Струмишки пожар (1869)
Тази статия е за пожара от 1869 година. За този от 1913 година вижте Струмишки пожар (1913).
| Струмишки пожар | |
| — пожар — | |
| Място | Струмица, Османска империя |
|---|---|
| Дата | 16 (28) август 1869 година |
| Резултат | унищожение на голяма част от града |
 | |
Големият пожар в Струмица през 1869 година избухва на 16 август по стар или 28 август по нов стил и обхваща голяма част от този град в Македония.[1]
Пожар[редактиране | редактиране на кода]
Митрополит Герасим Струмишки пише, че пожарът е „унищожилъ цѣлия градъ“.[2] Гръцкият атински вестник „Фититис“ споменава, че от 2 хиляди къщи, колкото е имало в Струмица, след пожара са останали само 30 къщи.[3]
Около три месеца преди пожара учителят Станче Божков отваря българско училище в града. Той сключва договор със струмишки първенци, в който се определя заплатата му и на колко време е условен за учител. Според Герасим учителят е поставил това училище „на добра почва“. Но училището пострадва при пожара.[2]
| „ | Училището на Станче постигнѫла сѫщата участь, и гражданетѣ не можали да намѣрѭтъ мѣсто да се приберѫтъ сами, камо ли да мислѭтъ за училище.[2] | “ |
„Фититис“, който критикува друг местен вестник „Авги“ и неговите проруски позиции, пишейки за българските училища в Македония, споменава, че в Струмица напоследък са открити две славянски училища. Според „Фититис“ недоволна от напредъка си дотогава „панславистската пропаганда“ е искала да изгори гръцките училища в града, но при този опит предизвикала големия пожар. Така според този вестник пожарът е причинен от човешки фактор. Българският цариградски вестник „Македония“ превежда и публикува части от статията на „Фититис“:
| „ | Панславистската пропаганда като ся незадоволиваше съ това искаше и разореніето на Грьцкытѣ тамо училища, но като неможѣ запаліѫ четвьртптостьтѫ въ коѭто бѣхѫ тѣ; а огъньтъ не запрѣваренѣ, въ нѣколко минуты отгорѣ направи на пепель всичкый градъ и както ни пишѫтъ отъ 2 хыл. кѫщи само 30 останѫли.[3] | “ |
След тази катастрофа Божков напуска Струмица.[2]
При пожара пострадват и двете църкви в града: „Свети Димитър“ и „Свети Константин и Елена“.[4][5]
След пожара[редактиране | редактиране на кода]
След пожара струмичани почистват част от руините на изгорелите църкви и отслужват молебен. През март 1870 година по стар стил солунския валия Сабри паша изпраща в Струмица заместник мютесарифа, като следовател. Едно от първите неща, които той прави, е арестуването на четирима души в Струмица Костадин Манол, Х. Гендо Костадин, Теодор Илия и Васил Грънчар, които са откарани под стража в Солун, където са хвърлени в затвора. Те плащат поръчител и на 31 март (12 април) пишат писмо до българския цариградски вестник „Македония“, в което заявяват, че не знаят защо са арестувани и единствената отговорност, която носят е, че са почистили част от църквите за да отслужат молебен „за милыя ни царь и Отецъ Сул. Абд. Азиса“.[5]
На 22 февруари 1871 година Струмишката българска община се обръща към Стефан Веркович с молба за съдействие при събиране на помощи за струмишкото българско училище, което е изпаднало в тежко положение вследствие на „ужясный пожяр“.[6]
Като председател на българската община в Струмица от 1891 година и струмишки митрополит от 1897 година Герасим среща мнения, че след пожара гръцката или гъркоманска партия засилва влиянието си в града на сметка на българската:
| „ | Вѣрваньето на старитѣ струмичане, които сега сѫ гъркомане и които плащали на Станче, е, че, ако не билъ този пожаръ, още тогава Струмица щѣла да служи за примѣръ на народното развитие.[2] | “ |
Комисия за помощи[редактиране | редактиране на кода]
След пожара Светият български синод определя комисия, която да покани родолюбивите български общини и лица да се притекат на помощ на пострадалите от пожара жители на Струмица. Комисията изпълнява задачата си, но някои от поканените дарители закъсняват с доставянето на средствата, поради което комисията обявява дарителите на 4 (16) юни 1870 година, а някои от поканените не изпращат помощи и дотогава. Комисията събира общо 24 639,50 тогавашни цариградски пари, които се раздават на пострадалите от пожара.[1][7] Според Манол Пандевски и Гьорги Стоев църквата „Свети Димитър“ е обновена с около 4000 турски лири, събрани от „струмишкия християнски народ”.[8]
В Цариград се събира помощ от търговци и други хора от Тулча, Виена, Свищов, Одеса.[1]
| Дарители | цариградски
пари |
|---|---|
| в Цариград от разни трговци и пр. | 4132 |
| Абаджиски еснаф Галата | 540 |
| Ескиджи еснаф Г. и П. Паз. | 500 |
| от Тулча | 2213 |
| от Виена | 1666 |
| от Свищов | 2240 |
| от Одеса | 1512[1] |
Парични помощи за пострадалите от пожара в Струмица се събират и в Кишинев. Българският Каприянски манастир и българинът Стефан Увалиев даряват по 50 рубли, а други трима даряват по 10 рубли.[1]
| Дарител | рубли |
|---|---|
| Каприянски манастир | 50 |
| Стефан Увалиев | 50 |
| Николай Иванов Кувковски | 10 |
| Самени Гаврилович Тиромани | 10 |
| Иван Сталонович Иванов | 10 |
| общо | 130[1] |
Букурещката българска община събира 5456 влашки грошове. Най-много пари дава българският предприемач и банкер Христо Георгиев.
| Дарител | влашки
грошове |
|---|---|
| Панарет Рашев | 620 |
| Маринчо Бенли | 620 |
| Христо Георгиев | 930 |
| Михаил Колони | 620 |
| Теохари Папазоолу | 216 |
| Георги Атанасов, доктор | 124 |
| Николай Христу | 124 |
| Димитър И. А. Солакоглу | 62 |
| Паскал Д. Кантарджиев | 32 |
| Николаки Герасим | 124 |
| Принцп Инсиланти | 130 |
| Радукин Димитриу | 108 |
| Ст. Ив. Адженов | 540 |
| А. Килифаров | 162 |
| Георги Николонуло | 124 |
| Димитър К. Мораиту | 124 |
| Лазар Килендареску | 90 |
| М. Евстасиади | 54 |
| Григор Ат. Икономов | 124 |
| Ст. Динкович | 54 |
| Д. Полимериди | 50 |
| Димитър Зиси | 30 |
| Лазар Сему | 20 |
| Георги Гудино | 26 |
| Стерю Георгиади | 60 |
| Х. Ив. Х. Стефан | 108 |
| общо | 5456[1] |
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж Волны помощи за пострадалитѣ въ Струмицѫ отъ пожара // Македонія , Година V, Брой 23. 1871 Іуній 7. с. 4.
- ↑ а б в г д Материали по географията. Струмишко. Отъ архимандритъ Герасимъ. // Библиотека , година III, книга XIV. 1896. с. 62.
- ↑ а б Фититисъ единъ отъ Грьцкытѣ Атинскы вѣстницы като отговаря на другъ единъ тамкашенъ вѣстникъ Авгы говори нѣщо за Българскы училища въ Македоніѭ // Македонія , Година III, Брой 40. 27 Августъ 1869. с. 160.
- ↑ Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 149. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Допискы на “Македонія.„ : Солунъ. 31 Мартъ, 1870 // Македонія , Година IV, Брой 41. 11 Априлій 1870. с. 3.
- ↑ „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860 – 1893“. София, 1969, стр. 471–473.
- ↑ Тулчанска-та Община испрати также и помощьтѫ си за Струмицѫ // Македонія , Година III, Брой 47. 23 Октомврій 1869. с. 184.
- ↑ Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 160. (на македонска литературна норма)
