Стойко Тонев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стойко Тонев
български журналист и писател
Роден
19 август 1955 г.
Починал
31 януари 2021 г.

Националност България
Работил вжурналист
ПсевдонимД-р Тони Филипов

Уебсайтreduta.bg/
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Стойко Тонев (роден 19 август 1955 в Пазарджик[1] – починал 31 януари 2021 в София) псевдоним д-р Тони Филипов е български журналист, преподавател по социология в Софийския университет „Климент Охридски“.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1977 – 1981 следва Социология в Софийски университет „Кл. Охридски“. През 1990 получава научно-образователна степен доктор по политология (PhD) от същия университет, като защитава дисертация на тема „Възрожденски политически дейци и следосвобожденските им републиканско-монархически „метаморфози“.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1982 – 1996 е научен сътрудник в Лаборатория за политическия живот на българина, СУ „Климент Охридски“. Лабораторията е първото политологично звено в България, създадено през 1982 г. от професорите Минчо Семов, Николай Генчев и Любен Николов. Също така е и преподавател в катедра Социология и катедра Политология.

Един от най-задълбочените съвременни изследователи на Стефан Стамболов. Съставител (в съавторство с Даниела Давчева) на сборника „Стефан Стамболов в спомени на съвременници“[2], в който са включени публикувани спомени за Стефан Стамболов, някои от които са библиографска рядкост дори за специалистите, защото липсват от каталозите и на най-богатите библиотечни сбирки.

Малко известен е приносът му към създаването на едно от най-ранните български аналитични списания от началото на прехода – сп.„Bulgarian Quarterly”, на което е зам.-главен редактор в периода 1991 – 1992 г. Списанието излиза на български, английски, немски и френски език.

Журналистическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Печатна журналистика[редактиране | редактиране на кода]

Стойко Тонев се занимава с печатна журналистика от 1993 г.

В периода 1993 – 1999 г. е главен редактор на в. „Новинар”. От 2000 до 2006 г. е първи зам.-главен редактор на в. „Монитор”. В периода 2007 – 2008 е първи зам.-главен редактор на в. „Експрес” и наблюдател. Във в. „Експрес” поддържа ежедневна рубрика в продължение на две години.

Журналист на свободна практика[редактиране | редактиране на кода]

От 2009 година е журналист на свободна практика.

През 2009 – 2010 година сътрудничи на агенция „Фрогнюз“, където има седмична рубрика. В агенция Хасково.нет, в. „Народно дело” (Варна), „Утро“ (Русе), „Зов“ (Враца), във в. „Знаме” (Пазарджик) поддържа ежедневна рубрика – пет дни в седмицата.

От 2009 година поддържа блога delnicite.blogspot.com, който има средно 850 – 900 посещения дневно и получава наградата на омбудсмана за интернет медия през 2010 г. Има публикации в „Правен свят“, сп. „Тема” и др.

През 2011 г. създава „хроно-синкластичен инфундибулум“ на адрес Reduta.bg (по Вонегът: „Това са местата, където всички различни видове истина застават заедно по местата си толкова хубаво, колкото частите в слънчевия часовник на татко ви.“). Името reduta не е избран случайно. Редут е „постоянно или временно фортификационно, обикновено землено съоръжение от затворен вид. Широко се е използвал за отбрана (позиционна война)“. Само в Редута.бг и в Офнюз, където „Из делниците на един луд“ също се публикуват, читателите достигат до 150 000 на месец[3].

Член на редакционната колегия на „Прас-прес“.

Рубриката „Из делниците на един луд“ списвана под псевдонима „Тони Филипов, д-р“ продължава да съществува през целия период 2002 – 2021 година. Последната колонка на д-р Тони Филипов в „Офнюз“ е от 24 януари.[4]

Почива на 31 януари 2021 г. в София.[5][6]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

През 2010 г. получава наградата на омбудсмана на България за интернет медия за блога delnicite.blogspot.com[7].

Носител на специалната награда на фондация „Комунитас“ за „личен принос към независимата журналистика“[8]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Тонев, Стойко и Даниела Давчева (съставители). Стефан Стамболов в спомени на съвременници. Изток-Запад, 2003. ISBN 954-8945-35-5
  • Тони Филипов, д-р (псевдоним). Из делниците на един луд, книга първа, 2003
  • Тони Филипов, д-р (псевдоним). Из делниците на един луд, книга втора, 2006
  • Тони Филипов, д-р (псевдоним). Из делниците на един луд, книга трета.
  • Тони Филипов, д-р (псевдоним). Из делниците на един луд, книга четвърта, 2013
  • Тони Филипов, д-р (псевдоним). Из делниците на един луд, книга пета, 2016
  • Тони Филипов, д-р (псевдоним). Из делниците на един луд, книга шеста.

Принос към третия сектор[редактиране | редактиране на кода]

Участва и в изграждането на гражданския сектор в България през 90-те години, като основател и зам.-председател на Института за регионални и международни изследвания (1997 – 2000) и зам.-председател на Асоциация „Прозрачност без граници“ (1998 – 2010).

Членство в професионални организации[редактиране | редактиране на кода]

Член на журито на конкурса за журналистика на Фондация „Радостина Константинова“[9].

Медиите за него[редактиране | редактиране на кода]

В едно друго време, когато вестниците бяха сила, а цензурата беше нещо скандално, Стойко Тонев беше главният редактор на много силния по това време вестник „Новинар“. За част от екипа на OFFNews това беше първата редакция, първата голяма медия, в която се учехме на журналистика. После дойде време, в което „един луд“ имаше повече възможност да прави журналистика отколкото главния редактор.

„Офнюз“[10]

„Из делниците на един луд“ се откроява в днешната медийна среда. Преди всичко, защото е талантлива и честна публицистика. Такава, каквато в последното десетилетие малцина автори успяват да предложат на читателите, а и да задържат вниманието им години наред.

Портал „Култура“[11]

Дано днешната и бъдеща българска журналистика запази поне частица от „лудостта“ ти…

Фондация „Радостина Константинова[12]

С псевдонима Тони Филипов, д-р, родил се през 2002 г., той беше един от най-четените сатирици в последните години. Иронизираше случващото се във властта и във всекидневието ни с тънка ирония и чувство за хумор.

„Дневник“[13]

Един от най-забележителните български сатирици.

„Медиапул“[14]

Прие последното си предложение, на което нямаше как да откаже. Да заеме достойно място на небесната пейка, редом до велики публицисти, поети и писатели като Захари Стоянов, Алеко Константинов, Радой Ралин.

„Прас-прес“[15]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Почина журналистът Стойко Тонев, Тони Филипов, д-р. // Площад „Слвейков“, 1 февруари 2021. Посетен на 5 февруари 2021 г..
  2. Стефан Стамболов в спомени на съвременници.. // Издателство Изток-Запад. Посетен на 21 февруари 2021.
  3. Явлението Тони Филипов, д-р. // Списание „Култура“. Посетен на 21 февруари 2021.
  4. д-р Тони Филипов. Из делниците на един луд (18 – 22 януари). // 24.1.2021. Посетен на 2.2.2021.
  5. Офнюз. //
  6. Почина журналистът Стойко Тонев, известен като „лудия“ д-р Тони Филипов, „24 часа“
  7. Годишните награди на омбудсмана на републиката Гиньо Ганев за журналистически принос. // Омбудсман България. Посетен на 21 февруари 2021.
  8. Годишни награди на портал култура 2018. // Фондация „Комунитас". Посетен на 21 февруари 2021.
  9. Фондация „Радостина Константинова“. // Посетен на 21 февруари 2021.
  10. Сбогом, учителю!. // Офнюз.бг. Посетен на 21 февруари 2021.
  11. Явлението Тони Филипов, д-р. // Списание „Култура“. Посетен на 21 февруари 2021.
  12. Загубихме приятел, съмишленик и колега.. // Фондация „Радостина Константинова“. Посетен на 21 февруари 2021.
  13. Почина журналистът Стойко Тонев–Тони Филипов, д-р. // в. Дневник. Посетен на 21 февруари 2021.
  14. Почина големият Стойко Тонев. // Медиапул. Посетен на 21 февруари 2021.
  15. IN MEMORIAM. // Прас-прес. Посетен на 21 февруари 2021.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]