Съществително име (словенски език)
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Падежи (Skloni)
[редактиране | редактиране на кода]Съществителното име може да служи за подлог или допълнение в изречението. В словенския език синтактичните отношения се изразяват чрез падежите. Има шест падежа:
- Именителен падеж (imenovalnik (nominativ))
- Родителен падеж (rodilnik (genitiv))
- Дателен падеж (dajalnik (dativ))
- Винителен падеж (tožilnik (akuzativ))
- Местен падеж (mestnik (lokativ))
- Творителен падеж (orodnik (instrumental))
Именителният падеж определя подлога на изречението; всички други падежи определят допълнение (пряко или косвено) или обстоятелствено пояснение.
Падежите се откриват със следните въпроси:
- Kdo или kaj? (кой или какво?)
- Koga или česa?
- Komu или čemu?
- Koga или kaj?
- Pri kom или pri čem? (или друг предлог, свързан с местния падеж)
- S kom или s čim? (или друг предлог, свързан с творителния падеж)
В някои случаи се използват и други въпроси, например при глаголи за движение, изискващи обикновено винителен или дателен падеж се използва въпрос kam? (накъде?), напр.:
Janez gre k prijatelju na obisk. (Янез отива при приятел на гости) Kam gre Janez? Na obisk (винителен падеж), K prijatelju (дателен падеж).
За откриване на местен падеж (за откриване на място – оттук и името на падежа) се използва въпрос kje? (къде?), напр.:
Prijatelj je bil v delavnici. (Приятелят беше в работилницата) Kje je bil prijatelj? V delavnici (местен падеж).
Примерни изречения за основните падежи:
- Именителен: Moj stol je v sobi. (Моят стол е в стаята.)
- Родителен:
- Mojega stola ni v sobi. (Моят стол не е в стаята.)
- Košček papirja mi je ostal v dlani. (Късче хартия остана в дланта ми.) (родителен за част от цяло; подлогът на изречението обаче е в именителен падеж 'Košček papirja')
- Tipkovnica računalnika je vhodna enota. (Клавиатурата на компютъра е входно устройство.) (родителен за притежание; подлогът на изречението обаче е в именителен падеж 'Tipkovnica računalnika')
- Дателен: Beraču je dal denar. (Той даде пари на просяка.)
- Винителен: Vidim zvezde. (Виждам звездите.)
- Местен: Mnogo je rečenega o novem sodniku. (Много е казано за новия съдия.)
- Творителен: Na sprehod grem s svojim psom. (Разхождам се с кучето си.)
Родът на съществителните в словенския език може да се различава от рода им в други езици. Например:
- miza (маса) – ж.р. (стол – м.р.) (der Tisch – м.р.),
- stol (стол) – м.р. (стул – м.р.) (der Stuhl – м.р.),
- vrata (врата) (мн.ч.) – ср.р. (дверь – ж.р. ед.ч., двери – ж.р. мн.ч.) (die Tür – ж.р.),
- neurje (буря, лошо време) – ср.р. (der Windsturm – м.р.).
В словенския език има десет склонения. По-долу се дават примери – по едно съществително от всяко склонение. Съществуват редица изключения, много от които не се посочват.
В таблиците по-долу окончанията са с удебелен шрифт.
Склонение на имена от женски род (Ženske sklanjatve)
[редактиране | редактиране на кода]Първо (Prva)
[редактиране | редактиране на кода]Моделът за това склонение е lipa (липа).
| ПАДЕЖ | Ед.ч. | Дв.ч. | Мн.ч. |
|---|---|---|---|
| 1 | lipa |
lipi |
lipe |
| 2 | lipe |
lip |
lip |
| 3 | lipi |
lipama |
lipam |
| 4 | lipo |
lipi |
lipe |
| 5 (pri/o) | lipi |
lipah |
lipah |
| 6 (z) | lipo |
lipama |
lipami |
Изключение от този модел представляват съществителните, които в именителен падеж единствено число имат окончание -ev вместо -a (breskev (праскова), lestev (стълба), žetev (жътва)).
Съществителните gospa (госпожа), hči (дъщеря) и mati (майка) имат особено склонение:
| ПАДЕЖ | Ед.ч. | Дв.ч. | Мн.ч. |
|---|---|---|---|
| 1 | gospa |
gospe |
gospe |
| 2 | gospe |
gospa |
gospa |
| 3 | gospe |
gospema |
gospem |
| 4 | gospo |
gospe |
gospe |
| 5 (pri/o) | gospe |
gospeh |
gospeh |
| 6 (z) | gospo |
gospema |
gospemi |
| ПАДЕЖ | Ед.ч. | Дв.ч. | Мн.ч. |
|---|---|---|---|
| 1 | hči |
hčeri |
hčere |
| 2 | hčere |
hčer(a) |
hčer(a) |
| 3 | hčeri |
hčerama |
hčeram |
| 4 | hčer |
hčeri |
hčere |
| 5 (pri/o) | hčeri |
hčerah |
hčerah |
| 6 (z) | hčerjo |
hčerama |
hčerami |
| ПАДЕЖ | Ед.ч. | Дв.ч. | Мн.ч. |
|---|---|---|---|
| 1 | mati |
materi |
matere |
| 2 | matere |
mater |
mater |
| 3 | materi |
materama |
materam |
| 4 | mater |
materi |
matere |
| 5 (pri/o) | materi |
materah |
materah |
| 6 (z) | materjo |
materama |
materami |
Някои съществителни, освен тези с окончание -ev, променят корена си в родителен падеж двойствено и множествено число, като се вмъква ъ (отбелязвано в словенски с -e-) (или -i- пред -j-). Например: vožnja (каране, возене) – voženj, igra (игра) – iger, ladja (кораб) – ladij.
Основната разлика между склонението на имената от женски род в словенски и руски например, е че в родителен и дателен падеж окончанията им са разменени: в словенски: „Ni bilo“ mame, в руски: „Не было“ мамы; в словенски: „Dal sem“ mami, в руски: „Я дал“ маме.
Второ (Druga)
[редактиране | редактиране на кода]Моделът за това склонение е perut, (крило на птица).
| ПАДЕЖ | Ед.ч. | Дв.ч. | Мн.ч. |
|---|---|---|---|
| 1 | perut |
peruti | peruti |
| 2 | peruti | peruti | peruti |
| 3 | peruti | perutma | perutim |
| 4 | perut | peruti | peruti |
| 5 (pri/o) | peruti | perutih | perutih |
| 6 (s) | perutjo | perutma | perutmi |
Някои съществителни от второ склонение на имената от женски род имат специални окончание в творителен падеж единствено число и в дателен падеж двойствено и множествено число, например: pesem (песен) (s pesmijo; pesmima; pesmim).
Някои едносрични съществителни от това склонение имат специални окончания в дателен и местен падеж двойствено и множествено число, например: stvar (нещо) (дателен падеж: stvarema, stvarem; местен падеж: pri stvareh, pri stvareh).
При някои съществителни от това склонение има особеност в основата, която се изразява в изпадане на ъ (e): bolezen (болест, именителен падеж, ед.ч.) – bolezni (родителен падеж, ед. ч.).
Съществителното kri (кръв) има във всички падежи, с изключение на именителен и дателен падеж ед.ч., различен корен (krv-): kri – krvi – krvi – kri – pri krvi – s krvjo.
Трето (Tretja)
[редактиране | редактиране на кода]Моделът за това склонение е mami (мама).
| ПАДЕЖ | Ед.ч. | Дв.ч. | Мн.ч. |
|---|---|---|---|
| 1 | mami |
mami | mami |
| 2 | mami | mami | mami |
| 3 | mami | mami | mami |
| 4 | mami | mami | mami |
| 5 (pri/o) | mami | mami | mami |
| 6 (z) | mami | mami | mami |
Четвърто (Četrta)
[редактиране | редактиране на кода]Моделът за това склонение е dežurna (дежурно лице). Това е субстантивирано прилагателно (posamostaljeni pridevnik), което същевременно служи за модел на склонение на прилагателните имена в женски род.
| ПАДЕЖ | Ед.ч. | Дв.ч. | Мн.ч. |
|---|---|---|---|
| 1 | dežurna |
dežurni |
dežurne |
| 2 | dežurne |
dežurnih |
dežurnih |
| 3 | dežurni |
dežurnima |
dežurnim |
| 4 | dežurno |
dežurni |
dežurne |
| 5 (pri/o) | dežurni |
dežurnih |
dežurnih |
| 6 (z) | dežurno |
dežurnima |
dežurnimi |
Формите, дадени тук, се използват в склонението на прилагателните имена, намиращи се непосредствено до съществителни от женски род (от което и да било склонение), както и на всички прилагателни, използвани като съществителни имена. Имената на географски области също спадат към това склонение.
Примери:
- lepa pisava (красив почерк)
- dolga nit (дълъг конец)
- gobčna Ines (приказливата Инес)
- Kranjska (=kranjska dežela, областта Крань — Карниола)
- ženska (жена; замества ženska oseba, лице от женски пол)
Склонение на имена от мъжки род (Moške sklanjatve)
[редактиране | редактиране на кода]Първо (Prva)
[редактиране | редактиране на кода]Моделът за това склонение е korak (стъпка, крачка).
| ПАДЕЖ | Ед.ч. | Дв.ч. | Мн.ч. |
|---|---|---|---|
| 1 | korak |
koraka | koraki |
| 2 | koraka | korakov | korakov |
| 3 | koraku | korakoma | korakom |
| 4 | korak | koraka | korake |
| 5 (pri/o) | koraku | korakih | korakih |
| 6 (s) | korakom | korakoma | koraki |
Одушевените съществителни (съществителните, означаващи живи същества), имат различно окончание във винителен падеж единствено число (-a: fant (момче) – fanta). Някои други, неодушевени съществителни, също се променят по това правило, а прилагането му към всички съществителни от първо спрежение на имената от мъжки род е характерно за езика на малките деца.
При съществителните, окончаващи на c, č, ž, š, j се наблюдава т.нар. преглас. Звукът -o- в окончанията се променя в -e-. Например: stric (чичо) – s stricem, а не s stricom.
Някои едносрични съществителни може да имат окончание -u вместо -a в родителен падеж единствено число (grad (замък) – gradu).
Съществителни, заети от чужди езици, могат да имат окончание гласна: -o, -e, -i или -u в именителен падеж единствено число. Например: avto (кола), finale (финал), taksi (таксѝ), tabu (табу). Едни от тези съществителни се скланят без промяна на основата (avto, auta, autu и т.н.), а други – с удължаване на основата с j (taksi, taksija, taksiju, taksijem...; taksiji, taksijev и т.н.).
Съществителните mož (съпруг; мъж), zob (зъб) и las (коса) имат окончание -je в именителен падеж множествено число, вместо -i: možje, zobje, lasje. При някои други съществителни може да се използва оили едното или другото окончание: fant (момче), gost (гост), škof (епископ).
В склонението на някои съществителните от първо склонение на имената от мъжки род, ъ от основата изпада: vrelec ((горещ) извор) – vrelca.
При някои съществителни, към основата се добавя -j- (ако окончава на -r), -t- (имена, окончаващи на -e) или -n- (ако окончават на -lj), като се започне от родителен падеж единствено число нататък. Например: redar (пазител на реда) – redarja; Zvone – Zvoneta; nagelj (карамфил) – nageljna.
Едносричните съществителни обикновено получават разширение на основата -ov- в двойствено и множествено число: zid (стена) – zidova – zidovi.
При съществителното otrok (дете) се наблюдава особеност. В именителен падеж множествено число и местен падеж двойствено и множествено число -k се заменя с -c. (otroci, otrocih).
Съществителното človek (човек) има различен корен в множествено число и в родителен и местен падеж двойствено число: ljud-: ljudje – ljudi – ljudem – ljudi – pri ljudeh – z ljudmi (множествено число); človeka – ljudi – človekoma – človeka – pri ljudeh – s človekoma (двойствено число).
Второ (Druga)
[редактиране | редактиране на кода]Моделът на това склонение е vojvoda (херцог).
| ПАДЕЖ | Ед.ч. | Дв.ч. | Мн.ч. |
|---|---|---|---|
| 1 | vojvoda |
vojvodi |
vojvode |
| 2 | vojvode |
vojvod |
vojvod |
| 3 | vojvodi |
vojvodama |
vojvodam |
| 4 | vojvodo |
vojvodi |
vojvode |
| 5 (pri/o) | vojvodi |
vojvodah |
vojvodah |
| 6 (z) | vojvodo |
vojvodama |
vojvodami |
Второ склонение на имената от мъжки род има окончания като тези на първо склонение на имената от женски род. Всички съществителни то това склонение обаче могат да се скланят и като първо склонение на имената от мъжки род.
Например името Luka (Лука) се скланя по този начин:
- Luka
- Luke или Luka
- Luki или Luku
- Luko или Luka
- pri Luki или pri Luku
- z Luko или z Lukom
Трето (Tretja)
[редактиране | редактиране на кода]Моделът за това склонение е H2O, или всеки друг акроним:
| ПАДЕЖ | Ед.ч. | Дв.ч. | Мн.ч. |
|---|---|---|---|
| 1 | H2O |
H2O | H2O |
| 2 | H2O | H2O | H2O |
| 3 | H2O | H2O | H2O |
| 4 | H2O | H2O | H2O |
| 5 (pri/o) | H2O | H2O | H2O |
| 6 (s) | H2O | H2O | H2O |
Всички акроними могат обаче да се скланят и по първо склонение на имената от мъжки род, като при писане задължително се поставя тиренце преди окончанието.
Например, съществителното ATP (аденозин трифосфат) се скланя по следния начин:
- ATP
- ATP или ATP-ja
- ATP или ATP-ju
- ATP или ATP
- pri ATP или pri ATP-ju
- z ATP или z ATP-jem
Четвърто (Četrta)
[редактиране | редактиране на кода]Моделът за това склонение е dežurni (дежурен), което е субстантивирано съществително, но може да служи като модел и за склонението на прилагателните имена от мъжки род.
| ПАДЕЖ | Ед.ч. | Дв.ч. | Мн.ч. |
|---|---|---|---|
| 1 | dežurni |
dežurna |
dežurni |
| 2 | dežurnega |
dežurnih |
dežurnih |
| 3 | dežurnemu |
dežurnima |
dežurnim |
| 4 | dežurnega |
dežurna |
dežurne |
| 5 (pri/o) | dežurnem |
dežurnih |
dežurnih |
| 6 (z) | dežurnim |
dežurnima |
dežurnimi |
Формите, дадени тук, се използват при склонението на всички прилагателни имена намиращи се непосредствено до съществителни от мъжки род (от което и да било склонение), както и на всички прилагателни, изпълняващи функция на съществителни. Обаче, във винителен падеж единствено число само прилагателните имат окончание -ega, ако съществителното е одушевено или се подразбира такова съществително; в противен случай приемат окончание -i или изобщо нямат.
Вижте също в раздела за прилагателните за използване на определени и неопределени прилагателни.
Например:
- koristen napotek (полезно напътствие, полезен съвет)
- vladajoči vojvoda (управляващ херцог)
- čist O2 (чист кислород)
- moški (мъж; от moški človek)
Склонение на имена от среден род (Srednje sklanjatve)
[редактиране | редактиране на кода]Първо (Prva)
[редактиране | редактиране на кода]Моделът за това склонение е mesto (град).
| ПАДЕЖ | Ед.ч. | Дв.ч. | Мн.ч. |
|---|---|---|---|
| 1 | mesto |
mesti |
mesta |
| 2 | mesta |
mest | mest |
| 3 | mestu |
mestoma |
mestom |
| 4 | mesto |
mesti |
mesta |
| 5 (pri/o) | mestu |
mest'ih |
mestih |
| 6 (z) | mestom |
mestoma |
mesti |
При съществителните, чийто корен окончава на c, č, ž, š или j се наблюдава т.нар. преглас. Звукът -o- се променя в -e- в окончанията за именителен, винителен и творителен падеж единствено число, дателен и творителен падеж двойствено число и дателен падеж множествено число. Примери: polje (поле), sonce (слънце).
Някои съществителни нямат окончания в именителен падеж единствено число, напр. kolo (велосипед, колело), ime (име), telo (тяло) и dekle (момиче). Тези съществителни удължават основата си с -n-, -s- или -t-, като се започне от родителен падеж единствено число нататък (ime – imena, kolo – kolesa, dekle – dekleta).
Някои съществителни променят основата си в родителен падеж двойствено и множествено число. Вмъква се ъ (писано -e-) (или -i- пред -j-). Например: okno (прозорец) – oken, veselje (радост) – veselij.
Четвърто (Četrta)
[редактиране | редактиране на кода]Моделът на това склонение е dežurno (дежурно), което е субстантивирано съществително (на български е субстантивирана формата за мъжки род: дежурен), но може да служи като модел и за склонението на прилагателните имена от среден род.
| ПАДЕЖ | Ед.ч. | Дв.ч. | Мн.ч. |
|---|---|---|---|
| 1 | dežurno |
dežurni |
dežurna |
| 2 | dežurnega |
dežurnih |
dežurnih |
| 3 | dežurnemu |
dežurnima |
dežurnim |
| 4 | dežurno |
dežurni |
dežurna |
| 5 (pri/o) | dežurnem |
dežurn'ih |
dežurnih |
| 6 (z) | dežurnim |
dežurnima |
dežurnimi |
В именителен и винителен падеж единствено число окончанието става -e вместо -o при прилагателни, чиято основа завършва на c, č, ž, š and j („преглас“).
Формите, дадени тук, се използват в склонението на прилагателните имена, намиращи се непосредствено до съществителни от среден род, както и на всички прилагателни, функциониращи като съществителни имена. Като важни примери тук може да се посочат имената на някои градове, напр. Krško или Grosuplje (въпреки че последното може да се скланя и по първо склонение на имената от среден род).
Съществителни събирателни (Množinski samostalnik)
[редактиране | редактиране на кода]В словенски съществителните събирателни са или в единствено, или в множествено число.
Неброимите съществителни, използвани само в единствено число, могат да се разделят в три групи, значещи следното:
- вещество, материал: voda (вода) (в множествено число се използва, когато се говори за реки, езера и морета), kri (кръв), pesek (пясък);
- събирателни понятия: drevje (дървета), mladina (младеж), pohištvo (покъщнина).
- отвлечени понятия: ljubezen (любов), zdravje (здраве), mir (мир), znanje (знание).
Само в множествено число се използват например следните съществителни: pljuča (бели дробове), sani (шейна), norice (дребна шарка, варицела), možgani (мозък). Освен това за части на тялото (roke (ръце), ušesa (уши)), облеклото (nogavice (чорапи)), уреди (rolerji (ролери), както и за биологични двойки (starši (родители)) обикновено се използва множествено число вместо двойствено, освен ако се подчертава, че са само две.
Позволено е да се използват форми за множествено или двойствено число за неброимите съществителни от единствено число, когато се подчертава разнообразие или брой:
- Obstaja več ljubezni.
- Буквално: Съществуват повече (много) любови.
Но е по-добре да се каже:
- Obstaja več vrst ljubezni.
- Съществуват повече (много) видове любов.