Сяргей Законников

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сяргей Законников
Сяргей Законников, 2015 г.
Сяргей Законников, 2015 г.
Роден16 септември 1946 г. (77 г.)
Професияпоет, преводач, публицист, журналист
Националност СССР
 Беларус
Активен период1963 -
Жанрлирика
Направлениесоциалистически реализъм
НаградиОрден на честта, СССР Орден за заслуги ІІІ степен, Украйна
СъпругаЛилия Ригорайна
ДецаАлена, Светлана

Сяргей Законников (на беларуски: Сярге́й Іва́навіч Зако́ннікаў) е беларуски журналист, публицист, преводач, поет и обществен деятел. На български е издаден като Сергей Законников.[1]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Сяргей Иванович Законников е роден на 16 септември 1946 г. в село Слабада, Витебска област, Беларус, в учителско семейство. След година семейството се премества в село Глибочка, където той отраства.

През 1969 г. завършва филологическия факултет на Беларуския държавен университет „В. И. Ленин“. След дипломирането си, в периода 1969 – 1970 г. работи като учител по беларуски език и литература и организатор на извънкласна работа в средното училище в Клетновская, Минска област. В периода 1970 – 1971 г. е секретар на Районния комитет на Комсомола в Ушацки район. В периода 1975 – 1978 г. е кореспондент, началник на селския младежки отдел на редакцията на вестник „Чирвоная Змена“ (Червено знаме), а от октомври 1975 г. е кореспондент на отдела за литература и изкуство на редакцията на вестник „Звязда“ (Звезда). От 1978 г. работи като инструктор, я в периода 1979 – 1986 г. е ръководител на сектора на художествената литература към отдела за култура към ЦК на Комунистическата партия на Беларус. В периода 1986 – 2002 г. е главен редактор на беларуското литературно списание „Полымя“ (Пламък). Пенсионира се през 2006 г.

Първото му стихотворение е публикувано през 1963 г. във вестник „Витебски работници“, а първата му сбирка от поезия е публикувана в колективния сборник „Рунь“ през 1970 г. По някои от стиховете му са направени песни.

Поетичното му творчество може да бъде разделено на две части и това разграничение се дължи преди всичко на трагичните последици от Чернобилската анария през 1986 г., която завърсява и територията на Беларус. Първата част на поезията му е наситена със селски красиви пейзажи, оригиналната организация на живота на хората, а във втората му на творчество се отразяват промените на стереотипите и лъжливите идеали и общественото преструктуриране.

Превежда на беларуски отделни творби на руски, украински, грузински и литовски поети.

В своята обществено-политическа дейност е бил ръководител на беларуския клон на Фонда за славянска писменост до 2002 г., президент на Беларуския комитет за мир, член на Съвета на Беларуския фонд за култура. От 1990 г. е член на Радата на Съюза на писателите на Беларуската ССР, сега Съюз на беларуските писатели. Член е на Беларуската социалдемократическа партия „Грамада“. Член е на Беларуския ПЕН център от 1989 г.

През 1982 г. е удостоен с Литературната награда на Беларус „Аркад Кулешов“ за книгата „Пакуль жыве мая бяроза“, през 1992 г. с Държавната награда „Янка Купала“ за книгата му „Заклінанне“, и др. Награждаван с ордени и медали – Орден на честта на СССР, Орден за заслуги III степен на Украйна и Почетна грамота на Върховния съвет на БССР.

На български език е издадена книгата му със стихотворения и поеми „Пътят на душата“ (2002).

Сяргей Законников живее със семейството си в Минск.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Сборници с поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Бяседа (1973) – стихотворения
  • Устань да сонца (1976) – стихотворения и поеми
  • Пакуль жыве мая бяроза (1981) – стихотворения и поеми
  • Вера, надзея, любоў (1983) – лирика
  • Прысак часу (1986) – стихотворения и поеми
  • Сутнасць (1987) – поезия
  • Вечная далеч (1987) – стихотворения
  • Заклінанне (1991) – поезия
  • Чорны конь Апакаліпсісу (1996)
  • Гэта мы (2006) – поеми
  • Першы пацалунак : сто вершаў пра каханне (2007)
  • Дол (2008) – стихотворения и поеми
  • Шалёная куля (2010) – поезия

Издадени на български език[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]