Стефан Чохаджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стефан Чохаджиев
български археолог
доц. Стефан Чохаджиев
доц. Стефан Чохаджиев

Роден
Стефан Доброславов Чохаджиев
11 август 1953 г. (70 г.)

Учил въвВеликотърновски университет
Научна дейност
ОбластАрхеология
Работил вВеликотърновски университет
ПубликацииНеолитни и халколитни култури в басейна на река Струма, Слатино – праисторически селища, Археологически проучвания на селищната могила при с. Хотница, община Велико Търново
Известен сархеологическите проувания на селищни могили при Слатино (Област Кюстендил),Хотница (Област Велико Търново), Сушина (Област Шумен)
ПовлиялАлександър Чохаджиев

Стефан Доброславов Чохаджиев е български археолог, специалист по праистория, доцент във Великотърновския университет. Той е по-малкият брат на археолога Михаил Чохаджиев. Баща е на археолога Александър Чохаджиев, с когото са провеждали съвместни археологически проучвания на известната праисторическа селищна могила при село Хотница.[1] Известен е със систематичните си археологически изследвания, посветени на неолитните и енеолитни култури в басейна на река Струма. В продължение на двадесет години работи като археолог към Окръжния музей в Кюстендил, а през 1997 год. се премества в гр. Велико Търново и става преподавател по праистория във Великотърновския университет. Автор е на редица научни трудове и публикации. Ръководил е множество археологически проувания на територията на България, сред които: разкопките на селищната могила при село Хотница, праисторическите селища край селата Слатино, Крайници, Дядово, Сушина и Ваксево.

Научните му интереси са в областта на праисторията и включват: неолит, енеолит, ранната социална диференциация и археоастрономия.[2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Чохаджиев е роден на 20 ноември през 1953 година в град Горна Оряховица. Завършва Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „История“. От 1997 година е преподавател по праистория към Катедра „Археология“ на Великотърновския университет.

Археологически проучвания[редактиране | редактиране на кода]

Праисторическо селище при село Дяково, община Дупница[редактиране | редактиране на кода]

Праисторическото селище се намира в местността „Градището“ и е проучена през 1980 година. Проучени са части от два жилищни хоризонта, отнасящи се към средата на V хил. пр.н.е. – прехода от ранна към късна каменно-медна епоха. Открити са над 50 цели и фрагментирани керамични съда. Сред оръдията на труда е намерен клин, чието съдържание на чиста мед е почти 100%, което е свидетелство за много напреднали умения в областта на металообработването.[4]

Праисторическо селище край село Слатино, община Бобошево[редактиране | редактиране на кода]

Праисторическото селище се намира в местността „Чардако“ край село Слатино. Проучванията му продължава през периода 1981 – 1988 година. Тук са регистрирани пет жилищни хоризонта от ранния енеолит – началото на V хил. пр.н.е. Открити са повече от 500 керамични съда, някои от които са истински произведения на приложното изкуство; изключително разнообразна антропоморфна и зооморфна пластика, култови масички, модели на жилища и пещи и много битови предмети. Сред оръдията на труда е открит клин (изработен от чиста мед) – като това е най-ранният известен такъв, откриван в ранно-енеолитно селище. Уникална находка е и модел на пещ и/или на светилище с изобразена върху дъното графична схема интерпретирана от Стефан Чохаджиев като „календарна система“. Според него тази находка, както и някои от другите открити в селището находки, свидетелстват за наличието на астрономически познания на харата от епохата на енеолита. Върху част от съдовете, а и върху отделни предмети, се срещат т.нар. „предписмени знаци“.[5]

Праисторическо селище край село Сушина, Шуменско[редактиране | редактиране на кода]

От 2007 година Чохаджиев е ръководител на археологическите разкопки на праисторическата селищна могила при село Сушина, Област Шумен. Проучването на обекта продължава повече от десет години и е едно от значимите открития на българската праистория. Тук се разкриват уменията на праисторическия човек в сферата на изграждането на фортификационни съоръжения. Спойката (специфичен вид прото хоросан), която е използвана при строежа на каменните стената на селището, е свидетелство за най-ранната употреба на такова свързващо вещество при изграждането на съоръжения от подобен тип.[6]

Отношения с Държавна сигурност[редактиране | редактиране на кода]

През есента на 2017 година Комисията по досиетата обнародва списък с принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, където името на Стефан Чохаджиев фигурира като „секретен сътрудник агент с псевдоним Попов“.[7] Впоследствие доц. Чохаджиев публикува в профила си в социалната мрежа обяснение, с което се опитва да оправдае присъствието на името му в досиетета на бившата Държавна сигурност. По повод регистрирането му като агент на Държавна сигурност той пише, че това е направил във връзка с: "... непримиримата му борба с иманярите и търгашите с културни ценности от обкръжението на Людмила Живкова – това е мой професионален императив! И по тази причина аз я потърсих, а не тя мен, защото фамилията ми е достатъчно пострадала от деветосептемврийската власт!... въпросният предмет, за който се обърнах към милицията, бе иззет от тия галеници на властта, и отдавна е в експозицията на НИМ. Та по този повод станах „агент на ДС“ – без декларация, и без никакво заплащане!"

Признания[редактиране | редактиране на кода]

  • През 2016 година доц. Стефан Чохаджиев е отличен с грамота и „Златен грифон“ на Министерството на културата за постижения в науката и проучванията на селищната могила Нуриюк при село Сушина, община Върбица, Шуменско.[8]

Научни публикации[редактиране | редактиране на кода]

Доц. Стефан Чохаджиев има над 80 статии, студии и монографии.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. онлайн издание Янтра Днес – публикация от 31 юли, 2017 година
  2. Профил на доц.Стефан Чохаджиев в страницата на Великотърновския университет
  3. Интервю с доц. Стефан Чохаджиев за Агенция Фактор Нюз
  4. Čochadžiev, St. Ausgrabungen an der prähistorischen Siedlung beim Dorf Djakovo, Kreis Kjustendil. – Studia Praehistorica, 7, 1984, 64 – 80.
  5. ЧОХАДЖИЕВ, Стефан. Слатино – праисторически селища. Велико Търново, 1997. 268 с. (с резюме на немски език).Čohadžiev, S. Frühäneolithische Keramik aus der prähistorischen Siedlung bei Slatino, Bezirk Kjustendil. – St Pr, 8, 1986, 185 – 202.
  6. онлайн издание Янтра днес – публикация от 28 юли, 2014 г.
  7. Данни от Data from comdos.bg актуални към 09.10.2017
  8. Зам.-министърът на културата доц. д-р Бони Петрунова връчи престижните награди „Златен грифон“, които се присъждат за принос в развитието на българската археологическа наука // Официална страница на МК. 2016-05-30. Посетен на 2023-11-08.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Библиография