Андрей Христов: Разлика между версии
| Ред 24: | Ред 24: | ||
В 1902 година във връзка с [[Винишка афера|Винишката афера]] е арестуван, изтезаван жестоко и хвърлен в Битолския затвор. Христов е член на охридския околийски комитет на ВМОРО в 1901 година, на следващата година на крушевския, а от 1904 година на велешкия. Eдин от ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Крушево. В 1905 година е назначен за учител във Велмей, но властите не му позволяват да заеме мястото.<ref>Райчевски, Стоян. Дипломатические документы о разорении болгар в Македонии и Одринском крае в ходе реформ 1904 – 1905, София, 2007, стр. 25.</ref> Става председател на Велешкия окръжен революционен комитет. В 1906 година отново е арестуван и осъден на 4 години затвор от Скопския съд.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 179.</ref> |
В 1902 година във връзка с [[Винишка афера|Винишката афера]] е арестуван, изтезаван жестоко и хвърлен в Битолския затвор. Христов е член на охридския околийски комитет на ВМОРО в 1901 година, на следващата година на крушевския, а от 1904 година на велешкия. Eдин от ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Крушево. В 1905 година е назначен за учител във Велмей, но властите не му позволяват да заеме мястото.<ref>Райчевски, Стоян. Дипломатические документы о разорении болгар в Македонии и Одринском крае в ходе реформ 1904 – 1905, София, 2007, стр. 25.</ref> Става председател на Велешкия окръжен революционен комитет. В 1906 година отново е арестуван и осъден на 4 години затвор от Скопския съд.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 179.</ref> |
||
Андрей Христов участва като доброволец в Балканските войни. Убит е преди края на Първата световна война.<ref>Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 33.</ref> |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 09:08, 27 февруари 2020
| Андрей Христов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
6 декември 1866 г.
|
|---|---|
| Учил в | Софийски университет |
| Андрей Христов в Общомедия | |
Андрей Георгиев Христов е български учител, революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Христов е роден на 6 декември 1866 година във Велес, тогава в Османската империя. Завършва висшето си образование в Софийския университет „Климент Охридски”, специалност химия в 1893 година. Работи като учител в родния си град, Охрид, Крушево, Станимака и други веста.
В 1902 година във връзка с Винишката афера е арестуван, изтезаван жестоко и хвърлен в Битолския затвор. Христов е член на охридския околийски комитет на ВМОРО в 1901 година, на следващата година на крушевския, а от 1904 година на велешкия. Eдин от ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Крушево. В 1905 година е назначен за учител във Велмей, но властите не му позволяват да заеме мястото.[1] Става председател на Велешкия окръжен революционен комитет. В 1906 година отново е арестуван и осъден на 4 години затвор от Скопския съд.[2] Андрей Христов участва като доброволец в Балканските войни. Убит е преди края на Първата световна война.[3]
Бележки
- ↑ Райчевски, Стоян. Дипломатические документы о разорении болгар в Македонии и Одринском крае в ходе реформ 1904 – 1905, София, 2007, стр. 25.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 179.
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 33.
