Оксид: Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon= |
Пишете с български думи, да ви вземат мътните! |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[File:Rust screw.jpg|thumb|Оксиди, като например железният оксид или [[ръжда]], която се състои от Fe<sub>2</sub>O<sub>3</sub>·''n''H<sub>2</sub>O и FeO(OH), Fe(OH)<sub>3</sub>), се образува когато [[кислород]]ът реагира и се комбинира с други елементи]] |
[[File:Rust screw.jpg|thumb|Оксиди, като например железният оксид или [[ръжда]], която се състои от Fe<sub>2</sub>O<sub>3</sub>·''n''H<sub>2</sub>O и FeO(OH), Fe(OH)<sub>3</sub>), се образува когато [[кислород]]ът реагира и се комбинира с други елементи]] |
||
Окис (оксид е чуждица) се нарича всяко двуелементно [[химично съединение]] на [[кислород]]а с друг [[химичен елемент]], в което кислородът е в -2 [[степен на окисление]].<ref>Foundations of College Chemistry, 12th Edition</ref><ref name="IUPAC">{{cite web|url=https://old.iupac.org/publications/books/rbook/Red_Book_2005.pdf|title=NOMENCLATURE OF INORGANIC CHEMISTRY IUPAC Recommendations 2005|publisher=www.iupac.org|author=[[IUPAC]]|pages=84 – 94|lang=en}}</ref> Повечето елементи в земната кора са окиси, образувани при взаимодействие на кислорода с други елементи. |
|||
Кислородните съединения на [[флуор]]а не са |
Кислородните съединения на [[флуор]]а не са окиси, тъй като флуорът е по-електроотрицателен от кислорода и по тази причина кислородът в тях има положителна степен на окисление. Други двуелементни съединения на кислорода, които не са окиси, са [[пероксид]]ите, [[супероксид]]ите и [[озонид]]ите – в тях кислородът има отрицателна, но по-ниска от -2 степен на окисление (а не е ли оксидация, глупако драскач и папагал?). |
||
== Наименование == |
== Наименование == |
||
Според [[Номенклатура на Международния съюз за чиста и приложна химия|Номенклатурата на Международния съюз за чиста и приложна химия]] имената на оксидите се образуват по следния начин: първата дума е българското наименование на първия [[химичен елемент]] с присъединено накрая окончание -ев, -ен, -ов. Втората дума е латинското наименование на втория елемент с окончание -ид. Например СО се произнася [[въглероден оксид]]. Ако в съединението съществува долен индекс, за него се ползват представки, които произлизат от гръцките числителни имена: 1 – моно, 2 – |
Според [[Номенклатура на Международния съюз за чиста и приложна химия|Номенклатурата на Международния съюз за чиста и приложна химия]] имената на оксидите се образуват по следния начин: първата дума е българското наименование на първия [[химичен елемент]] с присъединено накрая окончание -ев, -ен, -ов. Втората дума е латинското наименование на втория елемент с окончание -ид. Например СО се произнася [[въглероден оксид|въглероден окис]]. Ако в съединението съществува долен индекс, за него се ползват представки, които произлизат от гръцките числителни имена: 1 – моно, 2 – дву, 3 – три, 4 – тетра, 5 – пента, 6 – хекса, 7 – хепта и така нататък.<ref name="Rgate">{{cite web|url=https://www.researchgate.net/profile/Maria_Atanassova3/publication/273949735_I_Dukov_M_Atanassova_A_Zahariev_Nomenclature_of_coordination_compounds_IUPAC_Recommendations_2005_Chemistry_19_5_2010_336-349/links/55113aae0cf20352196daaf9/I-Dukov-M-Atanassova-A-Zahariev-Nomenclature-of-coordination-compounds-IUPAC-Recommendations-2005-Chemistry-19-5-2010-336-349.pdf|title=Номенклатура на координационните съединения: препоръки по IUPAC 2005|publisher=www.researchgate.net|author=Иван Дуков, Мария Атанасова, Александър Захариев|pages=6 – 7}}</ref> |
||
== Видове |
== Видове окиси == |
||
Окисите биват основни, амфотерни, киселинни и неутрални. |
|||
* [[Основен оксид|Основни |
* [[Основен оксид|Основни окиси]] образуват s-елементите с метален характер, p-елементите с метален характер в нисшите им степени на окисление, d- и f-елементите с двойствен характер в нисшите им степени на окисление. |
||
* [[амфотерен оксид|Амфотерни |
* [[амфотерен оксид|Амфотерни окиси]] съответстват на p-елементи с двойствен характер и d- и f-елементи в междинните им степени на окисление. |
||
* [[Киселинен оксид|Киселинни оксиди]] образуват p-елементите с неметален характер и d-елементите във висшата си степен на окисление. |
* [[Киселинен оксид|Киселинни оксиди]] образуват p-елементите с неметален характер и d-елементите във висшата си степен на окисление. |
||
* [[неутрален оксид|Неутрални оксиди]] (несолеобразуващи) образуват p-елементите с неметален характер, които не взаимодействат с [[вода]], [[основа|основи]] и [[киселина|киселини]] и не им съответстват [[хидроксид]]и и кислородсъдържащи киселини. |
* [[неутрален оксид|Неутрални оксиди]] (несолеобразуващи) образуват p-елементите с неметален характер, които не взаимодействат с [[вода]], [[основа|основи]] и [[киселина|киселини]] и не им съответстват [[хидроксид|хидроокис]]и и кислородсъдържащи киселини. |
||
На практика е по-лесно, на основните оксиди съответстват основни хидроксиди, тоест към оксида като се прибави [[вода]] се получава [[основа (химия)|основа]]. Киселинни оксиди са тези, при които като се присъедини вода се получава [[киселина]]. |
На практика е по-лесно, на основните оксиди съответстват основни хидроксиди, тоест към оксида като се прибави [[вода]] се получава [[основа (химия)|основа]]. Киселинни оксиди са тези, при които като се присъедини вода се получава [[киселина]]. |
Версия от 19:37, 29 август 2019
Окис (оксид е чуждица) се нарича всяко двуелементно химично съединение на кислорода с друг химичен елемент, в което кислородът е в -2 степен на окисление.[1][2] Повечето елементи в земната кора са окиси, образувани при взаимодействие на кислорода с други елементи.
Кислородните съединения на флуора не са окиси, тъй като флуорът е по-електроотрицателен от кислорода и по тази причина кислородът в тях има положителна степен на окисление. Други двуелементни съединения на кислорода, които не са окиси, са пероксидите, супероксидите и озонидите – в тях кислородът има отрицателна, но по-ниска от -2 степен на окисление (а не е ли оксидация, глупако драскач и папагал?).
Наименование
Според Номенклатурата на Международния съюз за чиста и приложна химия имената на оксидите се образуват по следния начин: първата дума е българското наименование на първия химичен елемент с присъединено накрая окончание -ев, -ен, -ов. Втората дума е латинското наименование на втория елемент с окончание -ид. Например СО се произнася въглероден окис. Ако в съединението съществува долен индекс, за него се ползват представки, които произлизат от гръцките числителни имена: 1 – моно, 2 – дву, 3 – три, 4 – тетра, 5 – пента, 6 – хекса, 7 – хепта и така нататък.[3]
Видове окиси
Окисите биват основни, амфотерни, киселинни и неутрални.
- Основни окиси образуват s-елементите с метален характер, p-елементите с метален характер в нисшите им степени на окисление, d- и f-елементите с двойствен характер в нисшите им степени на окисление.
- Амфотерни окиси съответстват на p-елементи с двойствен характер и d- и f-елементи в междинните им степени на окисление.
- Киселинни оксиди образуват p-елементите с неметален характер и d-елементите във висшата си степен на окисление.
- Неутрални оксиди (несолеобразуващи) образуват p-елементите с неметален характер, които не взаимодействат с вода, основи и киселини и не им съответстват хидроокиси и кислородсъдържащи киселини.
На практика е по-лесно, на основните оксиди съответстват основни хидроксиди, тоест към оксида като се прибави вода се получава основа. Киселинни оксиди са тези, при които като се присъедини вода се получава киселина.
Трябва да се отбележи, че в Периодичната система металите се намират отляво на линията Бор-Астат, неметалите са отдясно, а по линията са разположени амфотерните елементи.
- S-елементи са IA, IIA
- P-елементи са IIIA – VIIIA
- D-елементи са IБ – VIIIБ
- F-елементи са лантанидите и актинидите
Някои примери на оксиди
Име | Формула | Находище/Употреба |
---|---|---|
Вода (диводороден оксид) | H2O | Универсален разтворител |
Силициев диоксид | SiO2 | пясък, кварц |
Железен оксид | Fe3O4 | ръжда |
Въглероден диоксид | CO2 | Една от съставките на атмосферата и продукт на биологични процеси |
Източници
- ↑ Foundations of College Chemistry, 12th Edition
- ↑ IUPAC. NOMENCLATURE OF INORGANIC CHEMISTRY IUPAC Recommendations 2005 // www.iupac.org. p. 84 – 94. (на английски)
- ↑ Иван Дуков, Мария Атанасова, Александър Захариев. Номенклатура на координационните съединения: препоръки по IUPAC 2005 // www.researchgate.net. с. 6 – 7.