под патронажа на царица Елеонора. Тя дарява 200 хиляди лева - сватбения си подарък от Народното събрание - за подобряване на болницата. По време на Балканската и Първата световна война болницата е на разположение на войската.[2]
През 1936-1937 г. болницата е разширена с ново крило по проект на архитект Иван Васильов, което е обзаведено с нов рентгенов апарат, централно водно отопление, и др. На 16 юни 1937 г. в болницата се ражда и престолонаследника Симеон.
По време на Втората световна война лекарите са мобилизирани, а през януари 1944 г. болницата е евакуирана в селата около София, където се лекуват пострадалите от бомбардировките. От октомври 1944 г. до 15 май 1947 г. се използва от Съветските власти в България. С указ на Президиума на Великото народно събрание от 1 май 1949 г. болницата е национализирана заедно с католическата болница „Свети Йосиф“ в Пловдив.[2] До 1990 г. сградата се използва от Първа обединена работническа болница. След това е преобразувана в Пета МБАЛ-София с 100% общинска собственост.