Тегиайо Алдобранди
| Тегиайо Алдобранди | |
| флорентински политик и благородник | |
| Починал | 1262 г.
|
|---|---|
| Тегиайо Алдобранди в Общомедия | |
Тегиàйо Алдобрàнди (на италиански: Tegghiaio Aldobrandi; ̈† 1262, Лука) е флорентински политик, благородник от семейство Адимари. Подобно на Гуидо Гуера той е храбър пълководец. Съветва флорентинците да не воюват със сиенците, но те не послушват и са разбити при река Арбия.[1]
Биография и образ[редактиране | редактиране на кода]
Син е на Алдобрандо дели Адимари. Подест е на Сан Джиминяно с императорски мандат и на на Арецо (1256 г.). Участва в битката при Монтаперти (4 септември 1260 г.) като гвелф. Дава съвет да не се атакува Сиена, но това не е взето под внимание и неговата фракция е победена. Въпреки че е обвинен в лихварство, древните хронисти го посочват като „рицар с велик дух... и с голямо чувство във военните дела“. Умира в изгнание в Лука през 1262 г.
Неговата слава се дължи преди всичко на споменаването му от Данте Алигиери в „Ад“. Неговата фигура вече е обявена сред великите, които биха могли да използват гения си, споменати от Данте в епизода с Чако („Ад“, Песен VI, ст. 77 – 84)[2] и които поетът с ужас ще намери сред „най-черните“ души, наказани в Ад, за да подчертае как славата приживе не е достатъчна, за да спечели спасениеː
| „ | „И аз на него [Чако]: «Искам още да ми обясниш неща и да ми направиш услугата да говориш още с мен. Фарината дели Уберти и Тегиайо, които бяха толкова достойни граждани, Якопо Рустикучи, Ариго, Моска и всички останали, които работеха с гения си, за да правят добро: кажи ми къде са, и ме запознай със съдбата им, тъй като имам голямо желание да узная дали раят ги подслажда или адът ги трови.“ |
“ |
„Ад“, Песен XVI, ст. 77-84 | ||
В Песен XVI (ст. 40 – 42) Данте го поставя сред тримата флорентинци, които си представя, че среща в групата на содомитите (т.е. „насилници срещу природата“), по-точно в групата на военните и политиците заедно с Якопо Рустикучи и Гуидо Гуераː[3]
| „ | Другият, който тъпче пред мен пясъка, е Тегиайо Алдобранди, чияйто глас на света трябва да бе най-желан. |
“ |
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Vittorio Sermonti, Inferno, Rizzoli 2001.
- Umberto Bosco e Giovanni Reggio, La Divina Commedia - Inferno, Le Monnier 1988.
- Arnaldo D'Addario, ADIMARI, Tegghiaio, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 1, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1960
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Вж. бел. 3 към превода на Песен XVI на К. Величков от 1906 г.
- ↑ Оригинален текстː E io a lui: «Ancor vo’ che mi ’nsegni,/ e che di più parlar mi facci dono./ Farinata e ’l Tegghiaio, che fuor sì degni, / Iacopo Rusticucci, Arrigo e ’l Mosca / e li altri ch’a ben far puoser li ’ngegni, / dimmi ove sono e fa ch’io li conosca; / ché gran disio mi stringe di savere / se ’l ciel li addolcia, o lo ’nferno li attosca.
- ↑ Оригинален текстː L'altro, ch'appresso me la rena trita,/ è Tegghiaio Aldobrandi, la cui voce / nel mondo su dovria esser gradita.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Оригинален текст и перифраза на Песен VI и на Песен XVI от „Ад“
- Превод на К. Величков на Песен VI и на Песен XVI от „Ад“
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Tegghiaio Aldobrandi в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
