Андрей Христов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 24: Ред 24:


В 1902 година във връзка с [[Винишка афера|Винишката афера]] е арестуван, изтезаван жестоко и хвърлен в Битолския затвор. Христов е член на охридския околийски комитет на ВМОРО в 1901 година, на следващата година на крушевския, а от 1904 година на велешкия. Eдин от ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Крушево. В 1905 година е назначен за учител във Велмей, но властите не му позволяват да заеме мястото.<ref>Райчевски, Стоян. Дипломатические документы о разорении болгар в Македонии и Одринском крае в ходе реформ 1904 – 1905, София, 2007, стр. 25.</ref> Става председател на Велешкия окръжен революционен комитет. В 1906 година отново е арестуван и осъден на 4 години затвор от Скопския съд.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 179.</ref>
В 1902 година във връзка с [[Винишка афера|Винишката афера]] е арестуван, изтезаван жестоко и хвърлен в Битолския затвор. Христов е член на охридския околийски комитет на ВМОРО в 1901 година, на следващата година на крушевския, а от 1904 година на велешкия. Eдин от ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Крушево. В 1905 година е назначен за учител във Велмей, но властите не му позволяват да заеме мястото.<ref>Райчевски, Стоян. Дипломатические документы о разорении болгар в Македонии и Одринском крае в ходе реформ 1904 – 1905, София, 2007, стр. 25.</ref> Става председател на Велешкия окръжен революционен комитет. В 1906 година отново е арестуван и осъден на 4 години затвор от Скопския съд.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 179.</ref>
Андрей Христов участва като доброволец в Балканските войни. Убит е преди края на Първата световна война.<ref>Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 33.</ref>


== Бележки ==
== Бележки ==

Версия от 09:08, 27 февруари 2020

Андрей Христов
български революционер

Роден

Учил вСофийски университет
Андрей Христов в Общомедия

Андрей Георгиев Христов е български учител, революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Войводите на съвещание в Осоговския балкан:седнали от ляво на дясно: Панайот Байчев, Питу Гули, Коста Мазнейков, Христо Чернопеев, Андрей Христов, Тодор Христов. Прави от ляво на дясно: Никола Жеков, Константин Кондов, Сотир Атанасов, Тимо Ангелов, Никола Дечев и куриерът Никола Сарафов.

Христов е роден на 6 декември 1866 година във Велес, тогава в Османската империя. Завършва висшето си образование в Софийския университет „Климент Охридски”, специалност химия в 1893 година. Работи като учител в родния си град, Охрид, Крушево, Станимака и други веста.

В 1902 година във връзка с Винишката афера е арестуван, изтезаван жестоко и хвърлен в Битолския затвор. Христов е член на охридския околийски комитет на ВМОРО в 1901 година, на следващата година на крушевския, а от 1904 година на велешкия. Eдин от ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Крушево. В 1905 година е назначен за учител във Велмей, но властите не му позволяват да заеме мястото.[1] Става председател на Велешкия окръжен революционен комитет. В 1906 година отново е арестуван и осъден на 4 години затвор от Скопския съд.[2] Андрей Христов участва като доброволец в Балканските войни. Убит е преди края на Първата световна война.[3]

Бележки

  1. Райчевски, Стоян. Дипломатические документы о разорении болгар в Македонии и Одринском крае в ходе реформ 1904 – 1905, София, 2007, стр. 25.
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 179.
  3. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 33.