Султана Рачо Петрова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Султана Рачо Петрова
българска общественичка

Родена
около 15 юли 1869
Починала
Семейство
Баща Пантелей Минчович
Съпруг Рачо Петров
Деца Влада Карастоянова
Мария Балабанова
Султана Рачо Петрова в Общомедия

Султана Рачо Петрова е българска общественичка и мемоаристка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Султана Петрова е родена около 1869 година в Тулча в чорбаджийско семейство, произхождащо от Жеравна.[1] Баща ѝ Пантелей Минчович е военен лекар в османския флот, а след Освобождението – политик от Консервативната партия.[1] Негов баща е Димитраки бей Теодоров.

Петрова получава образованието си в Кралския френски колеж в Букурещ и през 1885 година отива при семейството си в София. През следващата година се жени за Рачо Петров, офицер, който по това време е началник на Щаба на армията, а по-късно неколкократно е военен министър и министър-председател. През следващите десетилетия тя е сред видните фигури в столичния светски живот.[2]

Председателка е на Дамския комитет, който сформира и изпраща българска болница в Далечния изток по време на Руско-японската война през 1905. Работи като милосърдна сестра по време на Балканските войни. Домакин е на болницата в Ниш през Първата световна война.[3]

През 1919 година Султана и Рачо Петрови се развеждат, като през следващите години водят шумни съдебни дела един срещу друг.[4] През 1922 година Султана Петрова издава свои „Спомени“, втора част на които е издадена след смъртта ѝ.[5]

През 1943 година, по време на Втората световна война, дъщерята на Султана Петрова Влада Карастоянова е осъдена на смърт за държавна измяна, след като напуска страната нелегално и започва работа за британската радиостанция Би Би Си. През пролетта на 1944 година самата Султана Петрова е изпратена в лагера „Свети Кирик“, където остава до падането на правителството на Добри Божилов през юли същата година. След като България преминава на страната на Обединените нации, тя е почетен председател на Българо-английското дружество.[6]

Султана Петрова умира на 16 ноември 1946 година в София.[7]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Получава грамоти за почетно членство и награждаването ѝ с ордена на Руския и Австрийския червен кръст – за оказаната помощ на Дамския комитет в България през Руско-японската война в 1905 г. при обзавеждане на българската болница в Далечния изток и участието ѝ като милосердна сестра в Първата световна война.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Славчева 2010.
  2. Филипов 2014.
  3. Султана Рачо Петрова. // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 8 май 2017 г. (на български)
  4. Кьосева 2009.
  5. store.bg 2015.
  6. Недев 2007, с. 553 – 554.
  7. gtrees.net 2015.
  8. ЦДА, ф. 128К, оп. 1, а.е. 1а. // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 8 май 2017 г. (на български)

Цитирани източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „История на България“         Портал „История на България          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя          Портал „Румъния“         Портал „Румъния