Стефан Бояджиев (генерал)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стефан Бояджиев
български офицер
Роден
Починал
1972 г. (76 г.)

Образование Национален военен университет
Семейство
Баща Христо Бояджиев

Стефан Христов Бояджиев е български офицер, генерал-майор, адютант на 8 артилерийска бригада и командир на взвод от 8 артилерийски полк през Първата световна война (1915 – 1918), главен интендант на войската през Втората световна война (1941 – 1945).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Бояджиев е роден на 5 юни 1895 г. в Търново, Княжество България. През 1915 г. завършва Военното на Негово Величество училище и 2 август е произведен в чин подпоручик. През Първата световна война (1915 – 1918) подпоручик Стефан Бояджиев първоначално е адютант на 8 артилерийска бригада, за която служба съгласно заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с Народен орден „За военна заслуга“, V степен на военна лента.[1] На 30 май 1917 е произведен в чин поручик. По-късно служи като командир на взвод от 8 артилерийски полк, за която служба съгласно заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 2 клас.[2]

След края на войната на 1 май 1920 е произведен в чин капитан. През 1922 г. е назначен на служба в 18 артилерийски полк, а от 1928 г. е на служба в 4 артилерийски полк. На 15 май 1930 г. е произведен в чин майор и от същата година е на служба в 4 дивизионен артилерийски полк. През следващата година майор Бояджиев служи във Военната академия. На 26 август 1934 г. е произведен в чин подполковник и от същата година е на служба в 7 дивизионен артилерийски полк, а от 1936 г. е назначен за командир на 6 дивизионен артилерийски полк.

На 3 октомври 1938 г. е произведен в чин полковник, от 1940 г. е на служба в Главното интендантство, още същата година е преместен на служба в Дирекцията за гражданска подготовка и мобилизация (ДГПМ), а през 1942 г. е назначен за началник на Главното интендантство, на която служба е до 1944 година.[3] На 6 май 1943 г. е произведен в чин генерал-майор, а от 1947 г. е началник на Интендантския отдел. До 1950 г. служи като началник на тила, от която длъжност е освободен и уволнен от служба с Решение № 187 от 1 юни 1950 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП.[4]

Генерал-майор Стефан Бояджиев умира през 1972 г. в София.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Генерал-майор Стефан Бояджиев е син на генерал-майор Христо Бояджиев.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България